Гласът на България

Като касиер на „минноподривната комисия“ безработният поет получавал пари, изпратени от Сталин

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Името на Никола Йонков Вапцаров и днес носят много училища, улици, университети. Националният литературен музей с днешна дата пък „кани гражданите и представителите на държавните и културни институции пред паметника на Никола Й. Вапцаров в София,

за да отдадем почит на поета, разстрелян на 23 юли 1942 година". И никой не си задава въпроса – „Кой е този човек и какви са неговите заслуги към България?“. Още през 1996 година проф. д-р Тодор Балкански издава книгата "Никола Вапцаров, България и българите", в която привежда респектиращо голямо количество доказателствен материал, че Никола Вапцаров е национален ренегат.

Въпросът за отношението на българските комунисти към съкровени национални проблеми се нуждае от самостоятелно задълбочено изследване. Но няма как да не споменем странните национални превъплъщения на Димитър Благоев, Тодор Павлов, Владимир Поптомов и други партийни функционери, които от българи ставаха „македонци“ поради безпределната преданост към социалистическата-комунистическа идея. При Вапцаров македонизмът е едно романтично преобразяване на партийната директива…

Като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година – за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. Става член и ръководител на т.нар. Македонски литературен кръжок, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС). В доклада му „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“. Относно възгледите на кръжока по Македонския въпрос, активистът-болшевик Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

Вапцаров се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 година. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“. За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР.

Но ето още подробности от предстоящото честване на Вапцаров:

„На 22 юли от 18:30 ч. в къща музей „Н. Й. Вапцаров” на ул. „Ангел Кънчев” № 37 в София, ще бъде направено дарение от проф. Иван Димов на портрет на Никола Вапцаров. Поетът Любомир Левчев също ще направи дарение от свои книги. От 19:00 ч. ще бъде прожектиран документалният филм „Ти помниш ли…” на режисьорката Мая Вапцарова. Посетителите ще имат възможност да се срещнат и да разговарят с наследниците на поета.“

Едно уточнение – съобщението е публикувано на официалния сайт не на БСП, на Министерството на културата. Той, министъро, от ГЕРБ ли беше?