
Двете знакови за българската демокрация фигури са сред малцината, придали позитивен заряд на понятието „политик“
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Правителството предлага на президента да издаде указ за награждаването посмъртно на Никола Петков с орден „Стара планина“ – първа степен за изключителната му гражданска позиция и за извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим. Никола Петков е един от най-видните български политици на ХХ век.
Започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (1938-39 г.). Противопоставя се на едноличния режим на царя и се обявява за възстановяване на Търновската конституция, поради което изборът му за народен представител е касиран. Обявява се също против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагера „Гонда вода”. След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от „народната власт” напуска кабинета и оглавява опозицията. Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-49), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.
Правителството предлага за награждаване посмъртно и видния социалдемократ д-р Петър Дертлиев с орден „Стара планина” – първа степен, за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в България.
