Гласът на България

Две години българските комунисти аплодират „дружбата между г-н Сталин и г-н Хитлер”

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Правителството прие решение за обявяване на 21 февруари за Ден на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в България. Предложението за този нов празник идва от военния министър в оставка Николай Ненчев. За какво иде реч, на практика?

За ренегатски реверанс към т.нар. „партизанско движение“ в Царство България от 1941 до 1944 година? Всъщност, не! На 21 февруари през 1941 г. в дома на Никола Мушанов се провежда съвещание на лидерите на опозицията, които се противопоставят на влизането на България в Тристранния пакт.

След срещата водачите на демократите, радикалдемократите, земеделците и социалдемократите излизат с „декларация за пълен неутралитет на България”. Мушанов отива на дълъг разговор с министър-председателя Богдан Филов, после връчва декларацията и на цар Борис III.

А с какво се занимават в това време българските комунисти? Ето с какво – те разпространяват листовки „ЗА” включването на България в Тристранния пакт – с оглед на „дружбата” между „г-н Сталин и г-н Хитлер”. На 23 август 1939 г. Хитлерова Германия и Сталиновият СССР подписват Договор за ненападение. След сключването на пакта „Молотов - Рибентроп” нацисти и комунисти си разделят земите на Полша, а БКП забравя „антифашистката си ориентация” - чак до 22 юни 1941 г., когато Хитлер обявява война на СССР.

„В този смисъл датата 21 февруари 1941 г. е безспорно важна с оглед на помръкването на глобалния „комунистическия мит за антифашизма”, който продължава да ни се поднася в претоплен вид. Защото сталинизмът не изпира автоматично съвестите на конюнктурните „борци с нацизма”, изповядващи сходна тоталитарна идеология“ – споделя философът Тони Николов по повод на правителственото решение.

А пък самият Никола Мушанов, бивш министър-председател (1931-1934), определено заслужава признание. По отношение на „съпротивата срещу нацизма”, заслугите му са безспорни. Още през 1937 г. в една публикувана анкета по повод на расизма и антисемитизма, той заявява следното: „На нацията ни е чужд антисемитизмът… Българският народ е демократичен и по природа чужд на ксенофобията“. Мушанов е и сред най-ярките демократични гласове в парламента, обявили се срещу Закона за защита на нацията и въвеждането на антиеврейското законодателство (януари 1941), каквито се броят на пръсти в Европа.

След 9 септември 1944 г. му е съдено да опита на свой гръб злобата и на „антифашистите”. Мушанов е нееднократно задържан и арестуван, „въдворен” е на местожителство най-напред в Търново, после в с. Заград, Тутраканско. На 19 юни 1951 г. пак е арестуван и умира в ареста на Държавна сигурност при неизяснени обстоятелства.