Гласът на България

Вижте прогнозата на института за стратегически проучвания Stratfor

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Конвулсиите на случващото се през 2017 ще са политическите прояви на много по-дълбочинни сили в световната игра. В голяма част от развития свят, демографската тенденция на застаряване и намаляването на производителността се наслагва с технологичните иновации и с движението на на работната сила, която е свързана с нея.

Забавянето на икономическия растеж на Китай се добавя към тази динамика. В същото време светът се опитва да се справи с намаленото потребление в Китай след десетилетия на рекорден растеж. Всички тези сили и тенденции в комбинация ще имат драматично и трайно въздействие върху световната икономика и в крайна сметка ще формират  международната система за десетилетия напред.

Тези трайни и широкообхватни тенденции са склонни да работят тихо в продължение на десетилетия в дълбините на обществото и след това шумно да се афишират на повърхността, със средствата на политиката. Колкото по-дълго продължи мъчението на икономическата болка, толкова по-силен ще бъде политическият отговор. И тази нова-стара сила, която силно чука на вратата, това е

Национализмът, чиято поява се приветства от световните сили

- особено в Европа и САЩ, все още единствената суперсила.

Само че, световната суперсила не се чувства супер. В действителност, тя е уморена. Тя се събуди през 2001 г. от опустошителното нападение на нейна територия;  но Америка изразходи ресурси далеч надхвърлящи потенциала ѝ във войните в ислямския свят, и сега тя иска да ремонтира собствения си дом. Всъщност, основната тема на кампанията на новоизбрания президент Доналд Тръмп беше съкращаване; идеята, че САЩ ще се оттеглят от поети международни ангажименти, а другите страни да поемат повече от тежестта на собствената си защита. А САЩ ще се концентрират върху  увеличаване на икономическата си конкурентоспособност.

Барак Обама вече бе обърнал внимание на тази тенденция, разбира се. Под негово председателство САЩ се опитаха да бъдат изключително сдържани в Близкия изток, докато се опитваха да се съсредоточат върху по-дългосрочните предизвикателства. Но тази стратегия в един момент заработи в ущърб на Обама, както бе видно от възхода на Ислямска държава. Основната разлика между доктрината "Обама" и концепцията на Тръмп е, че Обама все още вярва в колективната сигурност и търговията като механизми за поддържане на глобалната цел; Тръмп смята, че институциите, които управляват международни отношения в най-добрия случай имат недостатъци, а в най-лошия – противоположни на САЩ интереси.

Без значение от подхода, „съкращаване на разходите“ е по-лесно да се каже, отколкото да се направи при една глобална суперсила. Както казва Удроу Уилсън, "американците са участници, независимо дали ви харесва или не, в живота на света." Думите на тази американска икона са и буквално верни, доколкото

САЩ са впримчили в своята прегръдка целия свят.

Преразглеждане на търговските взаимоотношения по начина, по който Вашингтон възнамерява да го направи, може да е било възможно преди няколко десетилетия. Но това вече не е състоятелен план в сегашния динамично развиващ се глобален ред, където технологичният напредък в производството е довел до това, че всички световни икономики, големи и малки, са плътно преплетени в глобалните вериги за доставки. Това означава, че Съединените щати няма да бъдат в състояние да направят радикални и резки промени на Североамериканското споразумение за свободна търговия. В действителност, дори ако търговските сделки се предоговорят, Северна Америка все още ще има по-тесни търговски отношения в дългосрочен план.

Съединените щати обаче ще имат по-голяма възможност селективно да наложат търговски бариери пред Китай, особено в сектора на металодобива. Но ще рискуват евентуалният търговски мега-скандал с Пекин да отекне надлъж и нашир. Готовността на Вашингтон да постави под въпрос политиката "Един Китай" - нещо, което е направил, за да извлече търговски отстъпки от Китай - ще има такава цена: Пекин ще задейства своите собствени лостове на търговията и сигурността, които неизбежно ще принудят САЩ да се оттегли от региона на Пасифика.

Но времето не е подходящо за търговски спор. Тръмп по-скоро ще се съсредоточи върху вътрешни въпроси, а китайският президент Си Цзинпин ще се фокусира върху укрепване на политическата си власт в навечерието на 19-ия конгрес на партията. И така, икономическата стабилност ще има приоритет пред реформата и преструктурирането. Това означава, че Пекин ще продължи да кредитира и да инвестира в държавата, дори ако това доведе до повишаване на нивата на корпоративния дълг на Китай към опасно високи нива.

2017 ще бъде критична година за Европа.

Изборите в стълбовете на Европейския съюз - Франция и Германия - както и потенциалните избори в третата по големина икономика в еврозоната - Италия - ще се влияят един от друг и ще застрашат самото съществуване на Еврозоната. Както ние сме прогнозирали още преди години, Европейският съюз в крайна сметка ще се разпадне. Въпросът за 2017 е: До каква степен тези избори ще ускорят този разпад. Независимо дали умерените или екстремистите надделеят на изборите през 2017 г., Европа все още ще продължи да лети към критичната точка на разпадане до регионални блокове.

Европейското разделяне ще предостави златна възможност за руснаците. Русия ще бъде в състояние да се справи с досегашното европейско единство по отношение на санкциите през 2017 и ще има по-голяма възможност да наложи своето влияние в съседните си страни. Администрацията на Тръмп също може да бъде по-податлива към облекчаване на санкциите и към известно сътрудничество в Сирия, тъй като ще се опита да деескалира конфликта с Москва. Русия ще продължи да укрепва отбраната си и да бъде активна в много области - от киберпространството до Близкия изток. Съединените щати, от своя страна, ще продължат да се опитват да сдържат руската експанзия.

Като продължение на тази своя стратегия, Русия ще продължи да играе ролята на миротворец в Близкия изток, за да се пазари със Запада. Докато умиротворяването на Сирия остава илюзорно, Русия ще запази близостта си с Техеран, в очакване отношенията САЩ - Иран да се развалят. „Консумирането“ на Иранската ядрена сделка ще бъде препятствано от различни посоки, тъй като Иран навлиза в година на избори, а застъпващото в САЩ правителство несъмнено ще заеме много по-твърд подход по отношение на Иран. И все пак, взаимните двустранни интереси ще разширят рамките на сделката на място. Прогнозата е, че САЩ и Иран няма да намерят достатъчно мотиви за въоръжен сблъсък в места като Ормузкия пролив.

Конкуренцията между Иран и Турция

междувременно ще ескалира в северната част на Сирия и в северната част на Ирак. Турция ще се съсредоточи върху създаването на своята зона на влияние и сдържане на кюрдския сепаратизъм, докато Иран се опитва да защитава собствената си сфера на влияние. Военните операции очевидно ще доведат до унищожаването на Ислямска държава през 2017 година. Но последвалата надпревара за територии, ресурси и влияние ще се засили сред местните и регионалните заинтересовани страни. А тъй като Ислямска държава отслабва във военно отношение, тя очевидно ще използва тактиката на терористични атаки в чужбина.

Ислямска държава не е единствената засегната джихадистка група. Вероятно Ал Каида също ще активира своята дейност в зони като Северна Африка и Арабския полуостров през 2017.

Цените на суровия петрол ще се възстановят леко през 2017 г., тъй като никоя страна-производител няма да се придържа стриктно към изискванията за намаляване на добива. Темпът на възстановяване на добива на шистов газ в Америка ще бъде основният фактор, влияещ върху политиката на Саудитска Арабия по съкращаване на производството през следващата година. По-високите цени на петрола ще бъдат добре дошли за повечето производители в света, но това може да е твърде малко и твърде късно за страна с несигурно вътрешно положение като Венецуела. Заплахата от неизпълнение на приходите в бюджета, от тежки съкращения на вноса на основни стоки и невъзможността от плащания по дълга вероятно ще доведат до социални вълнения, които ще прокарат дълбоки разломни линии между управляващата партия и въоръжените сили.

Развитите пазари също ще преживеят проблеми през 2017 - една година, в която инфлацията се завръща. Това ще принуди централните банки да се откажат от неконвенционалните политики и да вземат мерки за затягане на паричната политика. Времената, в които централните банки бяха в състояние да заливат пазарите с пари в брой, са към своя край. Затягането на паричната политика в САЩ и силният щатски долар ще разтърси световната икономика в началото на 2017 г. - най-засегнатите страни ще бъдат тези в развиващите се пазари с висока експозиция на доларовия дълг. Този списък включва Венецуела, Турция, Южна Африка, Нигерия, Египет, Чили, Бразилия, Колумбия и Индонезия. Натискът върху юана и постоянно намаляващите валутни резерви междувременно ще принудят Китай да увеличи контрола над изтичането на капитали.

/със съкращения/