Гласът на България

и защо дори само споменаването на този факт не е по силите на един закон*

Стефан БАКЪРДЖИЕВ   

През 2000 година бе приет „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”. За престъпна организация бе обявена и Българската комунистическа партия /БКП/. Комунистите, по онова време вече социалисти, го преместиха от единия крачол в другия и цели 16 години не си направиха труда да оспорят този закон. Не защото бяха съгласни с него! Просто това бе закон, който от никого нищо не искаше. Заклеймяваше се някаква партия, която разбойничела по Българско 45 години... Ама тя от хора ли е и ако е от хора, те живи ли са, имат ли наследници, кой точно е виновен – нито дума за това.

В края на 2016 година бяха приети на първо четене изменения и допълнения на същия „Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен”. Понеже около нас комунистическите знаци се увеличават, вместо да намаляват, с допълненията към закона явно се цели този проблем най-после да бъде решен като се премахнат всички символи и знаци, възхваляващи комунистическия режим.

Членове на БСП веднага обявиха, че занапред ще носят червената петолъчка на ревера си непрестанно, като протест. Разбираемо – та червената петолъчка, наследена от комунизма, според законния Устав на БСП и днес е символ на партията им ведно с откраднатата от социалдемократите червена роза.

В устава на БСП са останали и други символи от престъпния комунистически режим:  

- „БСП е партия, която отстоява  социалистическия идеал ... като социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма;

- „подчертаваме историческото значение на революционните борби”;

- „оценяваме по достойнство съграденото в страната при социализма през втората половина на миналия век” /нямат предвид само панелките!/;

- „най-ценното в дългогодишната история на партията ни е отстояването на... патриотизъм и интернационализъм”.

- конгресите-символи на престъпната според закона БКП се броят за конгреси и на „модерната” БСП!

И така! Всички знаят, че днес най-значимият символ на комунистическия режим в България през 1944-1989 е самата БСП - наследничка на престъпната по закон БКП!  Но в Закона тази партия не е спомената като наследница и символ на режима. Парадокс – докато се каниш да махнеш името на Цвятко Радойнов или бюста на Георги Димитров отнякъде, то партията, отгледала стотици като тях двамата, вече бабичка, нехае - хвърля ченето и слага нови зъби, защото ѝ е дошъл редът да поуправлява бащинията си България. Ако германците се бореха с фашизма си така, както ние „се борим” с комунизма, сега там канцлер щеше да е някой от рода на Гьобелс. И нямаше да е трудно да се докаже, че наследниците на Гьобелс и сие – също като нашите комунисти след 1989 г., щяха:

- да обвиняват всеки, който надигне глава, че някога е ръкопляскал на Хитлер /Живков/;

- да показват с гордост построеното от Хитлер /Живков/;

- да държат с компромати своите, а и чуждите, защото всичко е било под техен контрол /ДС/.

- да повтарят, че третият Райх /комунизма/ си е добър, но хора около Хитлер /Живков/ са го извратили, че всички са имали работа и всички съседи са се страхували от Райха /Варшавския договор/;

- да убеждават народа, че на 9 май 1945 /10 ноември 1989/ новите империалисти просто са ги победили, но не са по-добри от тях и т.н.

Вносителите на допълненията към закона откровено са подчертали ограничения обхват на неговото действие: да се „премахват от публични места ... символи, лозунги, фотоси, надписи, и др. знаци и предмети, създадени през комунистическия режим в негова възхвала, или във възхвала на организации, сред които Българската комунистическа партия (включително нейните предшественици)...”

Предшественици, но не и наследници на БКП! Главният съвременен символ и крепител на носталгичния поглед към комунистическия режим – БСП, явно не е по силите на този закон! БСП, като циничен наследник на „славната” БКП, явно заслужава специално внимание. Като начало прокуратурата може да проучи всичко /защо ли го пиша?/, което в БСП и многобройните БКП-та вече 27 години символизира престъпния комунистически режим през 1944-89 година!

Мнозина казват: късно е за лустрации, късно е за забрани и т. н. Но рано е и да се забрави. И отново те връхлетява въпроса: коя - БКП преди, или БСП сега, е по-лицемерна! И се сещаш за вкоренения у нас страх от разделение. Страх от жертвите, които се дават всеки път при това разделение. Страх, че откакто то се е зародило в Стара България след Първата световна война, едната, най-войнстващата страна, винаги са били комунистите. И страх, че на това разделение ние, българите, сме орисани завинаги, а в него:

- БКП-БСП винаги играе жертвата, за да се поддържа то живо;

- всяка нейна победа струва на българите сериозни страдания;

- борбата си комунистите водят по правилата на предвоенно, военно или следвоенно положение;

- всяко отслабване на неизменната агресивна страна БКП-БСП, е било добро за България и българите и т.н.

Известно е началото на историята с разделението на българите, краят е отворен:

1919 година. Част от социалдемократите стават комунисти, полудели от примера в Съветска Русия: ако народът упорито не ти дава да управляваш, то властта може да се вземе насила! И се започва. Сопите на Стамболийски обаче охлаждат ентусиазма на новоизпечените и нахъсани комунисти. Те оставят старите партии на гнева на селския вожд... 

1923. Стамболийски е свален. Червените са доволни, научават и първия си урок – само с отрязани бради и спукани глави власт не се задържа. Подтиквани отвън, поемат курс на въоръжена борба. Организират бунт. Жертви. Народът се разделя невъзвратимо.

1923-25. Червен терор. Държавни служители са убивани, има стремеж да се създаде хаос в държавата. Но силите не стигат за повече...

1925. Организират атентат в църквата „Света Неделя”. Стотици жертви. Ранените в атентата министри, начело с генерал Вълков, поемат отговорността да изкоренят терористичната, нелегална тогава БКП не без обществено съгласие /терористите комунисти Иван Минков и Коста Янков са предадени от граждани на София/.

1925-юни 1941. БКП е обезсилена и изолирана. Десетилетия по-късно комунистите ще внушат на народа, че „Закона за защита на държавата”, който само те можеха да прочетат при социализма, е най-омразният световен закон. След като те нямат силата да бъдат активна страна в живота на българите, България тръгва напред, поразтърсвана само от попълзновенията на проюгославски агенти.

юни 1941 - 1944 година. Хитлер напада любимия им Съветски съюз и комунистите стават антифашисти. Дотогава си траят, въпреки че Хитлер от години вилнее из Европа. Отново жертви и от двете страни.

1944 - 1989. Съветският съюз нахлува в България и поставя на власт комунистите. За 15 години са избити десетки хиляди българи. Начало на истинска национална страхова невроза. Българите са като отвлечени от собствената си страна. С първите комбайни ги обхваща и Столкхолмския синдром към похитителите комунисти, който държи мнозина и до ден днешен. В разделението по това време има само една официална страна – БКП, другите са избити.

1989 - 2017. БСП отново е едната страна в разделението. И отново тази, която пречи на държавата, пробутвайки своите нови фантазии и недомислия, докарвайки страната до две тежки кризи, оспорвайки явно и повече задкулисно новия път на България, довело до сериозното ни изоставане...   

От 97 години на съществуване с цел създаване на „съобразена с времето” просъветска или проруска задунайска република, БКП-БСП е управлявала официално признато в периода 1944-91 г., 1994-97, 2005-2009, 2013-2014 г., или 55-56 години. И поне още 11 години е осигурявала „модерно ляво управление” с подставени лица и партии и с бивши комунисти. Общо 66-67 години в управление и 21 години в нелегалност!/време е да се покани Гинес!/ В останалите 9 години е принудена да се маскира като „демократична” парламентарна опозиция, за да оцелее след тежките кризи, които докарва на България през 1989-90 и 1996-97 година.

Днес БСП е оставена да представлява остатъците от милионната маса членове и симпатизанти на БКП. Подценява се фактът, че така се оставя и перпетуум мобиле на разделението, в което едната, лява страна, експлоатира до безобразие неосъществими идеи и живее най-богато от всички други в България вече 73 години без прекъсване след 1944 г.! Защо тогава тя самата да не издига барикади, ако това й помага да лови риба в мътна вода? Как се стигна до парадокса БСП да не се отказва от миналото си, а противниците й да я поощряват като мечка стръвница, минала като тях само на мед, и да вярват, че днес, когато отново говори най-гръмогласно от името на демокрацията, не го прави, както винаги, когато е безсилна да се разправи с нея.

Може би всичко идва от страха, че който дори само е погледнал накриво Партията...

Ето каква е съдбата на комунистическите противници и несимпатизанти през десетилетията българско разделение:

- няма ги старите демократични партии от 1919, няма ги „братята” широки социалисти, няма ги земеделците на Стамболийски от 1920-23;

- де го Сговора от 1923 - 1925, нанесъл тежки удари на БКП в защита на държавата от бунтовете, атентатите и убийствата ѝ, няма ги демократите на Ляпчев, Военната лига, партиите от 1939-1944;

- няма ги съюзниците им от Отечествения фронт – „братята” земеделци на Никола Петков и „братята” социалдемократи на Пастухов, де ги изобщо партиите през 1946 - 1989?

- няма го и СДС от 1990 - 2001? Е, ГЕРБ може да се задържи повечко, защото не е истински противник на Партията, но ако си позволи да я погледне накриво, което в общуването с нея е неизбежно, то тогава...

Днес има паметници на масовите убийци Георги Димитров и Тодор Живков, „спасили” ни от капитализма, към който с охота днес вкупом се върнахме, но няма паметник на генерал Вълков, спасил ни от това чумата на съветския комунизъм да ни порази още през 1923 - 1925 година; чума, която днес, някои с неохота, но все пак отхвърляме!  

Ясно е - от едната страна в разделението се редуват, помъчат се с комунистите и изчезват.

От другата страна комунистите и вирусът им мутират и винаги намират „народна” причина да поддържат конфликта: комунизъм срещу всичко друго; русофили срещу всички други; тяхната история срещу всяка друга история; носталгия по нереалния им социализъм срещу всичко друго и т.н....

И те неизменно са едната страна в разделението. Другата страна половин век изобщо нямаше представители. Тогава бе най-зле. Но българинът в мечтите си не стига дотам да пробва какво би станало, ако престъпният комунистически режим бъде лишен от официални и полуофициални наследници...

Но българинът не го прави - дали защото мрази държавата? Как тогава да пресъхнат сълзите за погубените комунисти, щом те са се борили за разрушаването на лошата държава. И как да се сведе глава за убитите от комунистите, щом те са защитници на държавата, която мразим. 

Ние мразим и богатите.  Но не тези, които богатеят с коварство, като членове на съзаклятие, в което и ние се натискаме да се вредим, защото там не държат толкова на ценз, труд и талант. 

Сигурно намразихме и работата. Откакто БКП ни открехна за някакъв друг, неземен начин на препитание – направо с шепите от някаква река на изобилието.

Затова прощаваме на комуниста неща, които не прощаваме на друг.

Затова комунистът е добре дошъл в ленивия ни мозък - като единствената ни „надежда” да се топнем в реката на изобилието, затова не можем да си представим живота без стогодишното разделение и не вярваме на тези, които, покрай отслабването на БСП, се полъгаха да оповестят края на брадясалия български конфликт...

Толкова дълга на конфликти история...”Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен” казва истината за един период. Който не приема тази истина, и сега няма да я приеме, който е дерибействал преди, и днес е зает с други съзаклятнически дела.

А за некомунистите законът навярно е толкова закъснял, че изглежда малко несериозен. Те сигурно за сетен път си спомнят онова „Вържи попа, та да е мирно селото”, към което комунистите се придържаха в своя Златен половин век. Но едва ли вече се надяват...

От БСП, след приемането на допълненията към „Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен”, отново се държат като жертва, което си е доказателство за това чии наследници са. И като жертви те са в свои води, стават нагли и ръсят бисери като „Вината я поемам само с мезе”. Така е, защото имат много причини да вярват, че всички други по начало са си техни ученици. Все свои. И така всичко изречено или написано за тях, комунистите, е закъсняло и беззъбо.

Оказва се, че шумното обслужване на разделението днес в едно напомня, в друго не, разказа на Вазов за адвокатите, които се договарят как да вземат и последните пари на спорещите клиенти: и народът вижда през ключалката какво вършат партиите - неговите адвокати, но докато едната му половина се опитва да накаже своите избраници, другата, червената половина, твърдо гласува за своите. Дясното се разпилява, лявото не се губи и разделението тръгва отначало... Перпетуум мобиле.

• На първо четене бяха приети допълнения към „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”