Гласът на България

Списание „Ню Йоркър“ постави филма на Майя Виткова на четвърто място в класацията си за 2016

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Питър Броуди от списание „Ню Йоркър“ в рубриката „класация на критика“ поставя сред най-добрите филми на отминаващата година „Виктория“ на Майя Виткова. Според него филмът е на четвърто място от общо 35 заглавия в списъка, оглавяван от независимата черна комедия Little Sister на Зак Кларк.

На второ и трето място са драмата „Лунна светлина“, която получи 6 номинации за „Златен глобус“ и харесвания от критиката „Съли“ на Клинт Истууд с Том Ханкс в главната роля.

Страхотен филм „от жена за жените“, рядък вид, който се фокусира върху физическото и емоционалното усещане да носиш женско тяло – така Броуди определя „Виктория“.

Дебютът на българската режисьорка бе в селекцията на „Сънданс 2014“, но бе показан по кината в САЩ през 2016 г. Самата Майя Виткова пък е обявена за един от 5-те най-добри режисьори на годината. Броуди отбелязва, че малко български продукции намират разпространение в Щатите, но ако се съди само по „Виктория“, българското кино „го чака блестящо бъдеще“.

Сюжетът съчетава документално и художествено начало. Август 1980 г., след опит да се отърве от нежеланата бременност, Боряна ражда Виктория. Без пъп. Политическата реалност в страната е на крачка от „развития социализъм“. Боряна става майка на „бебето на десетилетието“, чийто кръстник e самият комунистически диктатор Тодор Живков (1911-1998). Расте в лоното на социализЪма, девойката разполага с телефон-петолъчка в стаята си (денонощна връзка с Първия), с личен шофьор и „Чайка“ и прочее. Отдалечава се от майка си – в училище е безпардонна, въплъщава всички „достойнства“ на децата на правоимащите…  Апатична е към съпруга си Иван, презира до патологична безчувственост майка си и мечтае за своята… американска мечта. Особено след осуетения опит за бягство… Но идва 10 ноември 1989 г. „Всичко свърши, моето момиче!“, казва др. Живков на своята кръщелница… и тази история започва отново.

По думите на критика Марио Николов, „Виктория“ е филм за любовта, преди всичко за търсенето ѝ. Боряна не я намира (само осъзнава съществуването ѝ), а Виктория, за щастие, открива пътя към нея – в едно утро… Това е важното послание на филма – да не спираме да търсим, за да намираме. И тогава, победата (victory) ще ни въздигне над нас самите. Над нашите лични демони, материализирани в греховно безмерните ни амбиции, гордост, суета…