Гласът на България

Изложбата се организира съвместно с Музея за история на изкуството във Виена

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Златното съкровище от Наг Сент-Миклош – едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа, ще гостува на Националния археологически музей в София. Изложбата се организира от НАИМ при БАН съвместно с Музея за история на изкуството във Виена и ще може да бъде разгледана от 6 април до 30 юни тази година. Пълният комплект оригинални съдове ще бъдат изложени в зала „Трезор” на Националния археологически музей.

Съкровището е открито преди 228 години от българи градинари. През 1799 г., на 3 юли, край банатското село Наг Сент-Миклош (тогава в границите на Австрийската империя, днес в Румъния) двамата братя градинари Христо и Кирил Наковиго намират при изкопни работи безценната находка. Братята са от Северна България, но се заселват в Банат и при обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент-Миклоши”. Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.

Но да оставим изкуството и да се обърнем към фактите. Съкровището се съхранява понастоящем в Музея на история на изкуството във Виена и е известно като българското съкровище от Наг Сент-Миклош. През 70-те години на миналия век, по времето когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на безценните артефакти.

Надписите върху съдовете от съкровището доказват не само принадлежността му на първия български владетел, но и че той, кан Аспарух, е бил кръщаван в християнски купел. Такова е мнението на водещи български историци, изследвали дълги години гравираните надписи върху изящните златни съдове. Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, специалист по средновековни надписи, както и носителят на Хердерова награда от Виенския университет проф. Казимир Попконстантинов, преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет.

Съдовете са седем кани, две от които са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.

Няма никакво съмнение, че съкровището е принадлежало на кан Аспарух. Според проф. Попконстантинов, то не е изработено наведнъж, а е сборно - както Рогозенското и Вълчитрънското. Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове. С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището - 6021 г. от сътворението на света,т.е. 693 г. от раждането на Христос. Това означава, че съкровището е изработено по време на управлението на Аспарух. И действително, в един от надписите ясно се чете името Есперих - така, както е записан владетелят в “Именника на българските канове” - първия български исторически летопис.

Християнските кръстове върху патерите не бива да ни заблуждават, че съкровището е изработено след християнизацията на страната по времето на цар Борис Михаил (852-889). За кан Кубрат и внука му Тервел е доказано, че са били християни. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името свети крал Тривелий.