Гласът на България

През 1877 година Русия търси реванш за поражението си в Кримската война

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Историята се пише от победителите. Но, за щастие, архивите пазят много факти, премълчани от официалната /за определен период/ историография. А историците са онези привилегировани хора, чието професионално задължение е да ровят в архивите. И така да се докосват до автентичните исторически факти. Които по принцип не са захаросани и горчат.

Един такъв професионален историк е Красимир Каракачанов. Дали историкът помага или пречи на политика Каракачанов, това е друг въпрос. Но нека чуем мнението на историка относно българското Освобождение, както и по Българския национален въпрос, който все още чака своето решение…

Как преценявате ролята на Русия в българската история, а и в наши дни, г-н Каракачанов?

-  Русия, като всяка друга империя, в своята историческа практика винаги е преследвала своите интереси. Както Великобритания, както Германия, както Съединените щати днес, така и Русия се ориентират само от своя собствен интерес. Ако някой в България си мисли, че Великите сили някога или в момента са се съобразявали със справедливостта или обективността – значи е много наивен. В определени исторически моменти, когато Русия е имала интерес, тя се е държала добре с България. Има други моменти, обаче, когато руската политика е била коренно противоположна на българската и затова Русия се е опитвала да препятства постигането на българските национални интереси. Да вземем например въпроса с Българската екзархия. Русия е основният фактор, който пречи и забавя процеса на създаване на независима българска църква. Тогавашният руски посланик в Цариград граф Игнатиев е човекът, който се опитва да внушава на тогавашния български елит в столицата на Отоманската империя, че не трябва да се бърза, пречи и т. н. Същата е политиката на Русия и по време на Съединението на България. Тя е против; така Съединението става против руската воля, но благодарение подкрепата на Великобритания, Германия и Австро-Унгария. Това е и причината Русия да низвергне българския княз Батенберг, организирайки преврат срещу него… Ако някой си мисли, че Русия е дошла да освобождава България от турско робство, водена от някакво братско чувство, това не е вярно. Просто Русия е търсела реванш след поражението си в Кримската война. След разгрома ѝ през 1856, на руснаците им е забранено да преминават Проливите – т.е. руски търговски и военни кораби нямат право да излизат вън от Черно море. Което ограничава силно руската търговия и военни интереси. Затова Русия търси реванш на Кримския мирен договор, а турските зверства при потушаването на Априлското въстание са един добър повод за руската империя да обяви война на Турция и да завладее Проливите. Това е един от малкото моменти, когато нашите интереси съвпадат с руските. Но когато вижда, че дори и след победоносна война това не се случва, Русия решава вместо да защитава Санстефанска България, която е била много близо до Босфора и Дарданелите, да се откаже от тази идея. За да може, разпокъсвайки България, да останат други проблеми на Балканите. С български земи са задоволени аспирациите на Румъния и на Сърбия. Понеже Русия взема от Румъния Бесарабия, като компенсация и дава Северна Добруджа – една исконна българска земя, населена с българско население. Като компенсация за приятелството на Сърбия руснаците ѝ подаряват българските земи от Нишко, Пиротско и Вранско – целия регион около река Българска Морава. В навечерието на Балканските войни Русия, виждайки удобен момент да бъде бита Турция и руската империя да влезе в Проливите и да осъществи идеята си за Третия Рим, затова тя става инициатор за създаването на Балканския съюз. Така се организират балканските държави в един военен съюз против Отоманската империя…

И така ние, българите, влизаме в капана. Има исторически данни, че погромът над България през 1913 година е бил предварително замислен и осъществен от руската имперска политика…

-   До 1911 година българската политика е била против деленето на Македония, а за нейната автономия. Ясно е защо – това е бил най-сигурният начин за присъединяването на една автономна Македония към България. С включването си в Балканския съюз Фердинанд за пръв път изменя на тази политика и се съгласява с руската политика за дележ на Македония. Знаете – спорна и безспорна зона; съгласяваме се руският император да бъде арбитър, после той не си изпълнява ангажимента… Има един много интересен документ - когато болшевиките вземат властта в Русия, за да покажат двуличието на руската царска политика те публикуват архивите на руското външно министерство. И се вижда – когато започват споровете между нас и сърбите през 1913 година, сръбският посланик в Петербург се среща с руския министър на външните работи Сазонов. Министърът казва следното: „Лошо е, че вие като славянски народи се карате, но Русия има интерес от една силна Сърбия, която ще спре немското влияние”! И по този начин поощряват сърбите да не отстъпват при преговорите…

Конфедерация България – Македония, това политическа фантастика ли е?

-  Това е една добра идея, защото Македония в етнически план е с преобладаващо българско население. Но те имат същите проблеми като нас – нас ни притискат от изток ислямските бежанци, а тях ги притискат от запад албанците. В края на краищата, ние сме един народ. И ако хората в двете държави имат волята и най-накрая проумеят, че съединението прави силата, може да го решим този проблем. Под някаква форма на конфедерация или нещо подобно. Но, за да се случи нещо подобно, трябва да се води някаква целенасочена политика. България, обаче, е абсолютно безучастна към проблемите и процесите на Балканите. България не присъства като външна политика, дипломация и политическо присъствие в Македония. Тя дори не защитава нашите сънародници там. Така че, тази идея се върти в главите на едни патриоти в България и на едни други български патриоти в Македония. Но това е добра идея – първо, не говорим за емоцията от обединението на българския народ най-накрая. Говорим за нещо друго – ние ставаме един по-сериозен пазар. После – през наша територия ще минават абсолютно всички пътища – от север на юг и от изток на запад. Това носи икономически изгоди и за хората от двете страни на сегашната изкуствена граница.

А кои биха били най-ревностните поддръжници и най-яростните противници на подобна идея?

- За да имаш противници и поддръжници ти първо трябва да искаш да направиш нещо. А най-големият противник на тази идея са очевидно самите български политици, тъй като на тях не им се занимава със сложни проблеми. На тях им е достатъчно 4 годинки да дойдат на власт, да откраднат каквото могат – било от еврофондове, било от бюджет, било някаква приватизацийка да направят... Те не се интересуват от това да решават проблемите. За тях политиката е нещо като баница, която трябва да бъде оръфана максимално. Това е най-големият проблем.

В международен план – кой би се съпротивлявал на такава идея?

- Е, от нашите съседи не можем да очакваме да са съгласни с една конфедерация между България и Македония. Гърция винаги е гледала ревниво на едно българско обединение. Сърбия, която загуби войната и от една мини-империя на Балканите се превърна в една територия по-малка от България, също не би се съгласила на подобно нещо – поради простата причина, че естествената връзка между Белград и Атина ще бъде прекъсната. Това е една стратегическа ос от 120 години. В това отношение наш може да бъде Албания; албанците също имат подобен проблем с Косово. Това са двете албански държави, както България и Македония са двете български държави. Румъния също би могла да бъде естествен съюзник на подобна идея, тъй като има подобен проблем с Молдова. От Великите сили, от големите държави два фактора действат в Европа. Това са Щатите и Русия. И аз съм убеден, че ако единият от тях е „против” другият ще бъде „за”. Значи, това е въпрос на отиграване. Но определено нито една велика сила няма интерес от окончателното решаване на проблемите на Балканите. Защото после няма да имат повод да се намесват в нашия регион...

И все пак, албанците си изиграха много добре картите – със създаването на независимо Косово. Какво им помогна тогава?

Бел. ред.   Интервюто е дадено специално за портал „Гласът на България“ през лятото на 2014 година.