Гласът на България

Побързай, български народе – Съкровището от Нагь сент Миклош е тук до 30. юни

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Късно снощи в препълнените зали на  Националния археологически музей в София при огромен интерес бяха открити изложбите „Златното съкровище от Нагь сент Миклош“ и „Езическа България. Власт и общество”. Директорът на НАИМ към БАН доц. Вагалински подчерта, че идеята е да се фокусира общественото внимание и в България, и в чужбина, върху старобългарската култура.

Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“ допълни атмосферата на събитието с прекрасни изпълнения на православни песнопения.

„Златното съкровище от Нагь сент Миклош“ е втората изложба от проекта „Златният път на Балканите през бронзовата епоха“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН). Съкровището от Нагь сент Миклош“ e част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена.

Златното съкровище е едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа. Открито преди 228 години от българи градинари. През 1799 г., на 3 юли, край банатското село Нагь сент Миклош (тогава в границите на Австрийската империя, днес в Румъния) двамата братя градинари Христо и Кирил Наковиго намират при изкопни работи безценната находка. Братята са от Северна България, но се заселват в Банат и при обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Нагь Сент-Миклоши”. Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.

Надписите върху съдовете от съкровището доказват не само принадлежността му на основателя на нашата Дунавска България, но и че той, кан Аспарух, е бил кръщаван в християнски купел. Такова е мнението на водещи български историци, изследвали дълги години гравираните надписи върху изящните златни съдове. Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, специалист по средновековни надписи, както и носителят на Хердерова награда от Виенския университет проф. Казимир Попконстантинов, преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет.

Съдовете са седем кани, две от които са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.