Гласът на България

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Даа, някои новини, свързани с последния албум на Мадона, обикалят света за секунди. За други новини е необходимо да измине близо цял месец, за да прекосят сръбско-българската граница.

В България чак сега научаваме, че на свое заседание на 24. май Архиерейският събор на Сръбската православна църква е взел решение за канонизирането на нови светци. Под точка 3. от списъка са записани и „Скопският митрополит Викентий /Кърджич/ и игумен Владимир /Протич/ като свещеномъченици и пострадали от българските окупатори в Сурдулица“. Това е записано в официалния е-портал на СПЦ. А в сайта на Вранска епархия /където се намира градчето Сурдулица/, можем да прочетем и подробности:

„Става въпрос за канонизирането на страдалците от окупирана Сърбия, между които са били и Скопският митрополит Викентий, Призренският епископ Никифор и игумена на манастира „Св. Прохор Пчински“ о. Владимир с цялото манастирско братство, които са убити през Първата световна война в периода 1915 – 1918 година от българския окупатор.

Целият брой на жертвите е 7000,

от които 4000 са идентифицирани.

Броят на убитите сърби се базира на данни от две комисии:

1. Междусъюзническата комисия за разследване на нарушенията на Хагската конвенция от страна на българите в окупирана Сърбия, оглавявана от д-р Рудолф Арчибалд Райс, швейцарски гражданин, доктор по естествени науки и началник на лабораторията на Лозанския университет
2. Международната комисия за българските злодейства над сърбите през 1915 – 1918 година, с председател американския журналист Уилям Драйтън.„

Недоумение будят както страховитият брой на жертвите, така и несъществуващото за повечето от тях основание за канонизация – тъй като смъртта им не е свързана с изповядването на вярност към Христос. Всъщност, става въпрос за жертвите на т. нар. Топлишко въстание, които са дадени и от двете страни. На практика, бунтът е имал характер на диверсионна дейност в тила на българската войска, която контролира

Поморавието  - една изконно българска земя,

чието население с гласуването си при създаването на Българската екзархия се е самоопределило като българско. Едва през 1878 година Русия подарява тази област на Сърбия, която започва безогледна асимилация на местните българи. Малко история – при влизането си в ПСВ Българската армия разгромява сръбските войски, като взема в плен близо 100 000 войници /първоначално 60 000, а при битката на Косово поле – още 30 000/. Какво правим с тях – ами разоръжаваме ги и ги пускаме да си ходят по домовете. Но тази „подробност“ и жест на великодушие днешните ни сръбски братя удобно забравят. Вместо това, управляващият сръбски политически и духовен елит продължава да настройва враждебно сръбския народ срещу „бугарския окупатор“.

Но да се върнем към Топлишкия бунт. Това не е спонтанен акт, а е диверсионна акция на оцелели сръбски военни. През пролетта на 1917 година френски самолет спуска в кантролираното от българските власти Поморавие сръбския поручик Коста Печанац, който успява да сформира чета от около 200 души. Първата им акция е да „превземат“ санитарен влак с ранени невъоръжени немски и български войници и да ги изколят. После навлизат в старите български предели – в Босилеградско – където разстрелват, изнасилват, изгарят цели села и живи хора; не е пощаден и Босилеград. А при „бунта“ в Топлица действат така – под дулата на оръжията си заставят местните хора да се присъединят към тях. Метежът е потушен набързо; българската войска, в сътрудничество с австро-унгарските ни съюзници, разгромява бунта в своя тил, а останалото довършват четите на ВМРО, спешно прехвърлени в Моравско. Жертви, разбира се, има – но това не са потресаващите 20 000, както твърди първоначално Междусъюзническата комисия за разследване, оглавявана от д-р Рудолф Арчибалд Райс. Не са и 7000…

Но нека видим кой е въпросният д-р Райс,

когото така старателно цитират и до днес сърбите. Рудолф е германец, натурализиран в Швейцария. Там защитава докторска степен в областта на химията. Става и експерт по фотография в криминалистиката. Изключително важен факт - Рудолф Райс е експерт по съдебна фотография! През 1903 г. той публикува на френски език книга, озаглавена „Photographie judiciaire” или „Съдебна фотография”, която бързо му спечели световна слава… След края на ПСВ, за целите на своята пропагандна кампания в Европа сръбското правителство в изгнание търси услугите на чужденци, които срещу солидно заплащане се заемат да защитават сръбската кауза. Такъв сръбски наемник става и Рудолф Райс. Първата му задача е да установи жестокостите на австро-унгарските войски срещу мирните сърби и войници на сръбска територия. За да я изпълни, проучва гробове на убити сърби, разпитва ранени, посещава обстрелвани и бомбардирани от австро-унгарците сръбски селища. Така събира „доказателствен материал”, богато илюстриран със снимки...

Тук е мястото да кажем, че д-р Райс въобще не може да се брои за „неутрален” експерт-криминалист. Защото има доказателства, че още през 1915 г. той става доброволец в Сръбската войска и нарича себе си „швейцарец, доброволец в сръбската армия, велик войн на Шумадия, Дунав, Морава, Вардар и Тимок”. В това си качество Рудолф споделя погрома на Косово поле от българската армия, позорно бяга с останките от сръбската войска през албанските планини.

Но да се върнем в Сурдулица.

Според сръбската историография, тук българските „окупатори” през 1917  г. са извършили масово клане над сърбите. Така наречените „независими заключения” на Рудолф Райс от района на Сурдулица, че тук са били избити хиляди сърби, са допълнителен фактор за суровото наказание на България в Ньой. България е сатанизирана, а на българите е лепнато петно на „варвари”, „убийци” и „зверове”. Конкретно за Сурдулица се твърди, че българите са избили 20 000 сърби и тази лъжа, съшита с бели конци, се възпроизвежда и до днес в Белград.

Както вече знаем, Рудолф Арчибалд Райс е специалист по съдебна фотография. Тук възниква веднага въпросът: Защо той не е направил нито една снимка на костите от поне един масов гроб, открит от него в Сурдулица? Защото той прави пощенски картички със зверствата на австро-унгарската армия, а не прави пощенски картички със зверствата на българската армия в Сурдулица…

Все пак, д-р Райс показва, че има съвест.

След като е живял около 15 години в Сърбия на издръжка на правителството, той написва книгата „Чуйте, сърби! Пазете се от себе си!”. В тази книга подлага на унищожителна критика целия политически елит на Сърбия, Сръбската православна църква, сръбската интелигенция, сръбския бизнес, шовинизъм, мързел, корумпираността по всичките етажи на властта, ксенофобията, преклонението пред парите, злоупотребите при избори. Като жест на извинение за лъжите си към България, той пише и следното: „За тези 10 години вие, сърбите, доказахте, че сте неспособни да асимилирате македонския дух, за който твърдите, че е ваш. Доказахте, че това не е така и че той не е ваш. ВЪРНЕТЕ ТАЗИ ЗЕМЯ НА ОНЕЗИ, КОИТО СА ИСТИНСКИТЕ БРАТЯ НА МАКЕДОНЦИТЕ, ВЪРНЕТЕ Я НА БЪЛГАРИТЕ!”

Заради откровеността си в своята книга, Рудолф Райс стига до фатален сблъсък със сръбските политици и общество. На 8. август 1929 г. той е застигнат от жестока, балканска смърт. Неговият съсед сърбин и бивш министър Милан Капетанович, без да се церемони много за заслугите му към Сърбия, го пребива с тояга заради битов скандал с кокошки, прескочили в градината му.

Коментарът остава за вас…

 -------------------------

На снимката: Съвременна "драматизация" при честване на годишнина от Топлишкия бунт в Сърбия.

Подробности за ролята и съдбата на Рудолф Райс може да прочетете тук