Гласът на България

Когато македонецът започне да използва главата си, за да мисли, той неизбежно ще излезе от сърбоманската наркоза

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Какво се случва в Македония? Ще си отговорим на този въпрос, когато научим какво се случва в умовете и душите на редовите македонци. Да се чувстваш българин в Македония през последните 100 години е опасно.

Още по-животозастрашаващо е да се афишираш като такъв. Журналистът Владимир Перев от Прилеп произхожда от стар български род от Македония; благодарение на семейното си възпитание, не се притеснява публично да заявява българското си самосъзнание. Но такива като него не са много – неповече от 2000 души. Причината? Чуйте обяснението на Владо Перев:

"Има нещо, което е свързано с българите, но и с власите и албанците в Република Македония – дори с етническите македонци.

Казва се "страх".

Тук всички от 1913 г. насам десетилетия наред са били под сръбска власт с малки прекъсвания. Сръбските господари са целели едно и също – да всяват страх и зависимост у народа; не само от институциите на власт, а от самоволието на полицията. Това го направи и Груевски. Този страх няма да позволи на много хора да се изявяват като българи… Страхът е толкова силен, че македонците, които са взели български паспорти – между тях има много хора, които са наследствено българи и си знаят корените - които са отишли да работят в държави като Швеция, Финландия, Дания, се срамуват /по-точно – страхуват/ да си покажат българския паспорт."

Така че, когато общуваме с братята отвъд Осогово, нека не се сърдим, че няма да ни заявят директно, че са българи. Етикетът „Македонец“ е гаранция за сигурност. Засега. За други – като габровския „македонец“ Георги Мицов Влахов

„македонец“ си е просто професия…

"Но не за всичко е виновен Груевски – освен на Любчо Георгиевски той е ученик на Доста Димовска като другите важни в партията му, Антонио Милошоски и Филип Петровски. Димовска водеше кадровата политика, Георгиевски само разместваше министрите. – спомня си Владимир Перев. - Когато се заговори за българите по негово време, непрекъснато се повтаряше едно: чакайте, още не е времето /да се афишираме/. Политиката беше да се оставят сърбоманите непокътнати, да не се действа срещу сръбския „брат“. Това беше политиката и на Георгиевски, и на Димовска – без оглед на факта, че по тяхно време се подписа Декларацията за добросъседство, а премиерът тогава имаше изяви по българската телевизия."

Реалната надежда е, че новият Договор за приятелство ще повиши нивото на публична търпимост в македонското общество към различните, към не-македонците. В това число и към изявените и изявяващите се като българи граждани на Вардарската република.  Да се надяваме, че съгласно Договора България ще се възползва от възможността и българска преса, книги и телевизионни канали ще стъпят в Македония. Тогава и най-отявленият „македонец“ /чети – сърбоман/ ще може да ревизира познанията си за Македония, България и света, внушени му в училище или в семейството. И да се надяваме, че всеки от тях ще извърви пътя на метаморфозата на Люпчо Георгиевски. От сърбоманско-титовистката мирогледна преса, до мислещия човек, който знае истинските си български корени и знае къде иска да стигне. Но нека проследим

забележителната еволюция на Георгиевски

от Люпчо до Любчо…

Любчо Георгиевски е роден на 17 януари 1966 г. в гр. Щип. Според неговите признания, дядо му Андрей Георгиев и неговото семейство са били класически сърбомани. Баща му Томе Георгиев пък е един от секретарите на ЮКП в Делчево. Така че, той расте в изключително сърбоманска и проюгославска атмосфера. Но ученолюбивото момче прекарва по-голяма част от времето си сред книгите. Като студент той се среща в университетската библиотека със Стойче Наумов, “една изключителна личност” според него, който го насочва към  книги от македонската история, които не са сред най-популярните.

Това е повратен момент в неговата биография. Той започва да разсъждава и върху съдбата на Македония, и върху югославизма като идея и стига до заключението, че Македония при новите условия трябва да се бори за независимостта си. Така се ражда политикът у него. Ражда се един от основателите на ВМРО-ДПМНЕ  и неин пръв председател. По-нататъшната логика на събитията е: премиер на младата  държава от 1998 до 2002 г., изпитанията по време на вътрешния конфликт през 2001 г., борбата му с пусналите дълбоки корени внушения за нацията и езика, за възраждането и революционерите на ВМРО, преотстъпването на председателския пост в партията на Никола Груевски и последвалите събития.

„Омразата към България у мене беше омраза, която има всеки македонец от рождение поради обществената атмосфера, която и днес е същата.

Като момче съм дупчил гумите

на колите, дошли от България…

Не исках даже да ям кашкавала, който татко ми беше донесъл от България, представяте ли си?! – разказва Л. Георгиевски. - Мисля, че тази омраза изгасна едва когато влязох в университета. Омразата ми беше жива и когато бях войник в Щип. Тогава постоянно ни втълпяваха, че трябва да сме готови, защото България ще ни нападне. И това чувство траеше до момента, когато станах студент и започнах да се запознавам с някои хора, на първо място между които поставям Стойче Наумов. Изтъквам него, защото той започна да ми препоръчва някои книги. Когато започнахме да разговаряме на политически теми, той изведнъж изтъкна тезата, че българите са най-близкият народ на македонците, че онова което пише в книгите по история е изцяло една лъжа. Това за мене беше първият шок.

Да чуя за първи път от някого нещо подобно, за мен беше истински шок. В първия момент аз го гледах като враг, както  мнозина днес гледат на мен. Но когато започнах да осъзнавам работите, изведнъж  се сблъсках с една реалност, че

македонците и българите наистина са най-близки

и че наистина имат обща история…“

По любопитен начин някогашният поет Люпчо Георгиевски се оказва въвлечен и в един от основните проблеми на езика, който се използва сега в Р Македония. Нека видим защо и как Люпчо стана Любчо.

„Аз дълго време се подписвах като Люпчо и когато отидох да разкрия сметка в Комерсиалната банка, поискаха ми акт за раждане или някакъв документ. – спомня си македонският общественик. – Там ми показаха, че в акта за раждане името ми е записано с “б”. Моята принципна позиция около правописа в Р Македония е ясна. Правописът на светите братя Кирил и Методий е етимологичен, а ние имаме фонетичен правопис, който буквално е караджица… Нека да обясним какво е фонетичен и какво етимологичен правопис. Фонетичният  принцип е да пишеш както произнасяш думите. Когато говорим за този фонетичен правопис, който използваме днес в Македония, трябва да кажем, че това е най-примитивният начин на писане, съществуващ днес в света на индоевропейските езици . В Европа, освен в сръбския и македонския, няма друг фонетичен правопис. Всички други езици са етимологични, което означава, че когато пишеш, ще търсиш етимологията, основата  от която произлиза думата, нещо, което е по-трудно. Например думата Люпчо, ако се напише с “п” не се разбира от коя дума произлиза това име. Когато го напишеш с “б”, разбираш, че името произлиза от думата ”любов”... И сърбите до Вук Караджич са използвали  етимологичния принцип. Когато Караджич наложил този правопис сръбските интелектуалци смятали, че се налага езика на свинарите и неграмотните. Интелектуалците им с право са смятали, че по този начин

сръбската нация върви към примитивизъм.

Аз ще напомня, че преди 5-6 години една група сръбски книжовници  предложи отново сръбският език да се върне към етимологичния правопис. Значи става дума за една много същностна дискусия, която в Р Македония, както и всички други важни теми, е сложена под миндера и никой не разговаря по тях.“

Любчо Георгиевски е на мнение, че азбуката, която се използва в Македония /т.нар. сръбска караджица/ трябва да бъде заменена с Кирилицата.

„В Р Македония това се възприема като българофилство, но за мен това е връщане към идеите на Кирил и Методий. Това е кирилицата, както я наричаме ние. Ние нямаме буква за полувокала /ъ/. И трябва да се правим на ударени, че не съществува полувокалът, а от друга страна говорим фонетично и полувокала отбелязваме с апостроф. В цяла Източна Македония има около 5000 думи, в които полувокалът  е налице. И не само в Източна, и в Западна Македония се среща. Докато английският език има най-богатата лексика, с около милион думи, македонският е един от най-бедните в лексикално отношение езици – само със 100 000 думи. Причината – от него са изхвърлени всички думи, които напомнят болезнено за идентичността му с българския език…“