Гласът на България

Откритието е направено по повод правителствената акция „Наргиле“

Петър МАРЧЕВ

Киркор среща приятеля си Гарабед и загрижено му казва: „Ей, снощи видях жена ти да се целува с младия си колега на гарата!“ Гарабед се почесва замислено по темето и „парира“ атаката: „Тя пък една гара!“  Тъпичко, но смешно. Приликата между този виц и актуалната правителствена акция „Анти-наргиле“ е в липсата на логична, адекватна реакция спрямо ужасяващия факт на бруталното убийство на едно невръстно дете от друго, също толкова невръстно дете. А разликата е в това, че въобще не е смешно. Защото е убийствено тъжно, когато упълномощените да вземат държавнически решения доказват на обществото, че мислят чрез костния, максимум чрез гръбначния си мозък!

Ето я новината:

„Представители на министерствата на здравеопазването, икономиката, вътрешните работи, земеделието и образованието, здравни експерти и такива от местната власт ще влязат в междуведомствена работна група, която ще заработи от днес, 30. август, и която трябва да предложи мерки за ограничаване на употребата на наргилета и растителни изделия за пушене, съобщиха от МЗ…

Наргиле у нас се пуши масово от повече от 10 години. Темата за него обаче стана актуална след бруталното убийство на 11-годишно момиче в Бургас, дошло след спор между него и 15-годишно момче къде да пушат наргиле.“

Значи, патешката логика /да ми простят патиците, които според учените са едни от най-умните животни!/ е такава – има наргилета, има поводи за престъпления; няма наргилета, няма и ужасяваща детска престъпност!

Да, ама не! /Просто няма как да се разминем без цитат от безсмъртния бай Петко Бочаров./

Педофилията, хомосексуализмът, изневерите, убийството се приемат за нещо нормално от хора, които не са били възпитани, които никога не са чували, че това са нередни неща. И тук опираме до думичката „морал“, която в превод от латински означава „правилно поведение". Тоест, моралът е съвкупност от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс на определена религия, в нашия случай – християнството. Моралът е оня еталон, с помощта на който човек разграничава доброто от злото. И взема решения и действия, които са добри и правилни, а не такива, които са лоши и грешни.

И така стигаме до Възпитанието.

За семейно възпитание и „първите 7“ в България на практика нямаме право да говорим, защото у нас семейството е мъртва институция. „Вече 60% от децата се раждат от двойки без сключен брак“ – свидетелстват медиите. Е, кой и как да възпитава българските деца?

Така опираме отново до Училището. В секуларно общество като нашето /разбирай – в общество без авторитети/ То се оказва в незавидната роля на инкубатор на математически и IT-гении, които в същото време са и морални чудовища. Които могат да съперничат на Бил Гейтс, но и могат да ти прережат сънната артерия, ако така им харесва…

Да, истината е, че българското училище бе скопено от възпитателния му дискурс още през 1946 година. Когато комунистите изхвърлиха от учебната програма Закон Божий.

Значи, логично е ако искаме българските деца да спрат да блудстват и да се убиват, в училище да започнем да ги учим на Морал. А не да впрягаме цялата енергия на държавния апарат в преследване на Наргилето.

Някакви въпроси?

За да съм по-ясен, ще повторя и на пилешки:

- Пираз – пибрах – пите пили?!