Гласът на България

Кой ще посмее да наруши закона за мълчанието?!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Омерта е синоним на Задкулисие. Това твърди бившият служител на ДАНС и ГДБОП и настоящ експерт по икономическа престъпност Росен Миленов. Някой може да го нарече Дон Кихот, друг ще го обяви направо за луд…

тъй като 37-годишният млад мъж очевидно е загърбил инстинкта си за самосъхранение, за да се изправи срещу схемите на Олигархията.

„В България не се става случайно министър, преди това трябва да си доказал, че можеш да участваш в схеми и да нарушаваш закона“, твърди публично Миленов.

Той нарича Задкулисието у нас с термина Омерта.

„Когато нарушиш закона, два-три пъти поне, ставаш зависим…“ - твърди Миленов и обяснява, че в политическия и икономическия ни „елит“ се влиза, след като си извършил най-малко три престъпления, за да си част от тяхната каста. Това е престъпна каста, според експерта.

„Криминалният капитал е разделен. В България налице е мафия, която условно можем да разделим на два клана – източен и западен. Това са двата основни центъра. Едните се асоциират с Русия, а другите – със САЩ и Европейския съюз. Ползват индулгенцията на батковците, за да може тук на местно ниво пред останалите да имат тежест и сила да извършват крупните схеми“ – посочва Росен Миленов.

И все пак – кой е той?

И с какво право твърди това? Росен е роден в Кюстендил, като подрастващ помага в малкия бизнес на семейството си през 90-те години. Тогава се среща с някои интересни лица – едни от тях стоят на входа и изхода на заводите и съответно ги източват безскрупулно, други участват в югоембаргото с цистерни гориво и печелят чували с пари. По-късно, вече в неговия професионален път като служител на Службите за сигурност, с някои от тях пътищата им отново се пресичат, но те вече са „пораснали“ и притежават цели бизнес-империи.

Започва да учи „право“, като паралелно с това влиза в системата на МВР – първо в „Гранична полиция“, после в СДВР. През 2003 година записва втора специалност „Икономика на търговията“. Така, в средата на 2005-а, вече е „младши разузнавач“ в отдел „Контрабанда“ на  НСБОП – МВР.  В тази служба трупа информация за злоупотребите по високите етажи на властта и свързаните с тях олигархични икономически кръгове, парцелирането на пазара и като следствие на това – установяване на монополно положение. От 2007 до 2010 година работи за новосформираната ДАНС.

„През ноември 2010 г. напуснах ДАНС по собствено желание като мислех, че съм готов да променя нещо в тази страна, но бях подценил действителността. Събитията около мен тогава показаха, че накъдето и да се обърнеш, където и да стъпиш –

всичко е прогнило до дъно.

Една малка част от обществото принадлежеше към неформалната система, от  която се облагодетелстваше, а другата беше закърняла и не търсеше промяна, приемайки участта си“, признава Росен Миленов.

В началото на 2011-а в публичното пространство се разрази скандалът, известен като „Ало, Ваньо“. Същият е свързан с огласени разговори между лица, заемащи висши държавни длъжности по отношение на извършване на митническа проверка и тяхната намеса. В този скандал той е „замесен“ като свидетел. Вследствие на това той става „интересен“ за службите по нареждане на определени властимащи лица.

През 2011 година регистрира фирма с предмет на дейност юридически консултации и анализ на пазара. Заради това, че вече е идентифициран като „враг на властта“, с български контрагенти е невъзможно да се работи, а и той не гравитира към никакви икономически субекти, затова се насочва към сътрудничество с чужди компании, с които работи и към момента.

„През този близо 15-годишен период на изучаване на неформалната среда, в условията на която функционират държавата и обществото, най-трудоемка се оказа работата ми по изучаването на т.нар. „преписки“, водени в службите (оперативните служители знаят за какво говоря). – споделя Росен Миленов. - Те винаги са служили като байпас в оперативната работа или за да се заобиколи ръководството, свързано с разследваните лица, или когато информацията, която ще се събира по определена оперативна разработка е изключително чувствителна и не трябва да стига до голям кръг служители, или за да може събраните данни впоследствие лесно да се укрият и унищожат, когато изпълнят някакво користно предназначение. Посочвам тези преписки като изключително важни, защото през годините на прехода са успели да фиксират определени фрагменти от решения на различни властимащи, с които се е определял пътят на България, за съжаление винаги с преследване на личностни и имотни облаги за сметка на държавата и народа.“

Миленов твърди, че може да подкрепи с доказателства отговора на въпросите:

„кой“ предлага и „кой“ одобрява

лицата за ръководители на отделните структурни звена в изпълнителната и съдебната власт, къде и как, „кой“ гарантира за тях и с какво, както и много други неприемливи за една съвременна европейска държава неща?

„Разбира се, вследствие на този дългогодишен процес по придобиване на информация за криминалното управление на страната, разполагам с възможност да компрометирам и да изхвърля от политическата сцена на България почти всяко от „водещите“ лица. Но това няма да стане чрез  „ченгеджийско“ компрометиране, което е недопустимо за една правова и демократична държава с органи на властта, избрани по легален път, а по установения ред за водене на разследване в Наказателно-процесуалния кодекс, при една различна от сегашната изпълнителна и съдебна власт“, настоява Росен. И завършва с думите:

„Вярвам също, че е важно не само за съдебните органи, но и за всеки български гражданин да се извади наяве

как се краде от държавата

по 1 милион лева на минута,

как и срещу колко се отдава цяла партия на концесия, как и с помощта на кой се създава и поддържа монополно положение, колко струва висок пост в държавата, чрез който се покровителстват определени корпоративни интереси, депутатски мандат и министерско кресло, как и кой взе на безценица най-апетитните  публични активи посредством приватизационни сделки, концесии и т. н. Всичко това ще бъде видяно в публичен наказателен процес, който да вкара извършителите на тези престъпни деяния в затвора, което е законовият и логичен завършек на всяко престъпление. Това е и единственият вариант за компрометиране на политическите лица на прехода. При всяко друго положение ще бъдат застрашени и разбити съдбите на немалко хора, служили на идеята за прозрачност и справедливост, защото същите тези мафиоти са безскрупулни и психически изкривени. В ерата на консуматорското поведение и мизерията по тези ширини, те могат да купят цяла България и пак да излязат чисти. Ако се допусне отново „ченгеджийското“ компрометиране, единственото, което ще последва са няколко дни поводи за наздравица пред телевизорите и след махмурлука ще останем потънали в същата нищета…“