Гласът на България

Патриарх Кирил дойде като смирен монах, а си тръгна като разгневен политик

Иван НИКОЛОВ

И заробването, и освобождението на България са последица на една и съща основна първопричина – уязвимото ѝ геостратегическо положение. Навремето Яворов го нарече „кръстопът на непримирими интереси”. Останалото е пропаганда, която, както виждаме днес, приема образа на съвременните ценности, уплътнени от философията на безграничния либерализъм, на турския неоосманизъм и на единението на славяноправославието. С този сложен коктейл, забъркан от преоблечените в супермодерни одежди пропагандисти ние, българите, трябваше да посрещнем 140-годишнината на нашето Освобождение и да търсим думи не за анализ на подемите и на годините на покруса и безнадежност, а да сътворяваме дитирамби и „дълбокомислия” с декоративно-повърхностна мимолетност. Дори тържествеността да налагаше това, далновидността ни заставя да търсим и втория план, където трезвите оценки са съдбовно наложителни. Тук място за дежурните у нас русофилски и западнофилски интерпретации на събитията няма - те обслужват едни или други интереси.

При слизането си от самолета на Софийското летище Негово светейшество руският патриарх Кирил наред с дежурните любезности към домакините в такъв момент, спомена, че българо-руските духовни връзки никога не са били помрачавани от политиката. В словото си на връх Шипка /Свети Никола – б.р./ той изрече и едно стратегическо пожелание: ”Моля се духовната връзка между нашите народи да остане за вечни времена...”

При заминаването си пък той почти наруга българите, че изразявайки благодарността си към поляци, румънци и финландци във войната те подценявали руските жертви в нея... Дали тези синкопи в поведението на Негово светейшество не разкриват засекретено политическо послание, фактическата цел на неговото посещение!? Това предоставяме на Пейо К. Яворов, който по повод 25-годишнината на Освобождението, когато също пристига високопоставена руска делегация, пише статия, по-скоро задъхано от емоции и сурови мисли есе, озаглавено „Шипка”. Предлагаме този текст, той и днес е актуален. Както тогава, през 1903 г., така и днес шумните тържества по повод юбилея на Освобождението ни, прикриват задкулисната политика на Москва за възпиране на освободителния подем на Македония. Тогава от петстотингодишния турски ярем, а днес от желязната гръцко-сръбска прегръдка. О с в о б о д и т е л я т   н а   Б ъ л г а р и я   с т а н а   д ж е л а т и н  н а   М а к е д о н и я, пише Яворов.

Ш и п к а

Пейо К. ЯВОРОВ

***

...Официалният блясък на шипченската среща, гръмовните манифестации на българските войски, шумните тренове, параходи, екипажи и пр. – всичко това може да завладее и разтупка сърцата, може да увлече душите, но едно само не може: да покрие и забърше с л е д ш и п ч е н с к а т а   и с т о р и я   на Македония. Колко грозна е тая история! И ние се питаме: какво трябва да прави о н я там зад Рила, когато свободният българин празнува своето освобождение?

Да се моли за дългоденствието на „усмирителя на бунтовниците” – Зиновиева ли?

Да се моли за здравето на „достойния защитник на угнетените” – Машкова ли?

Да празнува 7-годишннината на богоугодното руско-австрийско съглашение ли?

Да. В дните на славните шипченски тържества той не може да си припомни нищо друго... Той иска милост – не му се даде; иска туй, щ о   м у   б е   д а д е н о - и то не се даде; поиска най-сетне да помисли с а м   з а   с е б е   с и - тук   б р а т с к а  ръка се изпречи и го спря... О с в о б о д и т е л я т   н а  Б ъ л г а р и я  с т а н а  д ж е л а т и н   н а  М а к е д о н и я! Тая е връзката между т у к   и   т а м . Ако въз основа на миналото един българин може да казва „в е л и к и й   о с в о б о д и т е л ю”, защо един македонец, въз основа на настоящето да не каже „ в е л и к и й  д ж е л а т и н о”? Ако един българин благоговее пред пролятата за свободата му р у с к а  к р ъ в, защо един македонец да не проклина всичките   п о к р о в и т е л и  на турската зверщина? Ако един българин може да мисли, че свободата му е   д а р е н а  от Русия, защо един македонец да не мисли, че робството му е   д а р е н о   от същата Русия? И   т у к  и   т а м   изхождат от историята... Сквернословие няма!

***

.... Просякът все се надява... Но ако ти, шипченска невесто, можеш да висиш спокойно пред царската капия и никога ръката си надолу да не сваляш, може ли с твойта вяра и с твоите надежди, може ли с твойто просяшко безмълвие да виси и Македония? На каква м о щ и на каква ч е с т има да се осланя тя ? М о щ - да насърчават турските зверства! Чест – да насъсква християнските народи един срещ друг! Историята така говори. Кому са дотрябвали тая  м о щ  и тая  ч е с т! „Дипломация е туй – ще кажат, - Русия си има своите врагове; да раздава милости тя не може, к о г а т о   щ е!” Да.Вярно е, че не може, к о г а т о   щ е. Но да остави  с в о б о д е н  един роб, да не покровителства   н е г о в и т е   д ж е л а т и, да не всява раздор там, дето   е д и н о д у ш и е  трябва, м о ж е  л и? М о ж е. Нищо не ѝ пречи да стои настрана!

А ако тя си има свои сметки, тогава не смущавайте македонския роб с „кръвни данъци и завети”... „Заветът” отдавна е изфирясал за Македония. Тя не иска вече друго, а само  с в о б о д а. За тая свобода нищо не ѝ се даде о т в ъ н  и  с а м а  се грижи вече за нея. Не я смущавайте!

(в. „Право”,13 септември 1902 г.)

-----------------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.