Гласът на България

Верният път е само един, погрешните са хиляди

Николай НЕНЧЕВ

Процедурата по избора на новия боен самолет у нас се забавя. Вече е сигурно, че и тази година няма да има сключен договор. Реален и остър проблем днес е лобисткият натиск при избора на нов боен самолет

за бойната ни авиация. Това е системен, целенасочен и дълго подготвян натиск, чиято цел е да бъде предрешен изборът чрез манипулиране на целия процес по придобиването. Този натиск е прилепчив, заразен, устойчив и постоянен, подобно на грипен вирус. За жалост, негов проводник са длъжностни лица на високи постове.

Стана ясно, че лобито на „Грипен“ има

яростен поддръжник в лицето на президента

Румен Радев и неговата администрация, в която мощно присъстват пенсионирани военни. Шведският самолет със сигурност може да разчита на явни или скрити фенове и сред цивилни и военни началници в Министерството на отбраната и във Военновъздушните сили. Още повече и президентът, който бе командир на ВВС, със сигурност продължава да се ползва с влияние сред бившите подчинени. Някои от тях несъмнено играят ключова роля в процедурата за избор на новия боен самолет.

Въз основа на преживения опит, със сигурност може да се твърди, че лобистката стратегия в полза на „Грипен“ се гради върху три главни опорни точки. Три взаимно-допълващи се стълба.

Първо, започва се с формулирането на такива критерии за избор на самолет, които обслужват една-единствена оферта. Тази на „Грипен“.

Тук участието на бившите подчинени на Румен Радев може да се окаже решаващо. Важно е как точно ще бъдат формулирани условията и критериите в целия процес и по-специално в документа, наречен „Искане за предоставяне на предложение“ (Request for Proposal), което се изпраща до страните-производители. Точно тук могат да бъдат заложени редица на пръв поглед

невидими капани

от лобистите в системата.

Този документ по принцип би следвало да е класифициран и какво пише в него можем само да гадаем.

Важни са и критериите, и относителната тежест на всеки от тях, съгласно друг документ: Методика за избор на оптимален вариант за реализация на проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ с Математически модел за оценка на вариантите за реализация на проекта. Важно е и кой участва в Борда зауправление на проекта (БУП) и кой е ръководител на проекта. Също и работните екипи по направления.

Вече се разбра, че експертната работна група преди дни е приключила дейността си, без да класира офертите.

Сега на ход е политико-военната група, която ще вземе политическо решение. За него няма поставен срок, като от страните, подали оферти, щяло да се иска допълнителна информация и да подобрят документацията си. По решение на работната група отпадна офертата за Ф-18 на „Боинг“. Реално конкуренцията ще бъде между Ф-16 „Вайпър“ и „Грипен“.

Вторият постоянен стълб на лобистката стратегия за „Грипен“ е отстраняване на всички конкуренти и превръщането на шведския самолет в безалтернативен. Тази тактика бе приложена през мандата на служебното правителство.

Третата опора е безапелационното агресивно поведение на лобиращите за шведските самолети, които без срам и скрупули използват всевъзможни средства, за да предрешат избора.

В случая

изборът е стратегически,

за десетилетия напред.

Това е избор на стратегически партньор в бойната авиация поне за 30 години напред. САЩ с техния опит и постижения във военното дело и по-специално бойната авиация или неутрална Швеция? Нещо повече – това е избор и на самолет, с който можем да се изправим срещу всеки потенциален противник. По-специално – срещу руската бойна авиация.

От двата самолета, Ф-16 „Вайпър“ и „Грипен“, руските въздушни стратези не биха желали да се сблъскат с американската машина. Вероятно за това проруските политици в Европа лобират за „Грипен“. Освен Радев, да споменем Виктор Орбан, Милош Земан и напористата им кампания в полза на „Грипен“, за която вече стана дума.

Практическото приложение на лобистката стратегия в полза на „Грипен“ видяхме през пролетта на 2017 г., когато служебното правителство на Румен Радев се опита да предреши избора и да постави редовното правителство и парламента пред свършен факт.

Наблюдавахме и игра с критериите, и некоректно отстраняване на конкуренти, и арогантно поведение на служебния министър Стефан Янев. Последният уволняваше неудобни хора в Министерството на отбраната (например проф. Тодор Тагарев като директор на Института по отбрана) и назначаваше лица, одобрени от шефа му Румен Радев. Тогава за началник на отбраната бе назначен генерал Андрей Боцев, въпреки че би било далеч по-коректно най-старшият офицер в Българската армия да бъде определен от редовно правителство, избрано от новия парламент.

Освен това, служебният министър набързо и непрозрачно назначи на най-висшата цивилна длъжност „Постоянен секретар на отбраната“ току-що пенсиониран полковник, служил като комендант на ведомството, който не отговаряше на условията. Помним също така, че Янев се опита да изпрати на неясна и екзотична командировка в Того свой заместник. Връщането му бе планирано за момент, когато въпросният кадър вече нямаше да бъде заместник-министър.

Тогава по коридорите на МО властваше страхът.

В подобни условия само за два месеца самолетът „Грипен“ бе „класиран“ на първо място. Случайност? Или планирана припряност?

Заради опорочената от служебния министър на отбраната процедура, през лятото на 2017 г. бе сформирана специална парламентарна комисия, която да разследва случая. С решение от 28 юни 2017 г. 44-то Народно събрание създаде Временна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет. На 20 септември 2017 г. Комисията прие с 13 гласа „За“ и 6 „Против“ доклад, който отразява фактите и обстоятелствата около процедурата по избора на нов тип боен самолет за периода 2010-2017 г. Докладът на комисията бе приет от парламента на 5октомври 2017 г. със 126 гласа „За“ , 59 „Против“ и четири „Въздържал си“.

Комисията анализира набързо проведената процедура по оценката и класирането на кандидатите по време на служебния кабинет. Напомням, че правителството бе назначено от Румен Радев на 27 януари 2017 г., а междуведомствената работна група завърши работата си на 5 април.

Кому бе нужно такова бързане?

Защо сложната и времеемка процедура не бе оставена на редовно избраното правителство? Оказван ли е натиск от министъра на отбраната върху членовете на работната група?

Най-смущаваща е констатацията, че в резултат от извеждането на схемата за плащане при актуализацията на Методиката за оценка „от основополагащ и залагането ѝ като задължителен коефициент се създават условия за необосновано отстраняване на една от офертите“ (става дума за F-16). „За съжаление, Временната комисия не намери разумни основания за тази промяна на Методиката“, се казва в доклада. Следователно, взето е несъстоятелно решение за отстраняване на офертата за F-16 и респективно за фаворизиране на „Грипен“ въз основа на „несъответствия със схемата за плащане“.

Така схемата за плащане бе превърната в коз, с който да бъде предрешен изборът в полза на шведските самолети. От това положение скоростно и умело се възползва служебното правителство, назначено от Румен Радев.

Оказа се и че в края на февруари 2017 г. е постъпила оферта за нов самолет (цитирана в бележка под линия номер 58 за среща с представители на „Локхийд-Мартин“), най-вероятно за F-16, която се е включвала в утвърдената финансова рамка. Същата оферта обаче е била отхвърлена от Борда за управление на проекта с меко казано странни мотиви: че офертата не включвала въоръжението на самолетите. Но офертите на другите участници също не са включвали въоръжението, става ясно от доклада. Налице е правен и логически абсурд, за който все още няма логично обяснение. И ако някой се усъмни в лобизъм, ще има сериозни основания.

Надеждите сега са, че негативният опит няма да се повтори. Ала едно е да се надяваме и друго – да бъдем реалисти. Фактите са необорими: „Грипен“ има

дълга история на корупционни скандали

– Чешката република, Унгария, Южна Африка, Бразилия. Заради действията на служебния кабинет в полза на „Грипен“ у нас бе сформирана разследваща парламентарна комисия, което предизвика поредното забавяне на целия процес.

Да си спомним, че в Чешката република и Унгария процесът също не вървеше гладко. Изненадващо смятаният за фаворит поради бойните си възможности Ф-16 изгуби конкурсната борба. Дали специалисти на задкулисните машинации не готвят същия водевил и у нас?

Безспорно, предлаганият най-нов вариант на Ф-16 блок 72 „Вайпър“ технически превъзхожда „Грипен“. За разлика от шведския конкурент „Грипен“, Ф-16 е многократно изпитан в реални бойни действия. Няма спор също така, че стратегическото партньорство със САЩ и техните ВВС за десетилетия напред в рамките на НАТО предлага далеч повече сигурност и ползи от партньорство с неутрална Швеция. Да не забравяме, че съседните държави от НАТО отдавна са въоръжени с Ф-16, което ще ни позволи да развиваме сътрудничество при поддръжката на самолетите и в обучението на пилоти, така че да спестим финансови ресурси.

Разумът говори, че правилният избор е един: Ф-16. Ясно е също, че лобизмът в полза на„Грипен“, упорит като грипен вирус, няма да се откаже от продължителната борба за българския пазар. Кой ще надделее? Разумът и националният интерес или частните и групови апетити на едно добре организирано и агресивно лоби?

Предстои да разберем.

---------------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в сайта "Приоритети". Текстът е със съкращения; заглавието е от редакцията.