Гласът на България

Мнозинството от руснаците са преситени от истеричната антизападна пропаганда

Андрей ПИОНТКОВСКИ

… Министърът на отбраната на САЩ призна, че започнал да разглежда Москва като екзистенциална заплаха за САЩ след като някакви Russians лично го предупредили, че те са готови да използват ядрено оръжие

в случай на конфликт в Прибалтика.

На всични нива (експерти, пропагандисти, официални лица) вече 4 години Москва задава на Запада своя хитлеристки въпрос от 30-те години на миналия век: "А готови ли сте да умрете за Нарва (Данциг)?" - А вие ще се осмелите ли да изпълните задълженията си по член 5 от Устава на НАТО, когато нашите доведени до отчаяние зелени човечета се отправят да прекарат законния си отпуск в балтийските държави?

И в какъв невероятен, немислим подарък на съдбата, в който те даже не можаха веднага да повярват, се превърна за Кремъл един американски търговец на недвижими имоти и телевизионен шоумен, който изведнъж започна да повтаря на предизборните митинги и дебати любимата им мантра: "Готови ли сте вие, скъпи американци, да умрете за Нарва, за предградие на Петербург или заради агресивните черногорци?"

И вече като действащ президент, той нито веднъж, независимо от огромния натиск върху него, не изстиска от себе си нито дума за своята привързаност към

член 5 на устава на НАТО

Затова пък десетки пъти заплаши, че при определени обстоятелства той няма да изпълни своите съюзнически задължения. Какъв, по дяволите, руски агент, както твърдят хулителите от Fake News?! Такива велики агенти просто не съществуват. Инициативен! С такъв не ти трябват никакви съюзници. Достатъчна е среща на четири очи като в Хелзинки. Суперполезен буржоазен, дори не идиот, а просто завършен moron (слабоумник).

В Москва решиха, че по-удобен за тях субект в Белия дом в случай на поход на "учтиви зелени човечета" към Прибалтика няма да има никога.

Ето за този антинатовски Тръмпчо пиха шампанско в руската дума внуците на Молотов-Рибентроп на 8 ноември 2016 година. Но те горчиво сбъркаха, явно надценявайки значението на първия в американската система на властта.

Колкото и да е парадоксално, но след две години на войнстващия анти-атлантик Тръмп, психологическата решимост и военната готовност на НАТО и САЩ да защитават страните от Прибалтика от руския агресор, заплашващ да използва ядрено оръжие е значително по-висока отколкото преди. Действието поражда противодействие.

Военно-политическият елит на САЩ е консолидиран в своето отношение към кремълския режим както никога преди. (По много въпроси от политиката Тръмп има поддръжници и в Конгреса, и в страната. Само не и за Путин. Последният приятел на Кремъл Дан Рохрабахер напусна Конгреса, след като загуби скорошните избори).

Постепенно и необратимо се променя ситуацията и в самата Русия. Хората вече са прехранени и пренаситени от истеричната антизападна пропаганда. И социологическите проучвания показват, че растящо мнозинство би подкрепило подобряването на отношенията със Запада. И в никакъв случай

не се готвят дружно да се

отправят в путиновия рай

Тази част от идеологическата прислуга на властта, която е запазила адекватността си се опитва тактично и предпазливо да вразуми своите нуждаещи се от терапевтична помощ поръчители: "Съвсем не е задължително да се отказваме от Крим или Сирия за качествена промяна на собствения ни международен статут. Достатъчно е да намалим градуса на агресията в риториката. Демонстрацията на сила в Сирия, анимираната презентация на ракети, нанасящи удар по Флорида, химическото оръжие за унищожаване на лични врагове в чужбина – всичко това работи за образа на Русия като заплаха на цивилизования свят. Задачата е в това, да бъде разрушен образа на Русия като заплаха и да бъде счупен механизмът, възпроизвеждащ колективния санкционен натиск".

Съгласете се, че тази подхвърлена на публиката примамка е вече готова платформа за днешните "Берия" и "Маленков", съзряващи в путинския бункер.

А ето още един пасаж от същото "ръководство", апелиращо към успешния ирански опит за мимикриране на режима:

"При президента Рухани Иран успя само за няколко години забележимо да подобри имиджа на страната в света. Едно от условията за начало на този процес стана появата на нови хора на ключови постове в иранското ръководство".

Що се отнася до новите хора в авторитарните и тоталитарните режими, то както потвърждават множество исторически примери, те няма откъде другаде да се появят освен от старата колода от обкръжението на диктатора. А за да се окажат в нея, те по дефиниция, трябва да са завършени мерзавци. Каквито, разбира се, са били и четирите персонажа, споделящи с др. Сталин неговата късна трапеза в нощта на 1 март 1953 година (Берия, Маленков, Хрушчов и Булганин). Впрочем, граф Клаус фон Щауфенберг, когото в Германия сега почитат като герой на съпротивата, е бил убеден нацист.

В критични ситуации, провидението е принудено да прави добро от злото. Защото няма от какво друго да го направи.

----------------------------------------------------------

Бел. ред. Анализът е публикуван със съкращения; превод: Faktor.bg