Гласът на България

Двамата управници садистично убиват чрез глад над 10 млн. души

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Патентът върху гладомора – избиването чрез умишлено предизвикан глад на милиони човешки същества – принадлежи на Британската империя. По време на британската колонизация на Индия през 1770 - 1773 г.

умират от глад приблизително 10 млн. души, тоест близо една трета от цялото население на провинция Бенгал. Това не изглежда странно за дифузния морал на Велика Британия, чиято кралица Елизабет I преди около 200 години е узаконила пиратството, облагайки го с данъци. След първия голям Гладомор идват и гладоморите от 1783, 1866, 1873, 1878, 1897 години в индийските колонии.

През 20-те години на ХХ век щафетата на този вид геноцид е поета от новосъздадения от руските болшевики СССР. Комунистите на Ленин контролират през 1921 – 1922 година Поволжието, където от глад умират близо 5 млн. души. И, ако в този случай доказателствата за умисъл от страна на „революционерите“ са по-оскъдни,

класически пример за гладомор е акцията на Сталин

за насилствено коопериране на селячеството в Украйна.

През 1932 година съветските власти увеличават квотите за доставки на зърно от Украйна с 44%. Междувременно, правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост, тоест за укриване на зърно. Въпреки тези мерки, до 25 октомври Кремъл получава едва 39% от поисканите доставки. Тогава на юг е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов. Той нарежда ако в селата не се открие зърно, да се конфискува всичко годно за ядене. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“ от комсомолци и работници комунисти. Като допълнение се въвежда забрана за напускане на района, а въоръжени части на НКВД блокират украинските граници.

Така Украйна се превръща в един земен ад… Дипломати от италианското консулство в Харков изпращат на Мусолини снимки, на които се вижда как минувачи прескачат трупове по улиците през лятото на 1933 година. В същото време кореспондентът на „Ню Йорк Таймс“ в Москва - Уолтър Дюранти, който е с комунистически убеждения, пише лъжливи „розови“ репортажи за положението в Украйна… По различни оценки

жертвите на този пръв сталински Гладомор

варират от 3 до 10 милиона.

Десет години по-късно, по време на Втората световна война щафетата на гладомора се завръща при своите изобретатели. През 1943-а министър-председател на Великобритания е Уинстън Чърчил. През лятото на същата година от британските колонии в Индия, и по-конкретно от провинциите Западен Бенгал, както и от Одиша, Бихар и Бангладеш биват изнесени от администрацията около 80 000 тона зърно. В допълнение, британците конфискуват над 50 000 лодки от местните жители под претекст да не попаднат в ръцете на японците, при евентуално тяхно нахлуване. По този начин на хората им бива отнета възможността да се прехранват с риболов. Освен това, по свидетелството на индийския икономист Амартя Кумар Сен, в градовете цените на храните рязко били повишени.

„Кораби, натоварени със зърно, са пристигали от Австралия в Калкута. Но Чърчил им е заповядал да не разтоварват храните, а да продължат с тях към Европа, където са ги трупали в складове. Уинстън Чърчил има толкова кръв по ръцете си, колкото и най-кръвожадните диктатори Сталин и Хитлер. И това е човекът, който британците ни караха да почитаме като апостол на свободата и демокрацията“ – твърди индийският писател, дипломат и политик д-р Шаши Тарур, автор на книгата „Безславната империя“. Според него, през 1943 година в провинция Бенгал от глад измират над 4,3 млн. души. Гледката била ужасяваща, хората пълзели по улиците и ядели от труповете на мъртъвците, за да оцелеят.

Но да – победителите /във ВСВ/ не ги съдят! Напротив, лъскат им репутацията на велики военачалници, защитници на свободата и демокрацията и дори… гениални писатели. През 1953 година и Нобеловият комитет се навежда, за да връчи на Уинстън Чърчил Нобеловата награда за литература - “за неговите забележителни исторически и биографични трудове, както и за блестящите си речи, защитаващи вечните човешки ценности”. Каква ирония!

Как ли се връзват вечните човешки

ценности с 4 милиона трупа?

Сталин е автор на последния Гладомор – този път в новоприсъединените към СССР в резултат на Втората световна война земи на Бесарабия. Там живеят молдовци /разбирай – румънци/, украинци и много българи. Целта на занятието е същата – селските стопани да бъдат принудени да влязат в колхозите. Започват масови разкулачвания.

„Започнаха да депортират хора в Алтай. В нашия дом настаниха Селсъвета, сетне ни изгониха... Ну как да кажа по български - интернираха. Беше такова време - да излеза на пътя, даже наште комшии през всичкото време „кулак“ ми викат! Аз съм дете… Бях толкова озлобен, че ме болеше сичката душа...“ – спомня си бесарабският българин Васил Воински от град Тараклия в Молдова.

През 1946 година заради сушата реколтата в Бесарабия била слаба, но въпреки това имало какво да се яде. Обаче през есента из селата плъпват черните команди от комсомолци и военни, които започват да конфискуват не само зърното, но и всичко, годно за ядене.

„Да, комсомолците организираха това, по заповед отгоре. – разказва Фьодор Карамалак, етнически българин от Молдова. - Минаваха и обираха всичко, уж доставки за армията. Но обещаваха, че през зимата ще бъде организирано изхранването на хората. Някои хора се опитваха да скрият зърно, заравяха го в земята. Но комсомолците душеха навред… ходеха с едни железни шишове и дупчеха земята да търсят зърно… Имаше с тях и леки момичета. Те вечер си правеха веселби – ядяха и пиеха…“  

С първия сняг пристига и жестокият глад – хората вече са изяли кравите и конете си и започват да ядат кучета, котки, плъхове, лалугери.

Някои обезумяват дотам, че да

посегнат и на децата си…

„Пет хиляди измряха в Тараклия в глада. – припомня Васил Воински. - Минаваше една каруца и ги тургат, даже гроб не копаят. Ги тургат под снега и кучетата ги ядат. Аз хич не ма й страх да го кажа. Ядаа и кучета, имаше ядаа си и децата. Имаше такива случаи - и в Тараклия, и в селата Купчак, и в Казаклия. Канибализъм... Тука от Трандабулите беше жената, си изяде детето. На Джонгов Начо жената също... Аз ги знам тука в Тараклия комсомолците, ги помня хубаво. Измряха всичките млади...“

„Беше през зимата на 1947. При посещението на един колхоз влязох в една къща. Видях как една жена разрязва върху масата трупа на детето си, не можах да разбера момченце или момиченце, и си приказва: „Ето вече изядохме Манечка, а сега Ванечка ще го осолим. Това ще ни стигне за известно време.“ – това пък пише в спомените си Олесь Кириленко, първи секретар на Одеския Обком на Комунистическата партия на Украйна.

А Фьодор Бакарджи си спомня ярко и до днес един такъв случай от своя живот. В ранната пролет на 1947-ма той бил на 15 години; заедно с едно съседско момче излезли в околностите на Тараклия. Изведнъж видели четирима души – гагаузи от съседното село Купчак – да се прокрадват към тях. Изтръпнали, защото през отминалата зима гагаузите вече били изяли четирима души от Тараклия. Хукнали да бягат, започнало преследване. Истински лов на хора! В последния момент момчетата скочили в една стръмна урва и успели да се измъкнат живи…

Не по-малко от 700 000 са жертвите на последния сталински Гладомор в Бесарабия през 1947-ма, твърди историкът Никола Караиванов, преподавател в Държавния университет на град Тараклия. Поне 70 000 от тях са етнически българи. Като прибавим и нашенците, загинали от глад през 1932-33 година, българските жертви на Сталин надхвърлят 100 000!

Тази есен Сенатът на САЩ единодушно одобри решение, с което за пръв път парламентът на страната обявява предизвиканият от болшевишката власт масов глад в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид срещу народа на страната. Близо 30 са страните в света, заели такава позиция, като сред тях са Испания, Италия, Полша, Канада, Аржентина, Австралия.

Но не и Великобритания.

Нито България…

„Лично изпратих подготвени документи до българския Парламент, с предложение и България да обяви сталиновия Гладомор за геноцид. – свидетелства Н. Караиванов. – Отговорът, който получих от тогавашния председател Цецка Цачева, беше смешен – след като няколко десетки български неправителствени организации вече били подписали, било безсмислено и парламентът да гласува такова решение…“

Въпреки че българският народ е пряко засегнат, „храбрите“ български политици предпочитат да си подвият опашката. Причината? Или страх от Големия брат или пък зависимост от Него. За която зависимост има и по-точна дума.

Но дотук говорим незаслужено много за Сталин. Като пропускаме британския принос в теорията и практиката на гладоморите. А той е наистина богат - вследствие на масов глад през 18., 19. и 20. век умират около 60 милиона човека в Индия. В сравнение с тях някакви си 10 милиона, умъртвени от Бащата на народите изглеждат като ученическо упражнение, нали? Да поставим въпроса така – а кога светът ще осъди като геноцид и стореното от брекзитиращата Велика Британия, за да ѝ въздаде полагащият ѝ се лъвски пай от черната слава на Гладоморите?!