Гласът на България

Но преди това Клубът за леви идеи трябва да уточни дали става дума за политически или други идеи

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Да бъде инициирана национална подписка за защита на най-яркия символ на българската свобода – Шипка“. Този апел е отправил Клубният съвет на Клуба за леви идеи „Георги Кирков” от Казанлък към

делегатите на 49 Конгрес на БСП и националното ръководство на партията. Призивът на левите кирковци бе разпространен чрез местните медии и е по повод искането за смяна името на върха от „Шипка“, на „Свети Никола“. Това искане за възстановяване името на върха е от учени историци от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и казанлъшки интелектуалци. Преди седмица историците са изпратили до Светия синод писмо, с което молят за съдействие и подкрепа на това свое предложение, което те вече са депозирали и пред президента на България.

Така. Тази е новината, която успяха да произведат от Клуба за леви идеи /без да уточнят дали става дума за леви политически идеи или за други начинания/. За да пием вода от извора, от редакцията на портал „Гласът на България“ потърсихме засегнатата страна, в лицето на историка проф. Петко Ст. Петков – казанлъчанин, но и преподавател във ВТУ.

„Мога да напиша дълъг коментар по повод на тази новина. – сподели проф. Петков. - Но засега ще кажа само следното: първо - досега никой не излезе официално с искане, противно на направеното и подписано от хиляди български граждани предложение за възстановяване на исторически утвърденото и традиционно име на върха „Св. Никола“, който от 1977 г. е втора „Шипка“. Защото само контра-искане не е достатъчно, трябват и аргументи. Такива няма и сега. Напротив – ясно личи дълбокото и сериозно непознаване на фактите от клуба за леви идеи. Дори да не са запознати с „Книга за върховете „Св. Никола“ и „Шипка“, която излезе преди почти година и беше представена и в Габрово, и в Казанлък, и в Стара Загора и в още няколко града, загрижените за истината „потресени и възмутени“ членове на клуба за леви идеи не могат да не знаят, че има два върха – по-ниският е Шипка (1232 м.) и така се е наричал винаги, вкл. по време на Освободителната война и боевете на 9 и 11 август 1877 г., а по-високият е „Свети Никола“ (1326 м.), на който по решение на Учредителното събрание е построен Паметникът на свободата, осветен през 1934 година.“

Проф. Петков коментира, че „посегателство към паметта на падналите в бой за българската свобода българи и руснаци“ е необоснованото и набързо прието второ преименуване на връх „Св. Никола“ през 1977 на втора Шипка, след като вече има един връх със същото име Шипка и на него „народната власт“ е направила паметни плочи, пътеки, осветление, различни обекти, показващи и доказващи значението му през августовските боеве на 1877 г. Този именно връх Шипка, където е Командният пункт на ген. Столетов и където „Радецки пристига със гръм“ възпява през 1883 г. Иван Вазов с „Опълченците на Шипка. 11 август 1877“; за връх „Св. Никола“ Вазов пише отделно произведение през 1902 година.

Университетският преподавател недоумява също защо „възмутените и потресени“ членове на клуба за леви идеи не са дошли на представянето на книгата му в Казанлък, за да застанат с имената си, честно и достойно и с аргументи и исторически доказателства да защитят тезата си?!

Досега искането за възстановяване исторически утвърденото име на върха „Св. Никола“ се е подкрепяло и продължава да се подкрепя от хора с най-различни професии, партийни и други предпочитания и ориентация. От 2007 досега са направени няколко подписки, някои от които с хиляди поддръжници. Никой от досегашните радетели за възстановяване на истината обаче не се е обръщал за помощ към партийна централа по обясними причини. За първи път граждани на България излизат с противно мнение, макар и без никакви аргументи, което частно мнение не предлагат на публично обсъждане, а го насочват към висок партиен форум.

„Тези хора не следят ли печатния орган на партията, към чието ръководство се обръщат? – пита проф. Петков. - Та един от първите положителни отзиви за „Книга за върховете…“ излезе във в. „Дума“ (Дума, бр. 75, 19.04.2018, с. 21). Аз нямам притеснения от тяхното искане партиен конгрес да се занимае с проблема. Нека! БСП е модерна партия и вероятно делегатите на конгреса няма да пропуснат възможността да докажат със становището си по искането, че уважават историческата истина и да покажат на обществото, че са съгласни, когато тя е насилена и изкривена (както е станало през 1977), да се поправи, т.е. да се възстанови исторически утвърденото и традиционно име на върха „Св. Никола“.“

Проблемът е друг, – уточнява историкът - членовете на клуба за леви идеи са първите български граждани, които директно и без задръжки ПАРТИЗИРАТ един общобългарски въпрос, като вместо да го обсъждат на общи форуми и с аргументи, се обръщат към висшия орган на една само партия с надеждата тя да защити частното им мнение.

„А що се отнася до Г. Кирков, то като активен член на БРСДП и депутат той винаги е знаел и обозначавал върха като „Св. Никола“, знаел е и че друг е върхът с име Шипка. – припомня проф. Петков. - Не е трудно да се намери потвърждение за това в публицистичното му наследство. Но опитът да бъде фокусирано вниманието само върху мен или други членове на академичната общност на Историческия факултет на ВТУ като един вид „виновни“ за потреса и възмущението на клубните членове, преувеличава заслугите ми. Предложението до Президента на Република България е на целия Факултетски съвет, а под трите подписки със същото искане от 2018 г. стоят хиляди подписи. Първото искане е от 2007, след това са правени още няколко подписки. Това отдавна не е лично дело на няколко интелектуалци.“

В края на своя коментар професорът историк заявява       готовността си да предостави за ползване и най-вече за запознаване със съдържанието ѝ монографията си „Книга за върховете „Св. Никола“ и Шипка“ на членовете на цитирания в публикацията Клуб за леви идеи „Георги Кирков“, особено ако някой от тях излезе от анонимност. Дотогава членовете на клуба могат да ползват дарените от П. Петков екземпляри на Общинска библиотека „Искра“, както и на библиотеките на музеите в Казанлък. Ако членовете на клуба за леви идеи са загрижени за историческата истина и националната памет, след като прочетат книгата, със сигурност няма да са толкова категорично против искането за възстановяване името на върха „Св. Никола“ и запазване на името „Шипка“ за по-ниския връх (който винаги се е казвал така). Това е напомняне за тези, които твърде елементарно се опитват да внушат на публиката неистината, че видите ли, ако се върне името на върха „Св. Никола“, то щял да изчезне топонимът Шипка. Нищо подобно! Шипка винаги ще я има, но там, където винаги е била – на 1000 м. на северозапад от връх „Св. Никола“; Шипка винаги ще се нарича цялото място, прохода и града в южния му край, категоричен е проф. Петков.