
Всички гласуваха „За“, само БСП подозрително не влезе в залата
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Не за първи път БСП предава националните интереси, особено по „македонска линия“. Няма защо да се връщаме до времето на Коминтерна или до първите години след 9 септември 1944 г., когато в изпълнение на
съветската повеля се опитваха да превърнат македонците в България в „малцинство“ и вкараха Димитър Талев в концентрационен лагер с обвинение във „великобългарски шовинизъм“.
Достатъчно е да си спомним 15 януари 1992 година, когато правителството на Филип Димитров направи най-смелия си външнополитически ход – в момента, в който ЕС призна независимостта на Словения и Хърватия, България призна всички републики, които бяха поискали това.
Ратификацията на протокола за приемане на Република Северна Македония в НАТО идва в ключов за България и Балканите момент. Опитите на Русия да осуети приемането на нашата съседка в НАТО бяха видими, но не се увенчаха с успех.
Присъединяването на Македония към Северноатлантическия алианс е поредната стъпка по пътя към извеждането на страната, населена предимно с потомци на възрожденски българи, от сърбоцентричния постюгославски свят, в който тя се бе сраснала почти напълно.
Докато председателят на македонското Собрание присъства на заседание на нашия парламент, след като беше дал интервю по националната телевизия, без да настоява да му се предостави преводач (както правеха някои македонски политици в миналото), в сръбските вестници, близки до президента Вучич, протече бясна кампания срещу премиера Зоран Заев. В някои от изданията той беше наречен „шиптар“, което на сръбски е обидно определение за албанец. Сръбският военен министър Вулин отправи обвинения, че Скопие е станало център на антисръбската шпионска заговорническа дейност.
Важно е, че в този исторически момент България отново подаде ръка на Македония и ратифицира протокола със 140 гласа „за“ и нито един „против“.
БСП обаче не бяха в залата. Случайно ли е това? Нищо нямаше да попречи на Корнелия Нинова да призове своите депутати да прекъснат бойкота на парламента само за това заседание, за да покажат своята съпричастност към Македония.
Но може би напускането на пленарната зала цели именно това. Да изпратят сигнал на североизток, че не биха извършили нито едно политическо действие, без оттам да ни дадат зелена светлина!
Всичко, което се случва на Балканите от 1885 година насам, показва, че българските национални интереси са несъвместими с руските имперски амбиции. Уви, у нас винаги е имало и има немалко хора, които са били готови да жертват българския национален интерес, за да угодят на руските владетели, независимо от техния цвят. Изглежда, БСП настоява да се утвърди като техния основен политически изразител!
Ще се освободи ли България от хватката на Москва и ще се освободи ли Северна Македония от хватката на Белград?
От това зависи дали след толкова много превратности ще осъществим националния си идеал и ще благоденстваме заедно с Македония в ЕС и в НАТО, или ще преживеем нова национална катастрофа. Никак не е изключено в даден момент Северна Македония и Сърбия (след Вучич) да станат неделима част от западното семейство, а ние да поемем по нерадостния път към Евразия!
БСП се показаха, както се изрази бившият ни посланик в Русия Илиян Василев, като небългарска партия. През следващите месеци ще разберем дали българският народ и демократично мислещите български политици ще се докажат като достатъчни зрели и ще успеят да предоговорят опита на обвързаните с Москва партии да тласнат страната в нова национална катастрофа.
------------------------------------------------------
Бел. ред. Първата публикация на този текст е в „Приоритети“. Заглавието е на редакцията.
