Гласът на България

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пред „Гласът на България”

Какъв е Вашият коментар на предложението на Сърбия към Република Македония за съвместни посолства, г-н Каракачанов?

-   Ами това е, честно казано, доста странна идея, защото всяка суверенна държава има свои дипломатически представителства. И по Конвенцията за дипломатическата служба, и по Конвенцията за консулската служба /които са документи на ООН/ всяка суверенна държава има право на свои дипломатически представителства, които изпълняват специфични задачи.

От тази гледна точка това предложение е доста странно. Известно е, че във всички посолства и консулства резидират разузнавателните служби на съответната страна. Как ще стане така, че с един и същ секретен дипломатически код да се обслужват две държави?! Това посолство кого по-напред ще обслужва, след като различните държави имат и различни интереси? Това просто е една идея на сърбите, които пробват да видят доколко е готово бившето пространство на някогашна Югославия да търси една колаборация. Ясно е, че нито Хърватско, нито Словения, нито Босна и Херцеговина, още по-малко пък Косово ще се съгласят на подобно безумие. Това просто е несериозно. Интересното е, че Външното министерство в Скопие било готово за такова сътрудничество – така поне твърдят сърбите. Ако наистина е така, то само доказва една наша стара теза – че сегашните управляващи в Македония водят една просръбска политика. За тях възможността да търсят някаква колаборация или някакво по-сериозно политическо или териториално обвързване със Сърбия е актуална идея, вероятно. Неслучайно същите тези власти издигнаха и паметник на сръбския крал Душан в Скопие, който бе разрушен от местните албанци... Така че, това е един дипломатически ход. За съжаление, управляващите край Вардара показаха своя истински облик – че не работят за суверенитета и интересите на своята страна, а са готови да се обвържат отново със Сърбия. Тъй като политически, семейно и икономически техните отношения винаги са били вързани с Белград. Тук обаче възниква въпросът – не какво иска Белград и защо Скопие се съгласява, а защо България през последните 23 години, откакто е признала независимата държава Македония, няма адекватна политика спрямо нея?! Така че „заслугата” за това, което се случва на запад от нас, е на българските правителства в София, които ни управляваха през последните 23 години. Както е известно, те се интересуваха как по-пълноценно да ограбят България, а не да създадат една силна и просперираща държава, която да отстоява своите интереси на Балканите.

В този смисъл, има ли сега България печеливш ход? Какво би станало, ако ние предложим на Македония общи посолства?

- Ами това би била една много глупава реплика на сръбското предложение. За съжаление, убеждаваме се, че България няма външна политика. Нито едно наше правителство не е изработило адекватна национална политика и стратегия, която да решава българските национални проблеми. България се управлява от едни папагали, които смятат, че някой в Брюксел ще решава нашите дипломатически проблеми и ще отстоява нашите политически интереси. Разбира се, това няма как да се случи.

За пореден път в Скопие бе счупена паметната плоча на българката Мара Бунева. Това новина ли е?

- Не е новина, това става сигурно за 15-и пореден път. По-интересното е, че това се случи на следващия ден след посещението в Скопие на българския външен министър Вигенин...

Преди време ВМРО е разпространявала меморандуми до Великите сили относно неспазването на човешките права на нашите сънародници от Македония, останали в пределите на кралска Югославия, в Гърция... Какво ви пречи да го правите и сега, г-н Каракачанов?

- Ами ние го правим редовно и сега. Разбира се, меморандумите като практика в дипломацията до Втората световна война са представлявали много сериозни документи. Такава е била практиката в международните дипломатически отношения - документи от порядъка на 50 – 100 – 200 страници на западни езици; сега практиката е по-различна – никой не чете вече 200 страници, а ги хвърля в коша. Ние изпращаме изложения до специализираните органи, които се занимават с правата на човека, до Европейските институции. Това са документи в рамките на десетина страници, с конкретни примери. Между другото, доста често получаваме обратна връзка...

Това означава ли, че има чуваемост?

-   Има чуваемост... Проблемът е, че го правим само ние, а не го прави българското Външно министерство, да речем. Въобще, българската дипломация не се занимава с българските проблеми.

Защо става така?

-  Защото Външно министерство в последните 50 години се е превърнало в една ясла, осигуряваща добра заплата в чужбина. Понеже познавам работата на нашите дипломатически служители – голямата част от тях се интересуват да отидат в чужбина, ако е възможно в “белите” западни страни, да получат заплата във валута... Но най-важната причина е, че българските правителства не са изработили досега една ясна стратегия за това какви са нашите интереси. Когато ние от ВМРО внесохме в Парламента през 1999 година проект за българска национална доктрина, в която да се формулират българските национални интереси на Балканите, в Европа, приоритетни теми като защита правата на българските общности извън границите на България, защита на българските икономически интереси и т.н., спомнете си тогавашният ни външен министър Надежда Михайлова какво говореше тогава наляво и надясно. „Не ни трябва национална доктрина, не ни трябва национален идеал – нашият национален идеал са НАТО и Европейският съюз!” – това бяха нейните думи. Е, добре – влязохме и в НАТО, и в ЕС; нещо да се е променило? Нищо! Така че, българските правителства просто не формулират и не работят по онези приоритети, които всяка една нормална държава си има. Примерно, ако питате Гърция – кои са техните приоритети – те ще ви кажат. Ако питате албанците – ще ви кажат. За Турция да не говорим; там официално се провежда политиката на неоосманизма, той е официалната доктрина на турската държава през последните 10 години, когато управлява партията на Ердоган. А ние сме единствената държава не само на Балканите и в Еропа, която не си е формулирала ясно интересите. Какво имаме като интереси, кои са ни приоритетни партньори, какви дипломатически отношения да развиваме и с кого. Всичко е оставено на самотек и се движи на автопилот на принципа „ден да мине, друг да дойде”.  

Как преценявате ролята на Русия в българската история, а и в наши дни?

-   Русия, като всяка друга империя, в своята историческа практика винаги е преследвала своите интереси. Както Великобритания, както Германия, както Съединените щати днес, така и Русия се ориентират само от своя собствен интерес. Ако някой в България си мисли, че Великите сили някога или в момента са се съобразявали със справедливостта или обективността – значи е много наивен. В определени исторически моменти, когато Русия е имала интерес, тя се е държала добре с България. Има други моменти, обаче, когато руската политика е била коренно противоположна на българската и затова Русия се е опитвала да препятства постигането на българските национални интереси. Да вземем например въпроса с Българската екзархия. Русия е основният фактор, който пречи и забавя процеса на създаване на независима българска църква. Тогавашният руски посланик в Цариград граф Игнатиев е човекът, който се опитва да внушава на тогавашния български елит в столицата на Отоманската империя, че не трябва да се бърза, пречи и т. н. Същата е политиката на Русия и по време на Съединението на България. Тя е против; така Съединението става против руската воля, но благодарение подкрепата на Великобритания, Германия и Австро-Унгария. Това е и причината Русия да низвергне българския княз Батенберг, организирайки преврат срещу него… Ако някой си мисли, че Русия е дошла да освобождава България от турско робство, водена от някакво братско чувство, това не е вярно. Просто Русия е търсела реванш след поражението си в Кримската война. След разгрома и през 1856, на руснаците им е забранено да преминават Проливите – т.е. руски търговски и военни кораби нямат право да излизат вън от Черно море. Което ограничава силно руската търговия и военни интереси. Затова Русия търси реванш на Кримския мирен договор, а турските зверства при потушаването на Априлското въстание са един добър повод за руската империя да обяви война на Турция и да завладее Проливите. Това е един от малкото моменти, когато нашите интереси съвпадат с руските. Но когато вижда, че дори и след победоносна война това не се случва, Русия решава вместо да защитава Санстефанска България, която е била много близо до Босфора и Дарданелите, да се откаже от тази идея. За да може, разпокъсвайки България, да останат други проблеми на Балканите. С български земи са задоволени аспирациите на Румъния и на Сърбия. Понеже Русия взема от Румъния Бесарабия, като компенсация и дава Северна Добруджа – една исконна българска земя, населена с българско население. Като компенсация за приятелството на Сърбия руснаците и подаряват българските земи от Нишко, Пиротско и Вранско – целия регион около река Българска Морава. В навечерието на Балканските войни Русия, виждайки удобен момент да бъде бита Турция и руската империя да влезе в Проливите и да осъществи идеята си за Третия Рим, затова тя става инициатор за създаването на Балканския съюз. Така се организират балканските държави в един военен съюз против Отоманската империя…

И така ние, българите, влизаме в капана. Има исторически данни, че погромът над България през 1913 година е бил предварително замислен и осъществен от руската имперска политика…

-   До 1911 година българската политика е била против деленето на Македония, а за нейната автономия. Ясно е защо – това е бил най-сигурният начин за присъединяването на една автономна Македония към България. С включването си в Балканския съюз Фердинанд за пръв път изменя на тази политика и се съгласява с руската политика за дележ на Македония. Знаете – спорна и безспорна зона; съгласяваме се руският император да бъде арбитър, после той не си изпълнява ангажимента… Има един много интересен документ - когато болшевиките вземат властта в Русия, за да покажат двуличието на руската царска политика те публикуват архивите на руското външно министерство. И се вижда – когато започват споровете между нас и сърбите през 1913 година, сръбският посланик в Петербург се среща с руския министър на външните работи Сазонов. Министърът казва следното: „Лошо е, че вие като славянски народи се карате, но Русия има интерес от една силна Сърбия, която ще спре немското влияние”! И по този начин поощряват сърбите да не отстъпват при преговорите…

Конфедерация България – Македония, това политическа фантастика ли е?

-  Това е една добра идея, защото Македония в етнически план е с преобладаващо българско население. Но те имат същите проблеми като нас – нас ни притискат от изток ислямските бежанци, а тях ги притискат от запад албанците. В края на краищата, ние сме един народ. И ако хората в двете държави имат волята и най-накрая проумеят, че съединението прави силата, може да го решим този проблем. Под някаква форма на конфедерация или нещо подобно. Но, за да се случи нещо подобно, трябва да се води някаква целенасочена политика. България, обаче, е абсолютно безучастна към проблемите и процесите на Балканите. България не присъства като външна политика, дипломация и политическо присъствие в Македония. Тя дори не защитава нашите сънародници там. Така че, тази идея се върти в главите на едни патриоти в България и на едни други български патриоти в Македония. Но това е добра идея – първо, не говорим за емоцията от обединението на българския народ най-накрая. Говорим за нещо друго – ние ставаме един по-сериозен пазар. После – през наша територия ще минават абсолютно всички пътища – от север на юг и от изток на запад. Това носи икономически изгоди и за хората от двете страни на сегашната изкуствена граница.

А кои биха били най-ревностните поддръжници и най-яростните противници на подобна идея?

- За да имаш противници и поддръжници ти първо трябва да искаш да направиш нещо. А най-големият противник на тази идея са очевидно самите български политици, тъй като на тях не им се занимава със сложни проблеми. На тях им е достатъчно 4 годинки да дойдат на власт, да откраднат каквото могат – било от еврофондове, било от бюджет, било някаква приватизацийка да направят... Те не се интересуват от това да решават проблемите. За тях политиката е нещо като баница, която трябва да бъде оръфана максимално. Това е най-големият проблем.

И все пак, в международен план – кой би се съпротивлявал на такава идея?

- Е, от нашите съседи не можем да очакваме да са съгласни с една конфедерация между България и Македония. Гърция винаги е гледала ревниво на едно българско обединение. Сърбия, която загуби войната и от една мини-империя на Балканите се превърна в една територия по-малка от България, също не би се съгласила на подобно нещо – поради простата причина, че естествената връзка между Белград и Атина ще бъде прекъсната. Това е една стратегическа ос от 120 години. В това отношение наш може да бъде Албания; албанците също имат подобен проблем с Косово. Това са двете албански държави, както България и Македония са двете български държави. Румъния също би могла да бъде естествен съюзник на подобна идея, тъй като има подобен проблем с Молдова. От Великите сили, от големите държави два фактора действат в Европа. Това са Щатите и Русия. И аз съм убеден, че ако единият от тях е „против” другият ще бъде „за”. Значи, това е въпрос на отиграване. Но определено нито една велика сила няма интерес от окончателното решаване на проблемите на Балканите. Защото после няма да имат повод да се намесват в нашия регион...

И все пак, албанците си изиграха много добре картите – със създаването на независимо Косово. Какво им помогна тогава?

- Определено тогава Съединените щати взеха страната на албанците в Косовския конфликт. САЩ винаги са се страхували от една монолитна Европа, както и от една Европа, която играе с Русия. Юго-конфликтът на Балканите, който продължи от 1991 до 2001 година, върна цяла Европа назад. От друга страна, тъй като правителството на Милошевич заиграваше много ясно с Москва – имаше дипломатическата и политическа подкрепа на Русия - американците подкрепиха другата страна, албанците, за разтурването на остатъчна Югославия. И тъй като по онова време Русия се управляваше от един много слаб президент – Елцин - руснаците не можаха да защитят своето протеже на Балканите.

Не мога да си представя какво би се получило, ако Русия беше тръгнала да защитава сърбите...

-  Една силна Русия я видяхме как действа наскоро, когато успя да защити другото си протеже в Близкия Изток – Сирия. Въпреки амбициите на САЩ и на Великобритания да окупират Сирия, тъй като там става въпрос за газ, за нищо друго. Преди 3 години там откриха природен газ. Другият момент бе, че там има руска военна база. И Русия, заради своята база, защити Сирия. И така инвазията там не се състоя, за разлика от Ирак, например...

Значи, сирийският газ е първопричина за потока от бежанци у нас?

- Да, след като откриха газ в Сирия, американското протеже Катар бе застрашено. Защото до този момент трите най-големи производители на природен газ в света бяха Русия, Катар и Иран. И когато преди десетина години Путин предложи тези три газови държави да направят общ съюз и те да диктуват цените, тогава Катар много бързо бе „преориентиран” /по дипломатичен начин, разбира се/ от САЩ и тази схема на руснаците се провали. Но в момента, когато бе намерено сирийското газово находище и когато се появи проектът между Иран, Ирак и Сирия за изграждане на общ газопровод за износ на газ към Европа, това категорично заплаши и турските, и катарските интереси и респективно на техния ментор САЩ. И те в един момент откриха, че Башар Асад бил диктатор. Вижте кои са държавите, които финансират опозицията – Катар, Саудитска Арабия и Турция. Къде са базите на сирийската опозиция – в Турция. Турция си играе своята игра, тя си мечтае за възстановяване на Османската империя. Техният външен министър Давутоглу е написал дори книга по тоя въпрос. Той направи няколко дипломатически изцепки, но нашите медии много дипломатично замълчаха. Примерно, при посещението му миналата година в Призрен в Косово той заяви: „Призрен е Турция и Турция е Призрен”! А Призрен за албанците е това, което е Батак за българите. В Призрен е образувана през 1911 година албанската лига, която започна борбата за независимост на Албания от Османската империя. Това предизвика дипломатически скандал между Косово и Турция... А миналата година в Сараево същият този Давутоглу заяви, че Босна е Турция. После сложи на масата Тракия и Кърджали... Тоест, Турция не се е отказала от своите мегаломански амбиции за възстановяване на Османската империя.

ВМРО е единствената партия, която бие тревога за демографската катастрофа в България. Какво трябва да се направи, според Вас, за да се завърнат в прародината бесарабските българи, които са над половин милион?

-  Това беше един много актуален проект допреди 7-8 години. Даже през 2000 година ВМРО заедно с тогавашния шеф на Агенцията за българите в чужбина проф. Пламен Павлов разработихме един проект точно в тая насока. И го връчихме на министър-председателя Костов. Той каза „Браво, много интересно” и – дотам! Тогава това беше много актуално, тъй като разпадането на СССР доведе до една несигурност и икономическа криза. Българите в Украйна и Молдова никога не са имали своя собствена земя. При преселването им там земята е била собственост на руския цар. По времето на социализма земята пък е била държавна. В момента, когато колхозите фалираха, тези хора бяха на ръба на мизерията, едва оцеляваха. Тогава се преселиха в България около 200 семейства. Но бездушието на българската администрация ги обезкуражи... Какво може да се направи сега – вместо да си продаваме земята на разни арабски или турски фондове, които са анонимни и не знаеш кой и с каква цел купува земята, от държавния и общински поземлен фонд могат да се отделят парцели за оземляване на бесарабските българи. Дава им се по сто декара на семейство, дава им се зелена карта; прави се един фонд, който няма да коства повече от 2-3 милиарда лева, с който да бъдат подпомогнати те като земеделски производители за закупуване на земеделска техника. Ако те в продължение на 5 години се занимават със земеделие, тази техника им се дава като безлихвен кредит. Тези пари ще се върнат в бюджета, но те ще задвижат земеделието в България. След петата година зелените им карти стават български паспорти, а земята – тяхна собственост. Идеята е не да им даваме български паспорти веднага, за да заминат на Запад, а да уседнат тук... Трябва да има и други протекции. Но това е единственият начин да спасим това българско население от асимилация. В Украйна те са над половин милион, в Молдова са около 100 000; в Молдова живеят и около 150 000 гагаузи, които са православни християни, преселени от нашите земи. Ръководителят на гагаузката автономия там се изявява като българин, има българско самосъзнание и изпрати децата си да учат в България. Не само към гагаузите, българската държава няма отношение към българите, които живеят на 30 км. от София – в Западните покрайнини. За българския политик циганинът е по-драг и по-мил от тях, защото срещу 20 лв. му купуват гласа.

Имате ли представа какво е да си българин днес във Вардарска Македония?

-  Въпреки 100-годишните опити да бъде унищожена, българщината в Македония е оцеляла. Фактът, че има няколко български организации там показва, че въпреки репресиите и тормоза от 100 години насам, хората са оцелели. Но мнението на местните българи в Македония е, че България се държи като мащеха. Българската държава по абсолютно никакъв начин не защитава техните права и интереси. Затова и властите в Скопие имат куража да преследват проявите на българско самосъзнание там.

Въпросите зададе Петър МАРЧЕВ