Гласът на България

За гръчкия комунизъм, с мъничко завист

Румен СТОЯНОВ

Кажи-речи половин столетие хвалехме се проглушително, че един сияен ден влезем щем у комунизмо. Товарещите още по-дълготрайно уверяваха, дека ще го сторят, колко му е. Дори нарекоха СССР Страната на изгряващия комунизъм, нима ще изостават от Страната на изгряващото слънце и Страната на утринната свежест. Което пък отвори сгода на лукавия въпрос коя е най-дългата страна в света и отговорът, пак на четири очи, беше, напълно основателно: Съветският съюз, понеже там комунизмът изгрявá 70 години, а пак не озари своите възторжени, е, и концлагерни, строители. Така че с право трябва да се говори за Страната на неизгрелия комунизъм. Ние предоверчиво ожидахме той да ни огрее от север, та да се коленопреклонно топлим под червените му зари, а той съвсем изненадващо осъществен биде на юг: в Гърция. Другарята точ в коч повтаряха верноподанически марксисто-ленинистката постановка, че при комунизма основният закон е: от всекиго според възможностите, на всекиго според нуждите. Простовато изразено: всеки ще работи съобразно възможностите свои, пък ще потребява според необходимостите си, още по-достъпничко: днес произвеждам за лев, оти са ми толкова способностите, а ще харча два; още съвсем по-достъпничко, сиреч най-примамливичко: кльопачка и пиячка на тумбачка.

           Изхождайки от прежно-горното, незаобиколимият извод е: гърците построиха комунизма, и то без да се тупат о гърди, както вършехме го ние, па с тупането си останахме, е и с пръст (среден) в уста. Пък съседите неотстъпно и отдавна прилагат в живо дело основния закон на комунизма: работиш колко да не зáспиш, нагъваш вкусни гозби, жулиш мастики, сиртаком плетеш красиво ноги: до отказ. Така че Страната на изгряващия не, а на изгрелия комунизъм, е Гърция. Не случайно в древна Елада обитателите на областта Аркадия са блажено блаженствали, та на сегашните им потомци бе от лесно по-лесно и съвсем най-лесно да повторят извършеното от предходци.

           Дебелоглавите българи, както наричат ни обичливо гърчулята, следва да сме щастливи от нихния комунизъм: по географски белег той е нам твърде по-близък, нежели руския. Та макар да не съградихме върховния обществен строй, поне тръкнахме се о него: видяхме го с ушите си, чухме го с очите си. Е, и беряхме портокали, маслини под Родопеята, миехме отходи, бършехме надрискани задници в качеството си на болногледачи, дорде гърците се тровеха преяждайки морски дарове и махмурлясваха с узо: истинско козлопение, сиреч трагедия. Можахме лично да се убедим, че комунизмът е върло-мърло-гърло материалистичен: яж, пий, носи новите дрехи. Ставащото во Гръчко позволява да твърдим, че българите бяхме в самото подножие на комунизма, той къмто назе просия не от едноименния си далеч на север връх, а от Олимп. В името на истината ще припомня, че съгласно мъдреца Платон в от него описаната идеална държава ще са общи жените (уха, търкам длани, точа сладострастни лиги), само тая същностна точка гръцкият комунизъм не осъществи, ала нейсе. Но дори с тоя важнейш провал той показа най-убедително, че хилядолетният блян на целокупното човечество (аз не, аз не), да обилно папка и сладко пийва на тумбачка, без много-много да бачка (ей че хубавко, дори ми излезе с рима) е осъществим и осъществен.

           Склóнен съм да приема, че милиони другородци стичат се во Гръчко не ради слънце, море, старинни рушевини, а да видят как живуркат людете во комунизма. Гърция стана пътеводна звезда на милиарди човеци, вдъхна им вяра: комунизмът е постижим: ако си хитряга като нейните граждани, е, и ако има кой, най-паче Дой-чо да свястно работи и ти пуска милиарди мангизи за твоите черни (и нагли) очи. Към изграждането на комунистическото общество гърците подходиха творчески: нявгашния боен клик „Пролетарии от вси страни, обединявайте се!” го преинаковаха в „Потребители от вси страни, забавлявайте се!”, в другопрочит „Човек се ражда уморен и живее, за да си почива!”, тоест по гръчки да комунясва.

           Щом комунизмът възтържествува по целий земен шар, признателното человечество ще вдигне дооблачен паметник, увековечаващ подвига на първата държава, построила комунизма и дала светла, непогасваща нагледност за останалите народи. В него идейно-художествено ще залегнат бузуки, чаша узо, тоже изображения на мъже и жени: едни страдалчески легнали в отмарящи стойки под безмилостно жарещи средиземноморски лучи, други веселко играйкат сиртаки. Надпис грамаден ще гласи: „На първопроходците гърци - от благодарното човечество”.

           Колко непредвидим е животът: не от Кремъл, а от Акропола дойде примерът за избавление на пъшкащите под черния ботуш на труда люде. Съседите преубедително опровергаха нашата поговорка грък ако не те излъже на отиване, ще те излъже на връщане. А какво мисли досежно гръцкия комунизъм Европейският съюз е отделен въпрос. Нали гърците ги бива по туризма, предствям си, че ще заделят един красив остров, гдето инородци срещу тлъсто заплащане ще бъдат развеждани да съзерцават собствено-лично как обитателите му битуват по комунистически: поработване колкото да не е без хич, за тая презряна дейност има си роби, извинете, германци и прочие гламавци бачкатори, също както в демократичните градове елински: кой за каквото учил. Локомотивен машинист в Гърция по време на комунизма получаваше над 7 000 евра, от които 250 загдето подир смяна миеше изцапаните си ръчинки. Горките гърци, като им резнаха от пенсиите толкова, колкото е масова българска пенсия (158 лева), как ли я карат завалиите? С тям оставащите 700 месечни евра, как ли се оправят? Трагедия, истинска трагедия, живи да ги оплачеш. Или завистливо да им завидиш.