Гласът на България

Над 200 граждани на ГДР са убити на българската граница при опит за бягство от соц-лагера

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Застреляните нарушители на границата ги заравяхме на място; разбира се, на плитко – после дивите животни ги изравяха и разнасяха останките им из шубраците“, спомня си българин, служил като граничар по времето на социализма. За изпълнения дълг към социалистическата родина, граничарите получават домашен отпуск и парични награди – часовници, фотоапарати. А някои - и медали. Отговорните

министерства през 1992 година признават за 339 такива случая от 1946 до 1985 година. Най-много сред тях са немците от бившата ГДР. Първият обявен смъртен случай на източногермански гражданин на българската граница е от 1965 година. А последният - от 1989 година. Само няколко месеца преди падането на Берлинската стена на българската граница е застрелян 19-годишният Михаел Вебер.

„Поне 200 граждани на ГДР са се опитали навремето да избягат на Запад през България. Смятали са, че българската граница може лесно да се премине. Но това е било опасна, смъртоносна заблуда“, казва немският разследващ журналист Кристофер Неринг. След промените отговорните в министерството на отбраната и вътрешното министерство нямат почти никакъв интерес да проверяват случаите и да ги класифицират. И най-надеждните цифри са само груби оценки, които обявиха министърът на отбраната и вътрешният министър през 1992 година. Те говорят за 339 убийства при опити за бягство от 1946 до 1985 година. Липсват данни за цели пет години до промяната.

Още от 1950-те години българският закон разрешава употребата на оръжие, когато някой се опитва да прекоси границата и оказва съпротива. И този аргумент се изтъква във всички досиета. След всяко убийство по границата военната прокуратура е поемала случая, но винаги е прекратявала разследването на базата на този закон, като е казвала, че действията на граничарите са били правомерни. В досиетата навсякъде пише, че нарушителят е оказал съпротива и не се е предал. И затова е бил убит.

Всъщност е било фатално да се вярва, че българската граница може да се премине лесно. Още преди издигането на Берлинската стена българската граница е била охранявана много строго. Вероятно мълвата е възникнала благодарение на добрите отношения с местното население по време на отпуските. Създало се е впечатлението, че България е по-приятелски настроена от ГДР. Освен това граничните райони на са така гъсто населени. И хората са си мислели, че лесно могат да преминат границата. А това е смъртоносна заблуда.

До средата на 1970-те години българските граничари погребват телата на убитите на място. И изпращат кратко съобщение в ГДР. В средата на 1970-те години, когато ФРГ и ГДР за първи път сключват договори и международният натиск върху ГДР се засилва, българските власти започват да транспортират всеки труп от границата до София. И посолството на ГДР е трябвало да решава какво да стане с тялото на убития. Дали близките му могат да го видят, дали трябва да бъде прехвърлено в ГДР или не.