Гласът на България

На днешния ден руските войски спират настъплението на турците през Еленския проход        

Иван ВЕЛЧЕВ

 Дълги години ние знаехме, че в Руско-турската война Плевен е паднал след Шипченската епопея. Само че битката на Шипка е на 9-14 август 1877 година, а Осман паша предава Плевен на 28 ноември! Какво още е станало през това време, което принуждава Осман паша на тази крайна стъпка, в т.ч. и да предаде сабята си на руския генерал Иван Ганецки? И наистина, след като изгубил битката при Шипка и възможността по

най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, Сюлейман паша потърсил други възможности да окаже помощ на обсадените турските войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се отзове в гръб на руските войски. Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов, първия освободител на Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини. За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция русите не удържали натиска на многобройните турски орди, в помощ на които били и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди.

 Сюлейман паша действа с главните си сили – 31 табора, 39 оръдия и 19 000 войника срещу  Елена от изток, а от юг 6 табора при Твърдишкия проход

нанасят удар по десния фланг на руската позиция.

Силите на Еленския руски отряд под командването на ген.–майор Павел Домбровски от 5000 души и 28 оръдия, са разположени в три участъка – главните сили заемат полосата източно от Елена в три успоредни линии по направление махала Чомаковци – село Разпоповци. Втората група прикрива проходите Железни врата и Твърдица, а при махала Йовковци е изградена резервна позиция.

 Към 10 часа руските части се оттеглят на последната отбранителна линия. Те контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на подкрепления не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15 часа османците обхващат главната руска позиция и наближават Елена. Половин час по-късно ген. Домбровски нарежда изтегляне към манастира „Свети Никола“, като с войските тръгва и българското население. Турското настъпление е спряно от 26. пехотна дивизия на ген.-лейтенант Делингхаузен на резервната позиция при махала Йовковци. Руските загуби са 11 изоставени оръдия и 1862 убити и ранени.На 23 ноември руският щаб се установява в капиновския манастир „Свети Никола“, а намиращият се в Златарица 42-ри пехотен якутски полк се оттегля към село Капиново в резерв на Йовковската позиция. 

На 24 ноември 1877, под общото командване на ген. Малахов, Пермският, Якутският и 13 хусарски Нарвски полк с численост 5000 войници атакуват 12 000 отряд на противника при Миндя и Златарица и към 18 часа

османците са прогонени и фронтът е заздравен.

Изрично искам да отбележа, че начело на 13-и хусарски Нарвски полк е не кой да е, а генерал Александър Александрович Пушкин – син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин!

Именно затова в рапорта си командващият ген.-лейтенант Делингхаузен писал: „Боят край Златарица и Миндя може наистина да се нарече юнашки. Всички до един се държаха мъжествено. Главна заслуга за победоносния изход на сражението имаха ген. майор Малахов и полк. Красовски, тяхната разпоредителност, хладнокръвие и мъжество. Боят е проведен блестящо, „като по ноти“, русите дават много малко жертви, за разлика от самоуверените турци, понесли огромни загуби и изоставили оръдията и ранените си войници.

Голямата истина за българското участие в нашето освобождение се съдържа в оценките на двама командири от двете воюващи страни - на Сюлейман паша и на полковник Паренсов, първия военен министър след освобождението ни. Първият казва: “Неприятелят имаше на свое разположение много средства за разузнаване. Преди всичко той имаше българите. Нито един българин не пожела да ми служи”. Вторият пише: “Българите силно се стремяха да ни помагат с всичко, с което можаха, и в същото време напълно безкористно”.

Тези събития и сега до голяма степен се подценяват. Сюлейман паша прави един опит за пробив към Елена, Златарица и оттам към Търново. Първата фаза на тази битка е успешна за османската армия. В крайна сметка руската войска успява да спре това настъпление, макар и с цената на много жертви и на много жертви пак и от българското население. Това, реално погледнато, предопределя падането на Плевен. Иначе при един пробив през Търново нещата са можели да възприемат катастрофална посока за руската армия. Когато говорим за Плевен, на всяка цена трябва да си спомним за операцията при Елена и при Златарица, за която хубава книга издаде един непрофесионален историк, но много добър изследовател на темата – Христо Станев. Чак след това взе да се говори за тази битка. Роля изигра и публикацията на краеведа Румен Жерев с неговата публикация в броя на в-к ”Телеграф” от 16.11. 2014г „Битката край Златарица решава Освобождението”!

 “Страхувам се, - пише английският кореспондент на вестник “Таймс” - че друга история щях да имам за описание, ако не беше спряно настъплението при Елена. Важно и съществено е, че не се позволи на Сюлейман паша още същия ден да се озове пред Света гора (Търново), оттам Плевен бе само на 120 км.” 

Четири дни след победата при Миндя и Златарица –

на 28 ноември 1877 г. Плевен пада!

По-нататъшният ход на войната е известен. Руските войски с ускорен марш минават Балкана и след София – на 23 декември, и Пловдив – на 4 януари, превземат на 8 януари и неотбранявания Одрин, където е сключено и първото примирие на 19 януари, преди подписването на предварителния мирен договор в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г.
На 3 март 1878 г. Сюлейман паша е арестуван по настояване на военния министър Реуф паша. В една от общо 12 точки от обвинителния акт срещу маршала и професора по литература за провала на войната, той е обвинен и за поражението при Миндя и Златарица. Той е разжалван от военния съд и е изпратен на 15-годишно заточение, но впоследствие е помилван от султан Абдул Хамид II.
Сраженията при Елена са обезсмъртени с два важни паметника - единият на пътя от Елена за Марян, а другият е изграден в Долни  Марян. Това са братски могили на загиналите руски войници за свободата на България. Първата се намира в обсега на селото, но малко встрани и вдясно от второстепенен път -  в Долни Марян, в местността Ръта. Оригиналът е грубо оформена каменна скала без никакъв надпис. Допълнително е построен огромен 9-метров „Казашки кръст“, чието откриване е на 3 март 2014 г.

Неслучайно наричат боевете край Елена „малката Шипка”! И ние трябва еднакво да почитаме всички участници в двете битки, които се жертваха за Освобождението на България!

------------------------------------ 

 На снимките:

- Братска могила на 7 нисши чина от 101-ви Пермски полк, убити край Златарица на 24 ноември 1877 г.

- Мемориален комплекс „Казашки кръст” в местността „Ръта” край с. Долни Марян, община Елена; издигнат е в памет на загиналите казаци, руски воини и български опълченци в освободителните боеве край Марян.

- Паметната плоча в църквата в Златарица.