Гласът на България

Белград се страхува, че България ще си поиска заграбените земи обратно

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Малко психология - какво се случва с човек, който е откраднал нещо чуждо? Ако съвестта му не е съвсем закоравяла, той се стряска нощем; буди се, облят в пот – защото страхът, че окраденият ще си поиска обратно откраднатото, не му дава мира. Нещо подобно се случва в колективното съзнание на сърбите от 150 години насам. С Берлинския договор Русия и останалите т.нар. „велики сили“

буквално подариха на Сърбия Нишкия санджак, част от българското землище и Българската екзархия. През 1913 година сърби гърци си поделят разбойнически откраднатата Македония, в която преобладава българското население, а сърбите се броят на пръстите на ръцете. През 1919 година идва ред и на третата кражба – Западните покрайнини…

Ето защо, мотивирани от синдрома на крадеца, официални сръбски лица си позволяват ежедневен

говор на омразата спрямо

България и българите.

Поредният нелицеприятен пример бяха изявленията на проф. Драган Симеунович, професор във Факултета по политически науки на държавния Белградски университет и и.д. директор на правителствената Академия за национална сигурност в телевизионното предаване “Сръбският свят”. В ефир преподавателят многократно нарича българите „зверове, които избиват всичко пред себе си”. Симеунович твърди буквално следното: „Българите са известни със своите зверства, които са извършили, където и да стъпят по земята. Германците само избиваха, докато българите и тяхната войска се гавреха с жертвите. Те имаха и отряд за изнасилвания. Масово практика е да набиват децата на байонетите от пушките и да изнасилват жените пред очите на близките им”.

В края на предаването професорът изплюва камъчето: “България продължава да претендира за територии в Сърбия до град Крушевац и обвинява Сърбия за извършен геноцид срещу българите през Средновековието”. Това за геноцида сега го чуваме, но си струва да се проучи от българските историци...

Българското Външно министерство реагира бързо

и още тази сутрин извика посланика на Сърбия у нас Желко Йович на спешна среща с директора на дирекция „Югоизточна Европа“ - Деян Катрачев. От българска страна бе заявено, че изявленията на Симеунович представляват ярка проява на език, насаждащ трайна ненавист и омраза срещу България и българите. Изтъкнато бе, че подобни публични изявления са напълно неприемливи и са в разрез с добросъседските отношения и приятелството между двата народа.

„Българската страна очаква адекватна реакция на сръбските власти и институции”, е било заявено още на сръбския посланик. Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич също не пропуска възможност да обвинява България в извършването на “тежки фашистки престъпления”. Макар че у нас фашизъм никога не е имало и сме спасили своите евреи – за разлика от сърбите. По време на Втората световна война остатъчна Сърбия се управлява от марионетно фашистко правителство, което през 1942 година се хвали на всеослушание, че Белград е първият европейски град „чист от евреи“.