Гласът на България

Чрез инсталирани „троянски коне“ Белград продължава да контролира Скопие

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Ако на околния свят му се струва, че съвременното македонистко общество в Северна Македония е автохтонна, самозародила се „форма на живот“, значи всичко е ОК – целта е изпълнена и пичовете в Београд могат да си сипят по още една сливовица, а Дачич да изпее нещо за душата. Кой може да обича своя насилник? Психиатрията има обяснение и за такива състояния. Но в случая най-вероятно не става

дума за чувства – нима проститутката е длъжна да обича всеки свой клиент? Парите са достатъчни… Ако сменим тематиката на метафората – белградските хакери са изпратили на адреса на Скопие компютърен вирус: „троянските коне“ са се инсталирали в обществения хардуер и софтуер и са го направили управляем. Дистанционно. За белградските схеми разказва един албански журналист от Македония.

„Понякога с помощта на ръкавици (дипломатически), понякога без, понякога между редовете, понякога в заглавията, България бавно изяснява целта си - „освобождаване“ на Северна Македония от югославско или сръбско влияние. Някой вече е разбрал това, други тепърва ще го разберат. Днес Сърбия е много по-слаба от България, както във военно, така и в икономическо отношение, но и по отношение на положението си на международната сцена. Затова на пръв поглед е изненадващо защо за една държава-членка на НАТО и ЕС като България е толкова трудно да измести сръбското влияние от страна като Северна Македония, в която всички исторически личности на мнозинството от населението имат общо с българската история. Това пише в свой анализ Фейзи Хайдари – собственик на новинарския сайт „Лайм прес”.

Предимството на Сърбия в Северна Македония е силната “инфраструктура”, която е инсталирала, както в политиката, така и в икономиката. Това е инфраструктура, която се „храни“ и може да функционира независимо, когато Центърът (Белград) е зает с други проблеми. Организацията на тази инфраструктура създава фалшив образ, че просръбският югославизъм е автохтонна местна идеология, а не обратното. Друго предимство на Сърбия – и може би най-важното, са човешките ресурси, които тя е наследила от времето на Югославия и дори от времето на сръбското кралство.

Много сътрудници са остарели и са се пенсионирали, много дори са починали, но вакуумът се запълва от техните синове и дъщери. Наред са внуците им. Те са готови да напредват навсякъде, където са били техни бащи и дядовци.

Когато става дума за патриотизъм (на думи, а не на дело), те са първи. Стане ли въпрос за „мулти-култ“, ще ги откриете и там. Те са проникнали във всички пори на обществото, тъй като теренът е подготвен и пътят им е отворен от службата, на която са служили техните предци. Можете да откриете, че заемат постове на директори, на заместник-директори, на заместник-министри, както и министерски кресла. Те не правят нищо – просто се придържат към „линията“ на своите предци и успехът им е гарантиран.

Но времената малко са се променили. Въпреки предимствата, които Сърбия има в Македония, този път България изглежда решителна. Тя няма намерение да отпусне хватката и показва това открито и недвусмислено. В исторически план Сърбия никога не е имала нищо общо с Македония (освен като агресор), така че дори и днес няма какво да търси тук.

Къде сме ние албанците в цялата тази история?

За съжаление, както много пъти в историята, ние сме там, където врагът иска да ни види. Ние, албанците от Северна Македония, най-големите жертви на просърбизма и югославизма, не сме издържали изпита в нашата мисия за изкореняване на сръбското влияние. Всъщност ние често сме най-силното оръжие на просръбската политика, принуждавайки дори неутралните македонски политици да прегърнат Белград.

Официална Тирана не е по-добра. Не само рамо до рамо, но с обща позиция за възраждане на модифицирана Югославия под формата на мини-Шенген. Вместо да подкрепи Коридор 8, който носи големи икономически и геостратегически ползи за Албания, официална Тирана благоприятства Коридор 10 (Белград-Атина), който оставя Албания в периферията, като в същото време фаворизира Белград като столица на Западните Балкани...“

----------------------------------------

Бел. ред. Публикацията е по материали на БГНЕС.