Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

  fsdssd

Принципиално, изказващите се ги делим на ганьовци и на чужденци, после на разбирачи и профани

krilПетър МАРЧЕВ

„Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия - той нищо не знае, от нищо не отбира.“ С това забележително изречение започва фамозното произведение „Маминото детенце“. Но към

мъдрите думи на бай Либена, ми се ще да добавя: „И който не се е изказал по отношение на прясноопакованата L’arc de Triomph, той нема место под слънцето!“

Принципиално, изказващите се ги делим на българи и на чужденци. Иностранците по-често се възторгват от последната, посмъртна творба на Кристо и Жан-Клод. Но то е не за друго, а защото са израснали и възпитани в консуматорски общества и не са засукали с първото мляко и жизнените сокове на соц-реализма. В България пък оценяващите пакетираната Триумфална арка се делят на разбирачи и профани. Разбирачите, разбира се, са основно художници и изкуствоведи. Виж, сред профаните има най-разнообразни и противоположни даже касти и прослойки. Някои от тях по идеологически причини не одобряват избора на обект за пакетиране. Ако вместо L’arc de Triomph – една еманация пар екселанс на френския монархизъм, капитализъм и самовлюбеност – беше опакован Мавзолеят на Ленин, Волгин вероятно щеше да бъде щастлив и озарен. Ако Кристо бе решил да опакова МОЧА в София, вероятно някои консерватори никога не биха уподобили парижката арт-акция със замазването на Джокондата с бял латекс. Какво да се прави, на вкус и цвет товарищи нет!

Накрая, позволете ми, /след като изписах толкова букви/ да се изкажа и аз по въпроса.

Критерият за ценността на всеки тип изкуство /според мен/ е даден в следния библейски стих: "Всякое дихание да славит Господа". Всяка дарба, която е дадена на конкретните хора, ако се употребява правилно, трябва да води публиката в тази насока - да я извисява, да я приближава до Бога. Възможно е творбите на Кристо да извисяват част от публиката... Аз лично, когато на по-хлапашка възраст видях снимки на "опакованите" от него острови и Бягащата завеса, бях във възторг... Сега си мисля, че в основата на този тип изкуство има и известна доза гордост. Тоест опит да се каже на Твореца: "К’во толкова, и аз го мога това - да рисувам с голямата четка, като Тебе!"

 

arde

 

 

wrewetf 

   

   fhhfgg 

 

 

sa

 

   dddfe

 

   Fluida

ne

   hehevv

  hfgtsd


tjhfggf

 

imunj

gdfhtygth

 

fjttgb