Гласът на България

Един анализ на Фил БАНДОВ за отиващата си българска 2014 година

Краят на отиващата си година постави на изпитание националните чувства  на всеки българин. Медиите ни предложиха едно истинско торнадо от смесването на два циклона, заредени с положителни и отрицателни внушения. И за съжаление, отново позволихме на провокатори да сеят чрез екрана най-отровното семе –  съмнението в националните ни ценности и националната ни идентичност. 

За пореден път мозъкът на света бе промит и бе накаран да се съмнява в това дали в България има електричество и дали Кирилицата наистина не е написана от другаря Улянов през 1917 година... 

Нека да си спомним и дългата история на петната, които се хвърляха върху имиджа на България от години насам: картината на нарочения за гений Салвадор Дали “Българско дете яде плъх”(1939);раздухването на мнимото ни участие в атентата срещу папа Йоан ПавелIIпрез 1980 г.;историята с убийството на писателя Георги Марков; внушената презумпция за виновност на медицинските ни сестри в Либия, нарочени за отровителки; представянето на България като тоалетна върху картата на обединена Европа в “модернистичната творба” на псевдо-чеха Давид Черни; опитите да се дискедитира България като автохтонна европейска и християнска култура и постоянно да се внушава на света, че сме нахълтали в Европа през VІІ век и т.н.

Но тези провокации не са от вчера. Те са функция от насажданата десетилетия наред у нас деструктивна вътрешна политика, в името на неясна, глобална гео-политика. И след като вече не останаха почти никакви значими икономически и военни обекти за рушене, атаката срещу България се насочва днес към малкото работещи символи на национална гордост – културата, спорта  и красотата. Именно по успехите (или по  провалите) в тези три области цивилизования свят определя степента на духовното ни богатство, силата на характера ни и ниво на ценностите ни. 

Навремето се чудех какво се случва с футболните ни грандове, с щангите, с леката атлетика, та така злощастно и бързо изгубиха славата си след 1990 г. Но реших да отделя време, за да наблюдавам и да си обясня тези нелепи “случайности” и тиражираните “безхаберия” на българите... И това, което ми направи впечатление е, че там, където се намеси чужда фирма или посредник отвън, почти винаги е завършвало с крах на българската организация (без значение каква: фирма или спортен клуб). Или най-малкото, следвало е разхищения на натрупаните активи и драстично снижаване на резултатите на подобно организации . Да си припомним СО МАТ, Авиокомпания „Балкан”, Кремиковци, БТК, Нефтохим, футболните клубове на ЦСКА и Левски, както и много други печални примери. При това, деструктивният мениджмънт атакува най-вече колективните спортове.  Има и още едно “съвпадение” – почти винаги тези фирми са били довеждани до фалита от “мениджъри” и собственици идващи от страни, извън Евросъюза... Изненадващото е обаче, че медиите никога не са проявявали настървение да показват кой е довел тези фирми до провал. Медиите просто ни казваха - “ами те фалираха” и до там... И повече ни дума – ни у нас, ни по света.

И така, кога чрез спорта, кога чрез икономика и политика, у зрителите вече четвърт век се насажда индиректно усещането за незначимост, неспособност и куп други внушения, стимулиращи националния нихилизъм. Демографският срив в България до голяма степен дължи прогреса си именно на непрестанните внушения, че Терминал 2 бил единствения изход от кризата...

 Но аз бих преформулирал това по друг начин – изходът от кризата за България е да натоварим на Терминал 2 вътрешните вредители и да им връчим еднопосочен билет, без значение от посоката! Доколкото си спомням, процедурата за “persona non grata”е приложима не само към чуждите, но към онези български граждани, които с действия или с бездействия вредят на развитието на държавата.

И така, неволно май пак стигнахме до темата за националната сигурност... Нелепо да се самозаблуждаваме, че днешното състояние и имиджа на държавата ни е просто плод на действията или бездействията на “невежия” българин или на световната криза... Благополучието и имиджът са два елемента, неразривно свързани един с друг. И когато удариш по единия, няма как да не пострада и другия... И обратно. 

Защото е имало времена, когато името на България беше свързвано не само с прогрес в културата и спорта, но и с успехи в още много  поприща, като науката, икономиката и други. Но след като икономиката и науката ни бяха пратени в тежък нокаут през изминалия четвърт век, сега дойде ред да посегнат и на националните ни символи.

Сега, нека се опитаме да свържем тези размисли с посланията, излъчени от героите, които бяха определени да представят България от екрана през 2014 г. На стеснения от години за българските надежди хоризонт наскоро изгря малкото слънчице Крисия. Крехката й осанка и излъчването на малката красива фея само допълниха величината на уникалния й талант и присъствието й на сцената. Феноменалното й изпълнение остави без дъх  не само онези от нас, които бяхме убедени в успеха й, но и всички чуждестранни фенове, които не замениха силата на малката истина с модата на голямата лъжа. 

И макар първото място да й бе отредено от самите представители на медиите, журналистите, Крисия остана на второ съгласно “вота на зрителите”... Както впрочем и Йордан Йовчев, когото италианецът, олимпийският бронзов медалист по спортна гимнастика от 2004 посочи с пръст на камерите, че именно Йордан, а не гъркът Тумбакос, е заслужил да е Номер 1 в мъжката спортна гимнастика.

Но дори и второто място не попречи на най-искрените овации за гениалната Крисия. Тя ни изпълни с гордост и наслада от вълшебното си изпълнение. Затова толкова искахме победите тази вечер да продължат.

Уви... Кубрат остана втори, или по-точно, загуби от първия. Но за разлика от Крисия, подготовката на Кубрат, и по-скоро, на неговите мениджъри изискваха много повече усилия, преди Кубрат да бъде качван на световната боксова сцена. Тук бързам да кажа, че вината на самия Кубрат в този случай, е минимална. Тя е основно във възпитаието му.  Да, не постъпи достойно като хвърляше необмислени реплики (макар донякъде и с право) към съперника си. Недостойно е, въпреки, че е част от боксовото шоу...

Обаче, дали беше част от шоуто българите в залата да освиркват химна на Украйна и да се държат неадекватно, подобно на заслепени от ярост, подивели бикове? Това ли е лицето на България, което искаме света да запомни за нас?! Именно нашата публика в Хамбург удари най-лошия шамар на имиджа ни пред света. Втори, не по-малко силен шамар (по-точно, удар под пояса) бе нанесен на истинските родолюбци и патриоти, които несъзнателно бяха подведени под общия знаменател на лумпенизираната тълпа...  Каквото и да говорим, не можем да упрекваме лично Кубрат за второто място. Вместо това, следва да потърсим отговор на въпроси като:

• Кой и защо сред българските агитки продължава да скверни химните на други държави или да провокира агресия и расистки изстъпления срещу опонентите си?! Или искате да ми кажете, че основната маса от публиката ни са лумпени и не се сещат, че любимия им тим ще бъде наказан след подобни изпълнения?! Тоест, че самите фенове искат следващия път да са лишени от домакинство?! Аз категорично не вярвам в това. В залата в Хамбург имаше предимно български студенти, музиканти, хора от посолството ни в Берлин и представители на изкуството, работници, ученици и практиканти.  Но не бяха те тези, които се кривяха пред камерите и не бяха те тези, които заглушваха с дивашки вой химна на Украйна. Онези другите бяха една неприятно изглеждаща сюрия, спонсорирана и натоварена на самолетите в София с една по-друга цел. И тази цел не беше подкрепата за Кубрат, а орезиляването на имиджа ни. Е, постигнаха го...

• Кой и защо допусна провокаторите от българска страна на баскетболната среща между “Партизан” /Белград/ и “Левски”, които очевидно бяха дошли с други цели на мача?! Защо нямаше охрана и как не разбираме, че в днешната сложна атмосфера на Балканите да пребиваш гостите си със столове не е признак на патриотизъм, а симптом на диващина?! Нали няма да ми кажете, че просто е нямало пари за охрана?!.

• Дали ще накараме света да вижда в Крисия истинското лице на България, или ще позволим да ни асоциират с детето, ядящо плъх? 

• Така ли ще славим красотата на българските жени: чрез кандидатката ни за Мис САЩ, която срина представата за българската красота чрез неадекватните си изяви? Кой и защо спонсорира тази жена да се показва от името на България, въпреки че няма нищо общо не само с естетиката, но и с еталона за красива българка?!

• Да не би да ни е ударил тока, та позволяваме да олицетворяват българската фолклорна музика със Софи Маринова вместо с Румяна Попова?!  

• Какви треньори искаме да имаме: такива като Ина Ананиева или такива като Любослав Пенев?! 

• Кои имена ще тиражираме непрестанно и за кои ще хабим медийно време: за това на Азис или за онова на Борис Христов?!

• Трябва ли да ни радва, че ставаме известни вYouTubeчрез някаква си Валентина Хасан (уж българка, имитираща песен на Марая Кери на измислен английски), или на друг, решил спонтанно (или нарочно спонсириран) да клепа индиректно имиджа на българите и на България?!

• Кое най-много провокира социалната ни активност: Биг Брадър или делото на учителя Тео от Казанлък?

И още много такива въпроси никнат, но все остават без отговор...

Защо няма реакция от страна на най-високите държавни инстанции и сурови мерки срещу провокаторите?! Да мислим ли, че имиджът на България вече не приоритет на държавниците?! Или ще направим всичко възможно, за да покажем на света, че българите са творци и хора, носещи креативност, красота, знания и позитивни послания.

Ще дадем ли на света ясен знак, че сме люлка на автохтонна, ранно-християнска европейска цивилизация и държим на езика, религията и ценностите си, или ще пропилеем още 100 години като се гърчим в опитите си да доказваме на Сульо и Пульо, че не мразим чужденците и не си ядем децата по Коледа?! 

Още колко години ще се правим, че не виждаме как правото на българско гражданство се раздава безпроблемно на хора от Близкия Изток, Африка, Кирибите и Тамбукту, а за онези с доказани български корени от Молдова, Украйна, Македония и Сърбия, се поставят нескончаеми бариери?!

Докога ще се поддаваме на внушения за спортно и мъжко величие, без преди това осъзнато да сме преминали през сурова самодисциплина и дългогодишни тренировки?! 

Кога най-после ще проумеем,  че е отвратително да освиркваш и охулваш националния химн на която и да е нация; че не е редно да се плюе по съперника и това не ни прави по-силни, а само хвърля допълнителна кал по изцапания ни имидж?!

Докога през медиите ще се внушава, че колективните спортове са място за вражда между младежите ни, вместо поле на спортни постижения? И как не разбираме, че ударите по спорта са удари по националната ни идентичност и самочувствие....

Все въпроси, на които не ние гражданите, а “градинарите” на българската градина следва да дадат ясен отговор. И вие, духовниците, и вие господата от МнВР и МОН!

...... 

Народите и човеците са като растенията – биват посявани на различни места, покълват, растат и дават плод. Плодовете им са онова, по което светът ги оценява и определя отношението си към тях. Уподобена на едно уникално растение може да бъде и България. Възникнала върху един от най-древните корени на човешката раса, тя в продължение на векове е цъфтяла и давала своите плодове, които и до днес ползва светът.

Да, народът ни е едно многоцветно, красиво и жилаво цвете. Посято е на кръстопътя на историята, на един къс плодородна земя, изложено на непрестанни бури...

Той е розата, която умишлено искат да представят за трън...

Той е орфеевото цвете, което късат с корена, а то отново оживява...

Той е величествения дъб, на когото вменяват, че е само жълъд... 

Поради многократните опити да бъде заличен, народът ни винаги е расъл при трудни условия и горчиви уроци, породени от естеството на растежа...  И въпреки това, цветовете на България не увяхват. Те не са много на брой, но са уникални и неповторими. 

Но уви, плевелите покрай тези цветове се множат и заплашват да ги задушат. И това не е случайно: злосторниците, когато искат да грабят чужда земя за свои цели, винаги се стремят най-напред да обезценят мястото - първо, да заличат следите от истинския му собственик, и второ – да променят предназначението му. 

От доста години ние, които истински ценим и се възхищаваме на тази дива роза, сме лишени от възможността да я показваме в истинския й облик, да я култивираме и да я пазим, както са я пазели дедите ни. Тоест, вече налице са симптомите, че истинският собственик на тази градина не е допуснат да се разпорежда с нея. А доколкото го има, той бива и осмиван, и окарикатуряван и грабен... Но най-вече, склоняван да емигрира... 

И ако на временно назначените градинари им е чужда обичта към българските цветя и към земята на Европа, то нека да си вървят с мир там, откъдето са дошли.  И нека да не представят Страната на Розите като място, обречено да ражда тръни.

Защото е казано:“Който сее ветрове, ще пожъне бури!”