
Престъпната авантюра в Украйна лиши руския елит от сладкия живот, те ще се погрижат да си върнат екстрите
Андрей ЗУБОВ
Отвличайки вниманието си/ви от всички онези ужаси, които идват при нас от театъра на братоубийствената руско-украинска война (под това име тя ще влезе в историята) и от онези страхове, които ни измъчват всяка минута у дома, искам да анализирам ситуацията, така да се каже, от птичи поглед. Всяко общество в своето отстояние от властта и влияние върху властта представлява една
пирамида. Но в демократичните държави това е наклонена, смачкана пирамида, с остри ъгли при основата и тъп ъгъл на върха, докато в персоналистичните автокрации (абсолютни монархии, тирании) има много остър ъгъл на върха и с ъгли на основата само малко по-малки от 90 градуса. Нашето руско общество е типичен пример за такава висока, автократична пирамида.
Неговите „дълбоки хора“ са около 80%.
Това е основата на пирамидата. По правило това са хора, които не са богати, нито просто бедни, предпочитат телевизия, за да си представят картината на света; или изобщо не са пътували в чужбина, или са се задоволили със защитените плажове на Египет, Турция, Тунис, Хайнан. Те са спонтанни анти-американисти, въпреки че никога не са били в Америка. Този антиамериканизъм е резултат от комбинацията от завист и слабо просвещение. Често в главите им картината на света е увита в конспиративни теории, псевдоистория и други странни идеи. Те и сега са пасивни, въпреки че са недоволни от живота, но са послушни на властта.
Тези хора при сегашните обстоятелства в по-голямата си част (около 70%) подкрепят войната на Путин в пространствата на Украйна, вярват в кръвожадния антируски „Бандера” и злия Запад, на който Русия се противопоставя. Но всичко това без фанатизъм. Те ще предпочетат да не изпращат децата си на война и ще искат да избегнат трудностите на войната. Сред тях има много малко фен-фиксации. Тези, които отиват на война като доброволци, ще го правят повече от бедност и отчаяние поради неудачния си живот.
Второто ниво на пирамидата са 18 – 19 %. Това са интелигентни и културни хора, които използват широко интернет, пътуват в чужбина и познават добре света. Много от тях имат независими източници на доходи. Други, напротив, работят в държавни корпорации, в бюрокрацията, обслужват правителството, но самите те не са допуснати до него. Тези хора често, но невинаги, са богати. Може дори да имат малък имот в Латвия или България или дори апартамент на Лазурния бряг. Сред тези хора преобладава ясното разбиране за картината на света, много от тях имат силни морални принципи и ценят свободата. Други, напротив, продават таланта си на властите и в замяна на мълчание получават добри заплати в университетите, бюрокрацията и държавните предприятия. Сред тази група приблизително 70% не одобряват настоящата война и по един или друг начин обявяват това публично. Значителен брой представители на тази група, шокирани от последните събития, в момента сменят лоялното си отношение към властта с морална конфронтация с нея, напускат държавна служба, от държавните медии и т.н. Но не всички лоялисти правят това. Пример за позицията на протестното мнозинство в тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а за лоялното малцинство - Гергиев.
И накрая, върхът на пирамидата
- 1-2% от населението - са основните бенефициенти от сегашната руска система. Тези хора са напълно отдадени на властите, те също са образовани и разбират от всичко, те нямат апартаменти, а вили на Запад, имат големи депозити в чужди банки (от Швейцария до Обединените арабски емирства) и са замесени в международния бизнес. Това са високопоставени служители, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати на Думата и Съвета на федерацията, губернатори, генерали от армията, ФСБ, ГРУ. Те продадоха свободата си на Путин и в замяна получиха богат и разкошен живот. Те са безусловни изпълнители на волята му, но не по идеологически, а по напълно егоистични съображения. Идеологическите като Дугин или Вайно също са сред тях, но те са малко.
Сега в тази "елитна" група цари фрустрация и разочарование. Сега основната фраза в офисите на Кремъл, Лубянка и Стария площад е: „той ни измами“. Путин анулира целия им сладък живот с руско-украинската война, правейки парите и вилите им на най-добрите места в света недостъпни за тях, а изисква от тях лоялност още повече, въпреки факта, че съучастието в тази война прави много от тях военнопрестъпници и обекти на внимание от страна на Хагския трибунал. Те не се съгласиха с Путин. Освен това призракът на Големия терор се надвисна пред тях, ако настоящият режим, отхвърлен от целия свят, продължи своята агресия. И в предела и перспективата да се превърне в ядрена пепел. Напълно безинтересна перспектива за собствениците на океански яхти, колекции от Rolls-Royces и Lambarghini, шедьоври на живописта и уютни вили сред лозята на Тоскана.
Тези хора в един момент престанаха
да бъдат лоялни към Путин.
Защо трябва да губят всичко, което са придобили, да, освен това и самия живот?! А без тях Путин вече не е велик тиранин, а просто едно старче, криещо се в бункер в Алтай. Той вече може да натисне и прословутия червен бутон, но никой няма да изпълни волята му.
Няколко фанатици не се броят. Те просто са изолирани, като самия тиранин, който направи грешка.
Путин не може да се обърне към следващия слой от пирамидата – той е или срещу него, или лоялен по същата причина като „елита“ и ще отстъпи от него заедно с елита.
А Путин няма да може да се хареса на основната маса от населението - той е всичко друго, но не и народен лидер. Да, и този народ, дори и симпатизиращ му, няма да го последва. Той отдавна е свикнал на пасивност и оцеляване един на един с телевизора, а не на революции.
Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни и Западът не беше наложил съкрушителни санкции, тогава той щеше да запази лоялността и дори мистичния ентусиазъм на елита, като при Хитлер през 1939-41 г., и пълната подкрепа на хората от простолюдието. Интелигенцията ще бъде разцепена и изолирана.
Но Путин загуби войната, не извърши блицкрига, затъна в мартенската кал на украинския чернозем. Санкциите се оказаха наистина смазващи, както обеща старият президент Байдън.
И Путин остана сам.
Това не е Иран, където режимът на аятоласите бе установен в резултат на народна религиозна революция (какъвто беше режимът на болшевиките в Русия през 1917-22), не Северна Корея, където народната антиколониална война също се разрастна в деспотизъм. Вече тридесет години Русия има скучна, безпринципна клептокрация, която превзема от болшевизма смазаните от него хора.
Путин обезсили клептокрацията, той вече не може да бъде неин лидер, той се опозори пред целия свят и се превърна в най-опасния военнопрестъпник с признаци на маниак, опасен за човечеството. Той ще бъде предаден в следващите дни. Не той, а новият лидер ще трябва да върне „красивия живот“ на хората от върха на пирамидата, да възстанови отношенията със Запада, да постигне деблокиране на сметките в чужди банки и на собствеността им. Това трябва да бъде човек, който не е опетнен от настоящите престъпления; в идеалния случай, който да ги осъжда шумно, но задължително идващ от тяхна среда - човек, с когото може да се преговаря.
Следователно ние не сме застрашени нито от нов сталинизъм, нито от иранския път, нито от севернокорейския. Масите на Русия мълчат, народна революция няма да има. Но ще има, и то много, много скоро вътрешно-елитен преврат - като отстраняването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11. септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Това ще стане в името на възстановяването на отношенията със Запада, разчитайки на средния, активен слой на обществото, с неговата морална подкрепа и с възстановяване на демокрацията и гражданските свободи.
И това можем да очакваме в следващите дни, най-много – в следващите седмици.
Оставам оптимист, господа.
