Гласът на България

Това лято се навършиха 60 години от смъртта на Елеонора Крюгер и 50 години от кончината на д-р Алексиев

Петър МАРЧЕВ

На 17 юли 1918 година, на зазоряване абдикиралият руски император Николай II, жена му Александра Фьодоровна, техните деца и няколкото им верни слуги са зверски избити в мазето на къщата на инженер Ипатиев в сибирския град Екатеринбург.

Там царското семейство е било държано в изолация от болшевиките под надзора на местния ръководител на болшевишката ЧК - Яков Юруковски, който дава заповедта за екзекуцията на 13 юли 1918 година. Александра Фьодоровна вижда убийството на съпруга си и слугите преди военният комисар Петър Ермаков да я застреля от лявата страна на главата, малко преди тя да успее да се прекръсти с ръка. Пияният Ермаков намушква със щик няколко пъти мъртвото ѝ тяло и това на съпруга ѝ, натрошавайки ребрата и на двамата. Александра е оставена да лежи до Николай II в огромна локва кръв, докато болшевиките разстрелват и децата им. Всъщност, тази кървава вакханалия е отмъщението на вожда на болшевиките – Ленин; отмъщение за обесения му преди 30 години по-голям брат Александър, екзекутиран като терорист по заповед на император Александър ІІІ, бащата на Николай Романов.

След зверското убийство без съд и присъда на цялото царско семейство, според сведения на участници в деянието, убитите са съблечени, а дрехите им - изгорени. Телата са хвърлени в стара минна шахта в Ганина Яма, на 19 км. северно от Екатеринбург. Няколко дни по-късно те са изровени, лицата им са обезобразени, телата са осакатени, залети са със сярна киселина и са заровени под един железопътен траверс с изключение на телата на две от децата, Алексей и Анастасия, които не са открити до 2007 г. След краха на Съветския съюз, предполагаемите останки на по-голямата част от царското семейство и прислугата им са локализирани. За това помага тайният доклад на Юруковски, намерен през 1970 г, но пазен от обществеността до 1990 г.

На 12 юли 1991 год. край Екатеринбург е разкопан масовият царски гроб. В него обаче вместо 11 са намерени само 9 скелета. Д-р Питър Гил от съдебномедицинската служба на Англия, д-р Уилям Мейпълс от института Флорида и други ДНК-тестове установяват, че липсват костите точно на Алексей и Анастасия. За идентификацията на телата е използван ДНК-анализ. Кръвни проби от херцога на Единбург, Филип, който е внук на сестрата на Александра, принцеса Виктория Хесенска, са използвани за идентификация на телата на Александра и дъщерите ѝ чрез сравнение с тяхното митохондриално ДНК. Тялото на император Николай II е идентифицирано чрез сравнение с ДНК-то на по-малкия му брат, великия княз Георги Александрович, който е починал от туберкулоза през 1890 г. и е погребан в Петропавловската катедрала в Петербург. Александра Фьодоровна, Николай II и децата им (без Алексей и Анастасия) са препогребани с държавни почести в катедралата "Св. Петър и Павел" в Петропавловската крепост, Санкт Петербург, на 17 юли 1998 г. на осемдесетата годишнина от смъртта им. През 2000 г. членовете на императорското семейство са обявени за мъченици от Руската православна църква.

През 1922 г. в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко руски бежанци. В общината те се записват като д-р Пьотър Александрович Алексеев, Матвей Павлович Колишев, Сергей Максимович Кузмич, Яков Симеонович Латвинов. След тях идва една двадесетинагодишна девойка, която се записва с името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж. Той е записан като Георгий Павлович Жудин. Странни са взаимоотношенията между тези хора, прогонени от родните си места от болшевишката революция. Според местните хора, отношенията между госпожа Нора, господин Жорж и останалите са били като между господари и слуги. През годините Матвей, Сергей и Яков напускат селото и в Габарево остават да живеят само тримата. Единствените що-годе достоверни данни за възрастта на Елеонора Крюгер и д-р Алексиев са запазени в църковната кондика, при венчавката им през есента на 1924 година. В документа е записано, че се венчават Елеонора Албертова Крюгер, 25-годишна вдовица и д-р Пьотър Алексеев, 40-годишен ерген. Въпреки това, този брак остава неконсумиран. За това свидетелстват много от по-възрастните габаревци. Д-р Алексиев бил бохем, обичал винцето и седемструнната си китара, на която свирел разни романси като “Волга, Волга, мать родная”... Но на габаревци им направило впечатление, че докторът спял отделно, на едно тясно легло в антрето, докато госпожа Нора живеела в другата стая, при пианото, статива и шевната си машина, на която бродирала. Руската аристократка преподавала немски и френски на местните деца, учела ги да рисуват...

Доктор Алексеев ходел есенно време из Хасковско, за да доставя опиум на своята жена, или по-скоро господарка. Но по-голямата грижа за лекаря било крехкото здраве на Георгий Жудин. Според габаревци, Жорж и Нора били много близки, като брат и сестра. Той бил слаб, със жълто лице и болнав вид. Според официалната информация – умира през 1930 година от туберкулоза. Госпожа Нора умира 24 години по-късно. Д-р Алексиев надживял всички и починал през лятото на 1964-а.

Баща на хипотезата, че Жорж и Нора всъщност са престолонаследникът Алексей и сестра му Анастасия, е казанлъшкият белетрист и лекар-невролог д-р Димитър Няголов. Това си твърдение той базира върху семейните спомени и разговори - лекарят е син на дългогодишния габаревски свещеник отец Христо Няголов. Но сензационното откритие за царствения произход на Жорж и Нора е направено от тогавашната уредничка на Ботевия музей в Калофер - Василка Кертева. При служебно посещение в Съветския съюз тя видяла снимки на императорското семейство. И едно от лицата на младите Романови и се сторило познато. Така Кертева разкрила самоличността на Елеонора Крюгер от Габарево. До края на живота си тя била убедена, че г-жа Нора всъщност е княгиня Анастасия...

Дали истината е точно такава? Категоричен отговор може да даде само ДНК-експертиза на ексхумираните кости на Жорж и Нора. Но и така нищо не пречи на габаревци, с малко повече предприемчивост, да се превърнат в сериозна дестинация за културен туризъм.

........

Бел. ред. На снимката е Жорж Жудин, предполагаемият престолонаследник на династията Романови.