Гласът на България

Изходът сякаш е в програмен кабинет „а ла Димитър Попов“

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

И така, поредните извънредни избори вече са в историята. ГЕРБ са първи, следвани от "Продължаваме промяната - Демократична България". По-назад са "Възраждане", ДПС, БСП и "Има такъв народ". Какво следва оттук-нататък? Ще продължи ли политическата турбуленция или най-после ще имаме стабилен редовен кабинет? Най-важният въпрос, за да открием „двигателя“ зад всяко едно събитие, но най-вече в криминалистиката е: “Cui bono?“ Тоест – кой има полза, кой би имал сметка от тази случка или престъпление? Конкретната случка е хаосът в българската политика, който бе провокиран от летните протести през 2020. Като резултат - за две години успяхме да счупим рекорда с 5 извънредни избори, които така и не можаха да „родят“ стабилно редовно правителство.

Е, нека запитаме: “Cui bono?“ Кой „намаза“ най-много през тези 2-3 години на несигурност? Кой удари джак-пота? Големият печеливш, със сигурност, е президентът Радев. На практика, той успя да си устрои полу-президентска република, сдобивайки се с контрол над изпълнителната власт. Не е тайна механизмът за избирането на пенсионирания льотчик за български президент. Да припомним публичното задоволство на ген. Решетников и на руските телевизии след избора на Радев през 2016 година: „Русофил и патриот стал президентом Болгарии“! Ама чакайте, как така русофил, откъде знаете, ама той е специализирал във военна академия в САЩ?! Е, шпионите всичко знаят, предварително. Това им е работата.

През изтеклите години след 2016 всички се убедихме, че руснаците са били прави да се радват.

И така – всеки български родолюбец е наясно, че за да ударим Кремъл през ръцете, трябва да лишим неговото прокси от възможността да управлява /саботира ?/ страната.

Но как да стане това, след като зад очевидната „неохота“ на политическите лидери на парламентарно представените сили да се „разберат“ и да направят редовен кабинет вероятно отново стои натискът на Кремъл? А кагебейците действат по два основни начина: чрез заплахи и чрез подкупи, като вероятно тези методи се комбинират.

Забележително е, че двама политически анализатори, независимо един от друг, стигат до идеята за програмен кабинет. Вижте анализите на Красен Станчев и на Евгений Кънев…

Задача № 1: Радев да се елиминира от изпълнителната власт

Красен СТАНЧЕВ

При известните резултати от изборите, не виждам кой представител на по-значимите фракции в парламента може да формулира, предложи и договори споразумение за поне временно управление. България обаче има опит за съставяне на правителство между невъзможни политически партньори в трудна икономическа и политическа обстановка.

Опитът на 1991 година

Икономически 1991 г. е дори несравнимо по-трудна от 2023 г. и предишните три години. Този опит е правителството на г-н Димитър Попов, управлявало от 27 декември 1990 до 8 ноември 1991 г. Важен е както начинът на формиране на това правителство, така и „узаконяването“ на парламентарното съгласие за политиката му.

Съгласието беше постигнато със Споразумението между политическите сили, представени във Великото Народно събрание (ВНС), за гарантиране на мирния преход към демократично общество. То е подписано от председателите на парламентарните групи в събранието и единия от основните синдикати.

Това са ръководителите на Зелената партия, БСП, ДПС, БЗНС, Отечествения съюз, Отечествената партия на труда, Радикалдемократическата партия, БЗНС „Никола Петков", Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, БСДП, Сдружение „Екогласност", Демократическата партия, Обединения демократичен център, СДС, Социалдемократическата партия – немарксисти и КНСБ.

Всички те поемат отговорност за изпълнението на споразумението. И в законодателната му част – 22 закона и конституция - то е изпълнено почти изцяло и с приемливо качество. „Домакин“ на споразумението беше президентът Желю Желев. Премиерът бе приемлив за всички. Един вицепремиер (член на БСП) и един министър (този на МВР) будеха несъгласие у БСП. Икономическите промени започват през февруари – март на 1991 г., продължени са от следващите правителства.

Стопански и фискално положението през 1991 г. е плачевно: дефицит на стоки от първа необходимост, приблизително половината от дохода на домакинствата отива за храна, инфлацията до май е около 400%, фискалният резерв е приблизително 20 млн. щ.д., само едно държавно предприятие работи на печалба – „Булгартабак“, държавният дълг е 180% от БВП и има невъзможност за достъп до нови кредити и външни спестявания (т.е. чуждестранни инвестиции).

През 2023 г. годишната инфлация е по-ниска от дневната инфлация през януари-февруари 1997 г. и намалява. Държавният дълг не тежи на плещите на децата и юношите до 18 години, какъвто е случаят до към 2005 г. И се обслужва добре, засега. Резервите на фиска се колебаят около 10% от БВП и се управляват по-добре от например 2006 г.

Парите на правителството обаче ще свършат, ако продължи политиката на компенсации „на всички за всичко“, водена от последните постоянни (с подкрепата на законодателите) и служебни правителства (по внушение на президента).

Политическият риск е, че исканията

за компенсации ще се размножават.

В икономиката изглежда, че намаляването на цените и увеличаването на лихвите ще е проблем. Политическият риск е, че това ще увреди още повече здравето на публичните финанси. БНБ сега е независима от политиците у нас, изискванията за членство в еврозоната са от полза за гражданите и фирмите, левът и банките са стабилни по всички общоприети критерии.

Във външнополитически план всичко би трябвало да е ясно от 2004 и 2007 г. насам, когато България се присъедини съответно към НАТО и Европейския съюз. Но президентът Румен Радев и назначените от него служебни правителства залагат на руската кауза във войната ѝ с Украйна. Три от партиите, които влизат в Народното събрание, правят същото.

Те и вероятно между ¼ и 1/3 от избирателите не отчитат, че Русия е агресор; че, за разлика от Германия през 1938-1941 г., тя е гарант на независимостта и териториалната цялост на Украйна по силата на Будапещенското споразумение; че е единствената страна, анексирала чужди територии в Европа след 1945 г. и че „успехът“ означава още войни.

Как може да изглежда едно относително

постоянно управление през 2023?

Технически, проблемите са три. Президентът Румен Радев няма нито желание, нито авторитет да играе ролята на Желю Желев от 1990 г.

От партиите, представени в парламента, най-голямата (ГЕРБ) вероятно няма да предизвика обществено въодушевление, втората (ПП-ДБ) би имала по-големи шансове, но и в двете няма кой да напише черновата на едно възможно споразумение и приемлив кандидат за премиер. На това отгоре действителните водачи на ГЕРБ, ДПС и ИТН са зад кулисите, нямат обществено-изборна длъжност и имат относителна репутационна свобода да се отметнат от всяка отговорност.

При тези зададени условия, възможното постоянно управление на България за период около година, би могло частично да повтори опита на 1991 г., ако се опре на следните поводи за взаимно съгласие на участниците. Неизбежно, повечето от тях са в областта на стопанската политика и фиска.

Спойка около необходимостта от отстраняване на Румен Радев от длъжност. Поводите за това са: погазване на парламентарно решение за изпращане на военна помощ на Украйна, двойствено поведение на международната сцена с дългосрочни отрицателни последици, намеса в изпълнителната власт и неизпълнение на задължения (например неиздаването на указ от отделяне на община Обзор като самостоятелна териториална единица, въпреки приключилите административни и съдебни процедури).

Отстраняване на политическите рискове пред икономиката чрез овладяване на бюджетните дефицити, на процесите, които водят до тяхното натрупване. Иначе казано: съкращаване на бюджетните разходи, замразяване на минималната работна заплата, отказ от досегашната политика на компенсации и насочването им към нуждаещите се, премахване на данъчните привилегии по линия на ДДС.

Придържане към изискванията и възстановяване на усилията за членство в еврозоната, поради очевидното обстоятелство, че са от полза за хората и предприятията. Самото членство изглежда почти напълно невъзможно преди 2026 г.

Осигуряване на предвидимост и дългосрочна перспектива за ръст на благосъстоянието, в противовес на движението на цените чрез удължаване на концесионните договори, „пускане“ на спрени концесии, нулев данък върху реинвестираната печалба, постоянство в преките данъци (отказ от идеите за необлагаеми миниуми), насочване на 1/5 от данъците върху дохода към бюджетите на общините, където доходът е произведен, и стабилност на правната рамка по изпълнението на договорите, като съществено условие за стабилността на банките и спестяванията.

Осигуряване на стабилност, диверсификация на доставките и подкрепа за иновации в енергетиката. Ограничаването на произвола на главния прокурор следва да продължи. Но корупцията не може да бъде център на споразумението. В социалната сфера възможностите за подобрение са много и лесно осъществими. Но съгласие за подобряване на пенсионното дело не ще бъде постигнато. По примера на Споразумението от 1991 г. отделните ангажименти на подписалите го трябва да са формулирани конкретно, с минимална вероятност за различно тълкуване. Коалиционното споразумение за формиране на правителството на г-н Кирил Петков не е добър пример.

Ще предоставим ли отново 100% от властта на Русия?!

Евгений КЪНЕВ

Първи следизборни наброски:

1. Резултатите са лоши за демокрацията: победа на ГЕРБ, ръст на хартиената коалиция и Възраждане, завръщане на ИТН.

2. Едва ли са много хората, които вярват, че това са честни избори:

(1) МВР обяви за стотици сигнали за купен вот, най-често за ГЕРБ и ДПС

(2) Странните движения на изборните резултати през деня с резки скокове за ГЕРБ сутринта и ИТН вечерта издават организирания по различен начин вот

(3) Прокуратурата не е внесла нито един обвинителен акт през последните две години срещу поръчител на купен вот

(4) Предстои да видим колко са невалидните бюлетини, но едва ли ще разберем за кого е бил анулирания вот, макар да се досещаме

(5) хартиените бюлетини не вдигнаха избирателната активност - каквато обосновка имаха - но наляха вот за Статуквото. Спящият през октомври ромски вот стана ранобуден.

3. В тази ситуация - най-вероятно ще се ходи отново на избори

4. Има само един начин да НЕ се случи и той НЕ е коалиция между първите две сили, защото няма доверие на личностно ниво.

5. Няма да има кабинет на ГЕРБ с ДПС и БСП, защото ББ държи на евроатлантическата легитимация или го държат през нея.

6. Първото условие за общ кабинет е ББ да си удържи обещанието да вкара за гласуване закона за съдебната реформа

7. На тази база, трябва да се търси съгласие за програмен кабинет като този на Димитър Попов през 1991 г, който ни спаси от икономическа катастрофа, започвайки пазарните реформи на 1.2.1991 г.

А сегашният трябва да ни спаси от геополитическа катастрофа - изразяваща се във:

- все по-засилващото се влияние на Русия върху общественото мнение, президент и политически партии, в подготовка на антиевропейски референдуми;

- завръщане на руските енергийни зависимости

- блокиране на армията и службите за противодействие на хибридните, вкл. кибер операции.

8. Трябва да се помни, че не можем да се справим с корупцията на ГЕРБ и ДПС, докато Радев служебно управлява България. През това време ГЕРБ и ДПС укрепват, а ПП-ДБ отслабват.

9. По-добре 50% от властта срещу приемане на 5-6 ключови геополитически решения, вместо очакване на несигурна 100% власт в бъдеще, предоставяйки 100% от властта сега на Русия.

10. По-малкият общ резултат на коалицията ПП-ДБ от сборния им резултат на миналите избори също е важен извод в подкрепа на точка 9.