Гласът на България

Стамболийски „усвоява“ много милиони в качеството си на френски и сръбски агент

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

О, купуването на политици не е изобретение на Путин! Историята на проституцията и политическата и посестрима се губи далеч в античността. Но един от най-фрапиращите, и същевременно непознат за българската публика, е случаят с Клозиеровата афера. През лятото на 1915 година двата противостоящи си блока, които воюват в Първата световна война, дават мило и драго да привлекат България на своя страна.

По това време в София пристига френският търговец Фернан Де Клозиер и започва да изкупува на твърде съблазнителни цени зърнената реколта. Но, впоследствие се оказва, че французинът купува както жито, така и български политици. Съдебният процес заради тази нечистоплътна афера започва през есента на 1916. В резултат - 14 политици са вкарани в затвора, а други 25, сред които и банкери, са оправдани. Сред тях е и земеделският лидер Александър Стамболийски…

 -------------------------

За голямо съжаление, и днес в България поради водената дългогодишна интернационална политика, игнорирането на българските национални интереси и слугинажа на някои български управници на вражески държави все още се намират неграмотни и продажни историци, политици и привърженици на БЗНС, които говорят с открито възхищение и преклонение за Александър Стамболийски и неговото управление. Но оригиналните исторически документи и факти от онова време свидетелстват за арогантно, цинично и най-нагло предаване и продаване на българските национални интереси и тотално пренебрегване на елементарните човешки права на поробените българи в Сърбия и Гърция.

Искате ли да узнаете истината за антибългарската дейност на Александър Стамболийски, Райко Даскалов, Александър Димитров, Коста Тодоров, Александър Оббов, Георги Димитров - Гемето и тяхното обкръжение? Искате ли да узнаете ужасяващи подробности за бандитските действия на техните разбойнически чети в Македония? Искате ли да узнаете имената на много сръбски агенти у нас заедно със сумите, които са получавали за предателствата си срещу България?

Прочетете книгата „БЗНС, Александър Стамболийски и ВМРО - непознатата война” от поредицата „Сите българи заедно” на Цочо Билярски и веднага повечето от представите ви за управлението на БЗНС, за отношението му към мъките на българите от Македония, и особено за отношенията му с легендарната ВМРО ще бъдат тотално променени. Нека оставим да говорят фактите и документите, а не емоциите, породени от митовете за славянската дружба между българи и сърби, криворазбраното православие и фалшивия комунистически и земеделски интернационализъм.

Никола Григоров

„Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека са ви халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите. Вие не искате да се казват те българи, а ги наричате славяни. Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално."

Ал. Стамболийски, Белград, в-к „Земеделско знаме" от 18.10.1922 г.

„Стамболийски знаеше и често го е заявявал, че единствен негов силен и страшен противник, който виси, като ножа на гилотината над неговата глава, т.е. на Земледелския съюз, то е ВМР Организация. Давайки си сметка за нейната морална и физична сила, той прибягна до всички простени и непростени средства за борба. Ходи в Белград. В тайни съвещания между него и Пашич, от една страна; а Коста Тодоров, земледелски пълномощен министър и Нинчич, министър на външните дела, от друга, уреждаха, обмислюваха средствата за унищожението на ВМР Организация.

Организира, организираше и по-рано банди от ония изроди, които ВМР Организация беше осъдила на смърт за вулгарни кражби, насилия, изнасилвания, палежи, грабежи и пр., и пр. в нещастна Македония, пращаше ги срещу ВМРО, снабдявайки ги с пари и пушки, водени от погранични околийски началници и т.н. Обаче тия банди бяха гонени и от населението, и от четите на ВМРО вътре. Разпилявани, хващани и някои избивани, останките се връщаха в България под закрилата на властта и продължаваха същите мародерства и тук в България."

Тодор Александров, интервю Л. Неманов, 30.06.1924 г.

Без да оневинявам и да оправдавам БКП по македонския въпрос, необходимо е да се подчертае, че има още една българска партия, ръководството на която в продължение на десетилетия се е движила по наклонената плоскост на предателството на националните интереси. От запазените документи става ясно, че тук не става дума за политическа и партийна слепота, поради криворазбрано славянофилство, а до чиста проба сърбоманство и продажност, за които говорят недвусмислено документите. Имам предвид Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

А предателското дело, поето от БЗНС, този път в тесен съюз с комунистите ще бъде продължено с нови стряскащи цивилизования свят акции. На първо място от тяхното сътрудничество се поставя атентатът в столичния храм „Света Неделя” на 16 май 1925 г. Замисълът и изпълнението не само, че са зловещи и в продължение на десетилетия той ще води класацията по броя на жертвите, но той е замислен и изпълнен от съдружниците в престъплението - комунисти, анархисти и леви земеделци, а основната част от жертвите са абсолютно невинни хора, попаднали в храма след предварително обмислен и изпълнен коварен и античовешки план.

С приетия Закон за амнистията на 17 януари 1933 г. се дава възможност да бъдат амнистирани земеделските водачи, намиращи се на територията на Югославия, а така също и в други страни от Западна Европа. Една статия от 8 март 1933 г. във в. „Зора”, дело на блестящото перо на Данаил Крапчев ще събуди духовете в България. Той ще обвини публично водачите на земеделската емиграция Александър Обов и Коста Тодоров в предателство и шпионаж. Това ще доведе до шумен процес на двамата срещу обидилия ги Крапчев, но те ще си вкарат истински автогол, защото по време на процеса ще излязат наяве престъпните деяния на земеделските вождове – единодействието с БКП в „революционните” акции и „ексовете” (експроприации, или с други думи казано грабежи), вземането на огромни средства от Гърция за отказ от даденото ни право на излаз на Егейско море, подробности за получаването на огромни парични средства от Югославия и Чехословакия и какви ли не още престъпления и предателства спрямо собствения си народ и срещу огромната членска маса. За един кратък период земеделските водачи ще бъдат изместени в сърбоманската надпревара от новите превратаджии (деветнадесетомайците), излизащи от средите на ПК „Звено” и Военния съюз и от сформираното правителство начело с Кимон Георгиев. Този път на това българско правителство ще се удаде да разтури ВМРО и легалните национално-патриотични организации. Но скоро ще започнат нови шпионски процеси, отново свързани със сърбомански настроени/купени български политици и военни. Впечатляващ е процесът от онова време срещу Дамян Велчев. А след започването на Втората световна война в страната ни стават известни и подробности около шпионската дейност в полза на Югославия и на Коста Тодоров, инж. Георги Вълков, Г. М. Димитров и Димитър Мацанкиев. От документите на разузнаването пък могат да се получат и доста подробности около техните действия. Следват нови процеси, този път срещу земеделските водачи. Оцелелите и спасилите се от въжето, за да не изтърват и последния влак се включват в новото формирование – Отечествения фронт и ще се докопат до министерски постове и този път ще участват в създаването на новите болшевишки концлагери. Сред тях е и Никола Петков, името на когото е свързано с началото на репресиите след 9 септември 1944 г. Ал. Обов отново заема министерски пост, а Г. М. Димитров, К. Тодоров и Д. Мацанкиев отново ще поемат нерадостния път на емигранта, докато начело на оранжевото БЗНС ще застанат съдружниците в ОФ, за да споделят “заслугите” при прилагането на новите издевателства над една голяма част от народа ни по Македонския въпрос.

Цочо Билярски

Полковник Славейко Василев описва Стамболийски, по времето когато последният е съвместявал функциите на премиер и военен министър. Василев е негов земляк и съученик, както и началник на канцеларията му в Министерството на войната. Ето как изглежда Ал. Стамболийски през очите на полковника:

„Близък по служебно положение до Стамболийски, аз имах възможност непосредствено да наблюдавам моралния му облик. Суетен и позьор, страстен „журналист“, неслужил нито един ден на военна служба, съвършено непосветен във военните въпроси, той изобщо не се интересуваше от всичко онова, което засягаше българската армия. Като военен министър той дори нямаше най-обикновеното търпение да изслушва началниците на разните отдели, даже и по най-важните въпроси. Към всичко се отнасяше с оскърбително лекомислие, употребявайки времето си в празни разговори. Най-вече с жени, които често посещаваха министерството и бяха станали, със своята дръзка нахалност, нетърпими за всички служещи, свикнали на по-друг ред, дисциплина и трудолюбие... Александър Стамболийски не беше човек със здрав личен морал. Тогава, когато той бълваше огън и жупел срещу софийския Содом и Гомор, в същото време се отдаваше на най-префинен разврат и оргии. Всичко това е много добре известно, за да се напомня повече.“

Обвинения в корупция

Стамболийски, в някакъв смисъл, е еталон на поведение и за съвременните български политици. Спомняте си Господин „10 %“, незабравим е и Господин „50 %“. Едно от постоянните обвинения на опозицията срещу управлението на земеделците е за огромни финансови злоупотреби. В пресата са изнесени и данни за имотни гешефти, правени от земеделската партия. Според в. „Пряпорец“, при земеделското управление от държавата са ограбени 800 млн. лева! Следите на част от парите се губят към вилата на Стамболийски в Славовица. Когато отрядът на кап. Харлаков пристига, вилата на Стамболийски вече е плячкосана. Въпреки това, в нея са открити огромни суми пари. Колко са били точно те е трудно да се установи. Част от тях са раздадени на участниците в залавянето на Стамболийски, а останалите са предадени в БНБ. В показанията си пред съда по-късно кап. Харлаков говори за 18 млн. лева, а ген. Иван Русев съобщава за 24 милиона…

 Стамболийски не е убит, а е избягал в Турция?

А какъв наистина е бил краят на Стамболийски? От официозната историография всички знаем, че „земеделският трибун е бил зверски убит“. Но преди две години един български турчин на име Екрем Хатипоглу оповести една коренно различна версия. Екрем сподели пред медиите, че след „Голямата екскурзия“ през 1989 година той и семейството му се настанили при един местен човек в Истанбул. Хазяинът им Вехби бей тогава бил около 90-годишен, а като млад е работил като полицейски офицер. Тогава, през 20-те години той получил заповед да охранява един мъж с името Стамболу Искендер /Александър Стамболийски/, който бил настанен в една вила на Големия остров, част от архипелага на Принцовите острови. Сравнително рядко при българина идвали гости. А след около две години той се качил на борда на един египетски кораб и отпътувал към Франция…

Каква е истината? В интервю за в-к „Таймс“ тогавашният вожд на ВМРО Тодор Александров отрича неговата организация да има участие в предполагаемото убийство на Стамболийски.

Официалната версия е, че Стамболийски и брат му след зверски мъчения са убити в нощта на 14. срещу 15. юни във вилата им край Славовица. Труповете им били заровени в лозе наблизо. След като журналисти от чужди вестници се заинтересували от съдбата на сваления премиер, труповете били изровени от военни и заровени в пясъците край Марица между Ветрен и с. Сараньово (дн. Септември). Високите води на реката обаче ги изравят и тогава са погребани за трети път от единселянин, който слага и нишан - дърво.

След 1944 г. ръководството на БЗНС дава нареждане да се издири гробът на Стамболийски. На 9. юни 1946 г. в Сараньово се събират около 300 души от цялата страна. Открит е гробът и костите са извадени, а след това пренесени и положени във временна костница на Янини грамади над с. Славовица. В спомените си Панайот Демирев, участник в тези прояви твърди, че главата на Стамболийски я нямало.

Сега, при наличието на модерни ДНК-методи, не би било проблем да се изследват тези тленни останки и да се потвърди едната или другата версия за живота и смъртта на земеделския водач.