Гласът на България

Влашките войводи продължават българската държавна традиция след падането на Второто българско царство

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Световният ден на Дракула се отбелязва всяка година на 26. май. Международният празник е посветен на датата на издаване на известния роман на Брам Стокър “Дракула”, публикуван на 26. май 1897 г. Празникът е обявен през 2012 г. от Дружеството “Дракула 1897” в Уитби. Една от най-известните готически литературни творби в света - “Дракула” - е написана в края на 90-те години на XIX век. Докато е на почивка в град Уитби, Стокър намира името “Дракула” в обществената библиотека и предполага, че това е румънската дума за “дявол”. Докато пише, Стокър черпи вдъхновение най-вече от трансилванския фолклор и история. “Дракула” е написан в епистоларен стил, като сюжетът се разказва чрез дневникови записи, писма и вестникарски статии. Разказва се историята на адвокат Джонатан Харкър, който посещава граф Дракула в замъка му в Карпатите, за да му помогне да закупи къща близо до Лондон. Докато е там, Харкър открива вампиризма на Дракула и успява да избяга жив от замъка, след като самият Дракула бяга в Англия и поразява град Уитби. Ловците на хора, водени от Ейбрахам Ван Хелсинг, издирват Дракула и накрая го убиват. След публикуването си романът получава предимно положителни отзиви, но от друга страна, някои го критикуват за това, че е твърде страшен. Романът е толкова вкоренен в популярната култура, че героите му са вдъхновили много архетипни версии в други литературни произведения. Героят на граф Дракула е адаптиран за филми над 30 пъти, а през 1899 г. е публикувано американско издание.

Но нека използваме този информационен повод, за да уточним за българската публика, че реалните прототипи за този фамозен литературен герой всъщност са с български произход. Чуйте първо мнението на историка доц. Николай Кънев: „Родът, от който произхожда Дракула, е с български корен. Това е династията, която създава Влашкото княжество в началото на XIV в., чийто първи представител Иванко Бесараб е част от българската аристокрация. Той, подобно на много други български аристократи, има смесен българо-кумански произход. Тази династия в различните си разклонения управлява във Влахия до 1659 г., т.е. близо 4 века и половина. Неслучайно през по-голямата част от този период българският език е официален за княжеството. В известен смисъл, ако България не беше паднала под османско владичество, вероятно Влашкото княжество щеше да има съвсем друг етно-политически характер. В този смисъл Влад Дракула като представител на тая династия съвсем логично има български корени. Митът за граф Дракула е всъщност един събирателен образ. Става въпрос за двама влашки владетели - баща и син, които се смесват. Влад Дракула е прозвище, което означава “потомък на Дракон”, а Влад Цепеш - неговият син, е този, който е известен с жестокостите си в борбата срещу османските завоеватели. Жестокости, които може на нас да ни правят голямо впечатление, но те са отговор на начина, по който действат османците. Той не прави нищо различно от това, което е научил, докато е бил заложник в османския двор. Всички тези неща, които нас ни потрисат, османците са ги правили - набиване на кол, одирани живи и т.н.“

А ето и позицията на проф. Пламен Павлов: „Нека да не забравяме, че влашките и молдовските владетели носят титлата Велик войвода - титла на областен владетел във Второто българско царство. Нека да припомним, че в официалните документи - кореспонденцията на цар Калоян с папа Инокентий Трети, се говори за църква на България и Влахия и той се нарича император на България и Влахия. Влахия е просто една географска област, в която тогава доминира българското население. Езикът, който използват и Влад Дракула, и Влад Цепеш - Дракула II, е български. И това са документи не само на високо равнище, а дори най-елементарни - за продажба на воденица или някаква нива. Това показва, че езикът е масово говорим и така е било до Първата световна война… Самосъзнанието на тези владетели е българско. Те продължават българската държавна традиция след падането на Второто българско царство. Неслучайно в психологически план ние с румънците сме много близки. Трябва да се стъпи на това и да се върви към по-хармонични отношения между двата народа въпреки горчилката от историята.“