Гласът на България

Новостроящият се затвор край Самораново може да приюти всички мурзилки и мафиоти. И България да си поеме дъх

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Да започнем с добрата новина – от началото на годината с пълна пара върви строежът на  новия затвор край дупнишкото село Самораново. Изграждането ще бъде платено със средства от Норвежкия финансов фонд. Новият затвор ще струва над 35 млн. лв. Одобреният проект включва комплекс от сгради с контролно-пропускателни пунктове и ограда. На мястото ще има и обучителен център с хотелска

част, работилници, параклис, училище, зала и библиотека. Идеята е новият комплекс да е от типа т.нар. "пилотен затвор", т.е. в сградите няма решетки и движението вътре да е свободно. В новото здание ще има 200 стаи за общо 400 души.

И да продължим с втората, още по-добра новина – очертаващото се евроатлантическо редовно правителство у нас. Перспективата е то да действа така, че да стъжни живота на отявлените мафиоти, но и мурзилки във всичките четири власти. И да ги засели в модерния нов затвор край Самораново.

Спомнете си състоянието на Навални и на Саакашвили – единият в руски, другият в грузински /но на практика – руски/ затвор. Там, зад решетките и двамата опозиционери берат душа, тровени бавно от путиновите убийци. В същото положение се намира от десетилетия и България, чиято кръв /ресурси/ са изсмуквани от кремълските вампири.

Затова:

Импийчмънт.

     Съд.

         Затвор.  

Президентският костюм не Ви е по мярка, г-н Радев!

Александър АНДРЕЕВ

Румен Радев би трябвало публично да се извини на гражданите на България за позорните неща, които се случват в страната им. В държавата им, която се намира под пряката опека на президента. Ако държавният президент не го знае, ето как изглежда поверената му територия, погледната отвън; ето какво казвам на удивените чуждестранни колеги, които питат за случващото се в България: "Открай време си знаем, че е ужасна клоака. Но сега просто вдигнаха капака - и вонята е чудовищна".

Парлив срам

Да, вонята е чудовищна, г-н президент. Под Вашето държавничество в сърцето на съдебната система се водят кръвопролитни битки, прокуратурата се разпада, поверените Ви тайни служби са се разпищолили като селски ергени, политици и политически партии се замерят със смрадливи компромати, депутати се бият в парламента и говорят простащини, а хората всекидневно немеят, научавайки все нови и нови истории за кюлчета, за завлечени стотици милиони, за откраднати бизнеси и тайни любовници, скътани в Бояна или в Барселона. Вие самият пък говорите за кръв и не криете твърдата си решимост да попречите страната да има редовно правителство. Спектакълът е отвратителен, г-н президент.

Ще попитате: че какво общо има президентът със случващото се в момента? Да, на пръв поглед общото са единствено неговите тайни служби, които очевидно играят съществена роля в скандалите, както и съпротивата на Радев срещу съставянето на правителство. Но всъщност Румен Радев в момента е единственият легитимен индивидуален субект на властта в страната, избран пряко от хората. А пък с поредицата от свои служебни правителства той очевидно носи голяма част от отговорността за огромния резил, който се случва в момента в страната. Резил, от който един нормален човек с морал и съвест, с чувство за достойнство и човешка почтеност, би трябвало да изпита парлив срам. Ако държавният глава е такъв човек, той би трябвало да се засрами за случващото се в страната му, пряко под неговата опека.

Игра с огъня

Вместо това, обаче, държавният глава г-н Румен Радев продължава да си играе с огъня. И впръсква в обществената дискусия отровни намеци за някакъв изгубен суверенитет, които са в състояние не само да мобилизират още избиратели за "Възраждане", но и окончателно да разделят и без това драматично разделеното общество. В един момент, когато Русия избива десетки хиляди хора в Украйна, а същият този държавен президент волно или неволно подкрепя привържениците на Путин в България и с това превръща обществения разлом във военен окоп.

Президентският костюм не Ви е по мярка, г-н Радев!

----------------------------------

Предишната публикация на коментара на А. Андреев е в DW