Гласът на България

Руският нефт у нас храни, но и убива. Спомнете си Ваньо Танов

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Проблемът с руските агенти за влияние може да се реши лесно и бързо. Стига да има политическа воля за това, ДАНС е в състояние да огласи данни за финансовите схеми, чрез които се захранват руските проксита у нас. Основните генератори на гранд корупция у нас са два: руският газ и руският нефт. Левентът Делянчо /Пеевски/ преди години намекна, че е възможно конвертируема валута да пристига от

руските брегове у нас в насипно състояние. Да „притоплим“ случая отпреди 6 години. „Делян Пеевски хвърли страшна бомба, за взет подкуп от страна на Румен Радев от Русия, за да оказва влияние върху Борисов и всички останали, за да може руска банка да си върне капитала, който загуби след фалита на КТБ.

"Радев е време да отиде в посолството на САЩ и сам да се предложи да го санкционират по закона "Магнитски", не съм аз човека, който брани руски интереси, на цяла руска банка, това е Румен Радев, за което през порт Варна руснаците му осигуриха 60 милиона долара в брой. Мога да напиша още неща, но засега ще спра до тук, само ще изчакам да го видя този моралният стожер, колко още неща може да изговори, докато е корумпиран от Русия, за да брани техни интереси в политиката на България." Думи на Пеевски.

Припомняме, че за същите 60 милиона долара преди време спомена и Веселин Марешки, който твърдеше, че парите са минали през пристанище Варна с помощта на бивш шеф на митницата там, и са занесени директно в кабинета на Румен Радев, като подкупът е платен от руската банка ВКБ, която беше основен инвеститор във фалиралата по времето на Орешарски българска банка КТБ.“ Толкова по случая, достоен за филм на Нетфликс. Все пак, нека подложим да съмнение думите на В. Марешки, който вероятно не е виждал на куп 60 млн. долара. Как се вкарва толкова хартия в Президентството, имаш ли понятие бе, Веско?! Нас ако питате, ДАНС трябва да провери някой хамбар в с. Славяново.

Но стига смешки и закачки!

Защото проблемът с корупцията, индуцирана от Кремъл, е съвсем реален. И на „ония пари“ разчитат както медийни 4000-ци, така и агенти за влияние, а също и политици, бизнесмени и шефове на партийни формации. Тези същите пари са опасни – защото освен че хранят и напомпват хъса на мурзилките, в същото време и убиват. Да си спомним внезапната смърт на Ваньо Танов…

ДА СИ ПРИПОМНИМ СКАНДАЛА "РОСЕНЕЦ"

Григор ЛИЛОВ

Ето какво съм написал на 29. август м. г.:

Ще трябва да коригирам някои данни, изнесени от доскорошния вицепремиер Асен Василев.

1. Еднократната концесионна такса за пристанище Росенец не е 1 милион лева, както съобщиха от „Продължаваме промяната”, а 977 915 лева /чл. 46, ал.1 от Договора за концесия, стр. 29/.

2. С анекс срокът на концесията е променен от 30 на 35 години.

3. Държавата е поела за своя сметка поддържането на навигацията към и в пристанището, на подхода към него и на акваторията му, вкл. на дълбочината на кейовите места, което не е никак евтино (милиони годишно) и което би трябвало да е грижа на концесионера.

4. За мен още тогава, през 2011 г. а и до днес остана недоизяснен проблемът за специалната доверителна сметка, по която е внесена сумата от близо милион, като и за ролята и действията на доверителния агент по нея, който е освободил тази сума и я насочил по друга сметка. (сумата е потънала в частна сметка)

.

И последно - изнесеното въобще не е сензация

Скандалът се влачи от над десетилетие.

Първо в медиите – повдигнат през 2011 от мен.

По-късно, през 2013 се превърна в обществен скандал.

Тогавашният шеф на митниците Ваньо Танов констатира, че липсват измервателни прибори на пристанището и заради това отне лиценза на „Нефтохим”-а като данъчен склад за горива. Корумпираният ни съд отмени решението му, а Танов беше инструктиран и сплашен от шефовете си и не обжалва на по-високите инстанции. Изреждащите се след това правителства негласно подкрепяха фактически незаконната дейност по вноса и износа на горива у нас.

Когато случилото се през 2013 г. се забрави, в началото на 2016 г. изненадващо, на 57 години умря същият Ваньо Танов – шеф на родните митници, който беше организирал проверката и отнемането на лиценза. Рано сутринта, внезапно след закуската, му станало лошо и починал в линейката по пътя към болницата. Аутопсията не беше извършена въпреки правилата.

За пореден път скандалът с пристанище Росенец и статуса му на фактически небългарска територия /вкл. с въоръжена руска охрана/ избухна през 2020 г. под западен натиск. Тогава прокуратурата започна проверка. Досега изминаха две години от началото й. И нищо.  

Досега „Лукойл” не е внасял данък печалба в хазната. Приспадането на инвестициите било причината. В мое разследване отбелязах, че според отчетите на италианската компания продадените от нея съоръжения за реконструкция на рафинерията ни са на стойност 830 млн. евро, а според Лукойл са над 1.2 милиарда. Естествено, специалната проверка на доскорошния, също омазан с афери шеф на НАП Спецов не доказа нищо, вкл. и тези 400 млн. фиктивни евро, служещи като счетоводен мотив да не се плаща данък печалба.

Тази година за първи път Лукойл плати авансова вноска печалба, но в края на финансовата година и едва с годишния отчет ще се разбере дали наистина се дължи данък печалба или не се дължи.

*** БЕЛЕЖКА ОТ ДНЕС - отчетът за 2022 г., колкото и да го търсите, няма да го намерите. Търговският регистър го е укрил.

И последно: самият Асен Василев беше министър на икономиката, енергетиката и туризма в онова служебно правителство на Марин Райков през 2013 г., което първо разпореди на Вальо Танев проверката в Росенец, но после я отмени. За Бойко Борисов няма какво да говоря – ролята му през тези години и за подписването на договора за концесията, и после, е повече от ясна.