
Украйна прегъва гръбнака на Русия, изтощава я и побеждава
Манол ГЛИШЕВ
Русия вече е видимо слаба. По-слаба отпреди две години. "Милионните" демонстрации на проруския Копейкин са жалка история. Около съветския паметник в София има скеле - и то може да послужи както за опазване, така и за разрушаване на монумента, тепърва остава да разберем. Руската черква в София е (впрочем, неправомерно) затворена от руското посолство. Предстоятелят на неканоничното подворие
- прогонен за шпионаж. Всичко това беше невъзможно преди две години. Нашият видимо прокремълски президент Радев е безсилен. Доскоро сякаш постоянно нарастващите путинистки сили у нас постепено утихват.
Парите свършват.
И това е само в България.
Армения, която доскоро разчиташе на руската протекция, в момента лежи напълно беззащитна през азерските войски, които вероятно вече извършват там престъпления срещу населението. Като българи можем да изпитваме искрена жал за нашия приятелски арменски народ, но това не бива да ни спира в реалистичната преценка - Русия вече не може да защитава съюзниците си и на Армения ѝ се налага да търси нови приятели на запад. Да ѝ пожелаем успех. А може би е редно нашето правителство да ѝ помогне в този процес?
Заплахите на Русия за ядрена война и нашествие чрез вагнеровските пандизчии по полско-литовския коридор от Беларус към Кьонигсберг изглеждат вече напълно невъзможни. Латвия, Естония и Финландия открито съобщават, че руските гарнизони по границите им намаляват, защото все повече от намаляващата жива сила на руската армия заминава към месомелачката в Украйна.
Междувременно украинската стратегия на изтощение се оправда.
Руските сили свършват.
Новата вълна на руска мобилизация вече се проваля. Много бавно, но неумолимо украинските части си връщат родината парче по парче, село по село, руина по руина. Окупираният Крим и дори самата руска територия, та даже и столицата Москва биват бомбардирани всеки ден от украински дронове. Да, Украйна плаща ужасяваща цена за смелостта и ефективността на армията си. Но Украйна прегъва гръбнака на Русия, изтощава я и побеждава.
Въпреки предстоящите избори в редица западни страни и общата умора от постоянните искания на Украйна за материална подкрепа,, британският крал заяви пред френския Сенат, че съюзът между неговата страна и Франция сега е по-важен от всякога, че - цитирам - "нашият" континент отново е под заплаха и че "Украйна ще триумфира". Британският монарх говори само по съвет на кабинета си. Кабинетът се консултира с влиятелните и несменяеми чиновници от Сивил Сървис, които вероятно имат контакти с колегите си от Щатите. Континентът отново става "наш" за британците, а страната-победителка е посочена ясно. Дълбоките традиции на външната политика, които русофилските кръгове с ужас наричат "дълбока държава", отново работят - въпреки лошото наследство на Тръмп и Брекзит.
Африканските авантюри
на Русия също се провалят.
Много ресурс за ограничен ефект. Линиите са прекалено разтегнати. И друг път съм казвал, че руската държава се опитва да прилича на Византия; и успява - но това не е Византия на Юстиниан, а на Мануил Комнин. Последни опити за световна политика, последни армии и суми, вложени в неуспешни опити за големи завоевания. Предстои катастрофата.
Точно както в 1917 и 1989-91, Русия не е използвала предишния мирен период, за да изгради стабилна икономика, образование, институции и общество. Използвала е ситите години, за да да подготви военна авантюра без силен тил, който да издържи. И когато авантюрата довежда до гладни години, руският тил скърца и ще рухне. Нито един исторически урок не е научен. Очакваме развръзката. Дали тя ще настъпи през 2023 или през 2024? Зависи от много фактори - и един от тях е скоростта, с която се разпада вътрешната спойка в обкръжението на самозабравилия се московски диктатор. Друг фактор е бързината, с която западни самолети и далекобойни оръжия ще започнат да се използват пълноценно от украинските сили. Колкото по-бързо бъде нанесен coup de grâce, толкова по-бързо Украйна и цяла Източна Европа ще си отдъхнат. Та дори и в самата нещастна Русия ще има някакъв шанс за ново размразяване, пореден неубедителен опит за вписване в цивилизацията и елцински тип демократизация.
-------------------------------------------
Заглавието е от редакцията
