Гласът на България

65 дни в Мариупол - историята на обсадата и окупацията

Михаил КРИГЕЛ

Вечерта на 5. февруари 2022 г. Няколкостотин зрители се събират в залата на Камерната филхармония на Мариупол за премиерата на пиесата „Вик“. „При спазване на карантинните изисквания в съответствие с нивото на епидемична безопасност“, предупредиха стриктно организаторите. Сюжетът на пиесата на турския драматург Тунжер Джудженоглу сякаш няма нищо общо с крайморския украински град.

Жителите на измислено село, заобиколено от всички страни от планини, говорят шепнешком девет месеца в годината поради страх от снежни лавини.

„Представете си само – някой да извика и нас няма да ни има! И нищо не може да се направи…“ – казва един от героите на пиесата. Тази роля е изиграна от професионалния фотограф и любител-актьор Евгений Сосновски. „Ролята, която изиграх на 5. февруари 2022 г., се оказа пророческа. Скоро всички се озовахме в тази роля“, казва той сега.

Няма да минат и няколко месеца, когато половинмилионният Мариупол ще се превърне в зловеща апокалиптична картина и най-големия масов гроб в историята на Европа през 21. век.

Някои от жителите ще успеят да се измъкнат от обсадения град, който по-късно е окупиран от руснаците. Според кмета на града Вадим Бойченко, бежанците са над 200 000. Но десетки хиляди жители на Мариупол ще загинат под развалините, превръщайки се в строителни отломки, които по-късно ще бъдат рециклирани от "освободителите". Русия има нужда от много бетон.

Евгений Сосновски ще успее да избяга от окупирания град, преминавайки през десетки руски блокади, чак 65 дни след началото на инвазията. Благодарение на Евгений светът научи за дневника на неговия пра-племенник - 8-годишния Eгор Кравцов.

„И двете ни кучета, и баба ми Галя, и любимият ми град Мариупол умряха“, написа Eгор през пролетта на миналата година.

„Можете да напишете големи дебели книги за войната, но за мен дневникът на Eгор е същността на случилото се в Мариупол“, казва Евгений.

. . . . . . . . . . . 

Септември 2023. В киевската галерия "Лавра" се играе пиесата "Лицето на войната". Няколко десетки столове за зрителите и минималистични декори. Евгений Сосновски и оцелелите му колеги от трупата на театъра в Мариупол играят себе си, показват на смълчаната публика какво са преживели. Тоест, актьорите играят себе си, затова думата "пиеса" не е подходяща в случая.

- Опитахме да погребем две убити от „Град“ жени, но не се получи. Земята замръзна силно и сега телата им лежат в чували на една пейка.

- А ние изядохме кучето. Не ние го убихме, осколките от бомбата го направиха вместо нас, но все пак го изядохме. Мисля, че в този момент част от мен умря и вече не знам как да се усмихвам…

Евгений Сосновски живее в Киев от май 2022 г. По време на въздушни нападения той не бърза да се скрие. Сигурен е, че ако е оцелял в Мариупол, по някаква причина съдбата ще го задържи и в бъдеще. Може би, за да разкаже за трагедията на един разстрелян град…

--------------

Със съкращения