Гласът на България

Руският фюрер е малкият проблем. Големият е, че руснаците не знаят какво означава да си човек

Роман КРАВЕЦ

Всички диктатори бълнуваха, бълнуват и ще бълнуват за своето величие. Те не могат да живеят като обикновените хора. Диктаторите се нуждаят от всичко грандиозно, мащабно и напълно неразбираемо за широката публика. Какво е гражданинът за тиранина? Просто прах. Обикновените хора не могат да се равняват със статута на диктатора, който спори с Цезар, Александър Велики, Наполеон.

А ако главата му е по-празна, тогава беседва дори и със Сталин.

Но защо във вторник?

Вторник е най-често срещаният ден.

Понеделникът е началото на седмицата, сряда е "малкият петък", петък е, извинявам се за тавталогията, петък. Събота и неделя са почивни дни. Но вторник е някаква несигурност, несериозност. С една дума: нито там, нито тук. Унизително е един диктатор да умре във вторник.

Но за смъртта няма по-високо или по-ниско. Смъртта, като комунизма, прави всички равни.

Владимир Путин със сигурност ще умре от преждевременна и доста примитивна смърт. Може би трудно. Но със сигурност ще умре като малък човек. Защото той е точно такъв. Смъртта му ще го настигне в обикновен ден.

От 24. февруари 2022 животът и смъртта на Путин са обрасли с всякакви видове митология. Ситуацията е доведена до абсурд - понякога дори разузнавателните служби не могат да дадат ясен отговор дали Путин е жив. И дали всъщност е Путин или не.

Конспиративните теории за живота и смъртта на Путин заляха всички възможни социални мрежи и от години събират стотици хиляди гледания.

Но в действителност не е толкова важно дали Путин е жив.

Новината за смъртта на руския диктатор със сигурност ще бъде добра новина за нас. Ще бъде истински национален празник. Всеки украинец ще изпита голямо удовлетворение.

Но какво ще се промени в стратегически план? Дали говорещите глави от телевизионните екрани не създават прекомерни очаквания за смъртта на диктатора?

Нямам отговор на тези въпроси. Не съм футурист, философ или експерт от телемаратона.

Когато руският президент най-накрая умре, не дай си Боже, най-вероятно ще има национален траур в Москва на Червения площад, младежта на Путин ще направи шествие и различни кремълски служители ще държат патетични речи.

Тогава ще има преразпределение на властта...

Накратко, всичко е като във филма "Смъртта на Сталин".

Но след всички тези неизбежни превратности, руският народ ще остане. Както през 2014 г., когато „зелените човечета“ окупираха Крим, така и през 2022 г., когато започна пълномащабната война.

Хилядите смъртни случаи, разрушените градове, човешката мъка изобщо не ги засягат. Максимумът, който руснаците могат да направят, е да публикуват истории в Instagram с надпис „Без война“.

За десет години руската пропаганда промени драстично мащаба на омразата. Масово руснаците не искат да приемат факта за съществуването на украинската нация с Путин - и няма да го приемат и без него.

Те не ни смятат за хора, защото самите те не знаят какво означава да си човек. Свобода, отговорност за собствения живот, възможност за избор, лични граници, уважение - за много руснаци това са празни думи. За жалост.

Рано или късно Путин ще отиде по дяволите, но руският народ ще остане до нас. И ние ще трябва по някакъв начин да живеем с това обстоятелство и постоянно да надделяваме над омразата.

Затова няма смисъл да се ослушваме дали и кога ще умре Путин.

Необходимо е да променим страната си така, че да устоим на всички бъдещи предизвикателства. А, съдейки по това, което се случва в света в момента, ще има много от тези предизвикателства.

И, разбира се, промените по време на войната не са най-адекватните. За обмислените и качествени промени винаги е нужно време.