Гласът на България

Византиецът ослепил не 15 000, а само 1500 наши воини, за да отмъсти за любовника си

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Проф. Божидар Димитров, който не е между живите, безспорно беше феномен – в качеството си на медиатор между сериозната историческа наука и нейната поп-интерпретация. На него дължим популяризирането на много факти и обстоятелства, премълчавани като „жълти“ от официалната академична История. В този дух е издържано и интервюто на колегата Пенчо Ковачев

с легендарния професор от Созопол, правено точно преди 10 години. От него научаваме, например, че страховитото прозвище Василий Българоубиец е прикачено на този император доста по-късно от византийските аналисти /историци/, които обичат да послъгват - в името на величието на Византия. Докато за съвременниците си той не е бил нещо по-различно от византийския Азис - и двамата са Васковци, и двамата са хомосексуални. Ако продължим в този дух - няма да бъде изненада, ако нашият Васко в един момент реши да стане президент на РБ. Вариант, който е за предпочитане, пред резидент на РФ.

#   #   #

"Историческата публицистика представя много опростено нещата за битката при с. Ключ през 1014 г. В резултат на това се създава една неточна представа за събитията там. Време е да кажем цялата истина", заявява директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Какво учим досега в учебниците по история?

Че през 1014 г., точно преди 1000 години, византийският император Василий Втори Българоубиец побеждава армията на българския цар Самуил и ослепява пленените 15 000 войници, като на всеки 100 оставя по един едноок, за да води останалите.

Така ли е било? Проф. Димитров навлиза в детайлите.

Цар Самуил и Василий Втори ІІ водят титаничен двубой повече от 40 години. В западната историография техните войни са наричани ту византийската, ту българската епопея. Известно е, че Самуил е син на един от велемощите комити - Никола. Това го пише в много хроники и то не само български, а и византийски, арабски, латински и дори сръбски.

И в нито една от тях Самуил не е наречен другояче освен българина Самуил, а по-късно и цар Самуил. Дори в сръбските хроники е така. В един арабски летопис Самуил е наречен Гулям, което трябва да се тълкува като главнокомандващ армията. А комит означава областен управител. Бащата Никола е управлявал град Средец, тоест София.

Главният противник на Самуил през всичките тези години е византийският император Василий Втори. Той е от т. нар. македонска династия, което означава че е от областта Македония. Това тогава е територията между Одрин и Константинопол.

"Това е особено неприятно за Скопие и скопските историчари, защото македонец не може да се бие срещу македонци. И затова те винаги пропускат официалното му име. Българоубиец е наречен след време. Цялото му име е Василий Втори Македонски. Той е роден в Одрин", обяснява проф. Божидар Димитров.

Самуил става цар през 997 година, а дотогава твърдо спазва българския закон, че докато е жив царят, дори и в плен да е, не може да бъде обявен друг. Цар по това време е Борис Втори. Той обаче е във византийски зандан заедно с брат си Роман.

Но Самуил не се обявява за цар, въпреки че към 976 г. започва борба за освобождение на онези български области, които са покорени от византийците през 971 г. Това са Източна България и отвъд дунавските владения - Влашко и Молдова. Той ги освобождава още през 976 г., подкрепен от въстание на болярите от Преслав Петър и Боян.

През 990 г. Борис Втори заедно с брат си Роман бягат от византийския затвор. Царят е убит на границата от български граничар, който го мисли за ромей, защото бил облечен в ромейски дрехи. Брат му обаче се развикал на български и това го спасява. Въпреки че в Цариград са го скопили, Роман е обявен за цар и започва да управлява. Предполага се, че е

скопен от Василий Втори, за да няма потомство.

През 992 г. Роман отново попада в плен и е хвърлен във византийски затвор, където лежи 5 години. През цялото време си остава цар на България. Едва когато се разнася вестта за смъртта му, Самуил се обявява за цар на държавата. Това става през 997 г. Съперничеството му с Василий Втори продължава през годините, като се редуват успехи и неуспехи. И така стигаме до битката при с. Ключ в планината Беласица през 2014-а.

"Защо България не е паднала под византийско робство още тогава, след като е загубила "генералното сражение"?! А това става чак след 4 години - през 2018-а? Защо Василий Втори не е продължил похода си към столицата Охрид, след като е спечелил тази битка? Истината е, че при с. Ключ византийците пробиват само една от охранителните стени, наречени „деми“, изградени в основата си от камък, а нагоре от дървета", обяснява проф. Димитров. Такива деми има по всички проходи, които водят към столичната област на държавата. Те са още от времето на хан Крум и именно с тях той спира отстъплението на Никифор и го разгромява.

От византийски източници се знае следното. Цар Самуил е бил изненадан от внезапното преминаване на византийската армия, водена лично от Василий Втори през Рупелския проход. (Това е проходът при Кулата, по който пътуваме за Гърция днес). Докато Самуил го очаквал да мине по далеч по-широкия проход по долината на Вардар.

Армията му тръгва веднага след като се разбира, че византийците са преминали през Рупел, но до Струмишкото поле има няколко дни път. Дни след поражението на българските защитници на демата при Ключ, обаче, синът на царя - Гавраил Радомир - разгромява византийската армия.

"В хрониките, дори византийските, пише, че в конен двубой Гавраил Радомир лично изтърбушва, тоест пронизва в корема с копието си, предводителя на византийските войски Никифор", обяснява Божидар Димитров.

Според популярния български историк,

това тежко наранява император Василий Втори,

който е бил гей,

и изпитвал голяма любов към Никифор. Предполага се, че той бил основният му любовник и връзката между тях била много силна. Впрочем, такива отношения били често срещани във византийската армия /традиция, очевидно наследена още от древна Елада – бел. ред./.

Каква е ситуацията, в която изпада Василий Втори? Според проф. Димитров, той очевидно е останал с малко войска, най-вероятно само с гвардията си от 2-3 хиляди бойци. И е трябвало да бяга. И той наистина се връща назад. Но не може да бяга с пленници, за които се твърди, че са били 15 000. Пленените можело да нападнат неговата гвардия или пък най-малкото една част от тях да избяга.

Военните закони, които се спазват строго от двете държави по това време, са продиктувани от църквата. Правилото гласяло, че пленниците трябва да се освобождават. Те не трябвало да се вземат като роби. "От много източници се знае, че и българските царе, и византийските императори са спазвали този закон. Неспазването му означава да се скарат с църквата, а това може да им докара много неприятности", обяснява проф. Димитров.

Той твърди, църквата сигурно е щяла да осъди Василий Втори, ако избие пленниците. Войната обаче още не била свършила и ако императорът пуснел пленените, те щели да се влеят в армията на Самуил, която по това време се командвала от Гавраил Радомир.

"Византийската църква никак не е обичала Василий Втори, заради неговите хомосексуални връзки. Църквата и сега не одобрява мъжеложеството. И ако той беше избил пленниците, клирът вероятно щеше да се възползва и да го отлъчи от църквата. Византийската църква по това време е силна и активна", твърди проф. Димитров.

Василий Втори искал също и да отмъсти за гибелта на любовника си Никифор. Затова той решил формално да спази закона и да освободи пленниците. Но преди това ги ослепил. Според проф. Димитров, обаче,

пленниците не са 15 000, а не повече от 1500.

Една дема не може да има 30 - 40 хиляди души защитници. Може ли да се допусне, че 15 000 са паднали в бой, а другите 15 000 са се предали? Демите се отбраняват обикновено от опълчение - възрастни хора или много млади, които още не са за редовната армия.

"В българската история тогава няма случай във войните срещу Византия редовна армия да се предава. Всички се бият до смърт. Така че, за да се предадат тези хора, сигурно са били възрастни", обяснява проф. Димитров.

Една дема обаче се отбранява от около 1500 души. "Но знаем, че византийските хроникьори обичали да слагат по още една нула в редките случаи на военни победи над българите, пък и над други народи. Така че пленените са били не повече от 1500 души", смята проф. Божидар Димитров.

Цар Самуил умира от инфаркт на 6. октомври 1014 г. при вида на ослепените си войници. Тялото му е пренесено и погребано в саркофаг в базиликата на остров Ахилий в Преспанското езеро. Там по-късно погребват и следващите български царе - синът му Гавраил Радомир и племенника му Иван Владислав.

------------------------------

Заглавието е от редакцията