Гласът на България

Признание на лорд Робъртсън, бившият ръководител на НАТО

Стив РОЗЕНБЕРГ

24. февруари 2022 г. беше повратна точка. Но гледайки назад, посоката на движение беше ясна. През 2014 г. Русия анексира Крим от Украйна и направи първата си военна намеса в Донбас; Алексей Навални беше отровен с нервнопаралитичен агент през 2020 г. и вкаран в затвора през 2021 г. Вътрешните репресии в Русия започнаха преди нахлуването в Украйна,

но оттогава се засилиха.

Що се отнася до Кремъл, две години след началото на тази война той звучи все по-уверен и решен да победи враговете си у дома и в чужбина. Москва ругае Америка, НАТО и ЕС и описва войната на Русия в Украйна като война с „колективния Запад“, като екзистенциална битка за оцеляването на РФ.

Как и кога ще свърши това?

Не мога да предвидя бъдещето. Въпреки това, мога да си спомня миналото.

Наскоро в един шкаф у дома намерих прашна папка с копия на моите съобщения от Русия преди повече от 20 години: ранните години на Путин.

Гледайки през тях, все едно четеш за друга галактика, на светлинни години разстояние:

„Според скорошно проучване на общественото мнение 59% от руснаците подкрепят идеята за присъединяване на Русия към Европейския съюз...“ Написах на 17 май 2001 г.

„НАТО и Русия активно се стремят към по-тясно сътрудничество: знак и за двете страни, че истинската заплаха за световния мир не идва една от друга...“ [20 ноември 2001 г.]

И така, къде се обърка всичко?

Не съм единственият, който се чуди.

Бившият ръководител на НАТО лорд Робъртсън казва, че загубата на статута на суперсила от Русия е "изяла" Владимир Путин.

„Путин, с когото се срещнах, който направи добри неща, създаде Съвета НАТО-Русия, е много, много различен от сегашния човек, който очевидно страда от мания за величие в момента“, ми каза бившият ръководител на НАТО лорд Робъртсън наскоро, когато се срещнахме в Лондон.

„Човекът, който стоеше до мен през май 2002 г., точно до мен, и каза, че Украйна е суверенна и независима национална държава, която ще взема свои собствени решения по въпросите на сигурността, сега е друг човек, който казва, че [Украйна] не е национална държава.“

В град Солнечногорск, на 50 км от Москва, паркът изобразява последните две драматични години от руската история.

Забелязвам графити в подкрепа на наемническата група на Вагнер.

Цветя в памет на Алексей Навални.

И има голям стенопис на двама местни мъже - руски войници, убити в Украйна. Наблизо е нарисуван кадет от младежката организация, който ги поздравява.

В центъра на града, при мемориала на загиналите през Втората световна война и съветската война в Афганистан, е добавен нов раздел:

„На войниците, загинали по време на специална военна операция“.

46 имена са изсечени в камъка.

Питам Лидия Петровна, която минава с внука си, как се е променил животът за две години?

„Нашите фабрики сега произвеждат това, което купувахме в чужбина. Това е добре“, казва Лидия. „Но ми е мъчно за младите хора, за всички убити. Ние, разбира се, нямаме нужда от война със Запада. Нашите хора не са виждали нищо друго освен война, война, война през целия си живот.

А когато разговарям с Марина, тя хвали руските войници, които по нейни думи „изпълняват своя дълг“ в Украйна. След това поглежда 17-годишния си син Андрей: „Но като майка се страхувам, че синът ми ще бъде призован да се бие. Искам мир възможно най-скоро, за да не се страхуваме какво ще се случи утре.

----------------------

Via BBC