Гласът на България

Непредизвиканите грешки на Кремъл, които дават предимство на Запада

Уилям КОРТНИ

В нескопосаните си опити да предизвиква Запада, Русия често се прострелва в крака. Това се случи отново в ситуацията с убийството на Навални в навечерието на гласуването за Украйна в Конгреса. Но грешките на Москва са толкова чести и сериозни, че значително отслабват позициите на Русия. Западът също прави непредизвикани грешки, но Русия вреди

повече на себе си. През годините грешните стъпки на Москва събраха подкрепа за НАТО, подтикнаха Конгреса да действа срещу Русия и разгневиха европейските правителства.

Удивителните грешки на Кремъл започнаха в началото на Студената война. През 1948 г. Съветският съюз блокира сухопътния достъп на съюзниците до Западен Берлин (противопоставяйки се на Берлинския въздушен мост) и организира преврат в някогашна демократична Чехословакия. Тези безчинства помогнаха на Запада да получи подкрепа за създаването година по-късно на НАТО - военен съюз, целящ да сдържа СССР.

През 1962 г. Съветският съюз тайно се опита да достави ракети с ядрени глави в Куба. След като САЩ наложиха морска блокада, Москва отстъпи. Съветските лидери смятат отстъплението си за „граничещо с унижение“. Съединените щати спечелиха широка подкрепа за умелото управление на кризата.

През юни 1979 г., с много фанфари в Москва президентите Леонид Брежнев и Джими Картър подписаха Договора SALT II, ​​предназначен да ограничи ядрените оръжия с голям обсег. Нахлуването на руснаците в Афганистан шест месеца по-късно попречи на одобрението на Сената. А около 60 държави бойкотираха летните олимпийски игри в Москва през 1980 г.

В началото на 80-те години пък десетки хиляди американци протестираха срещу предложението на президента Роналд Рейгън за създаване на нови ядрени оръжия. През 1983 г. СССР сваля полет 007 на Korean Airlines, убивайки всички на борда, включително 62 американски граждани. Това улесни приемането на ядрените планове на Рейгън. Агресията също така предизвика и трайно недоволство в Европа.

През 70-те години СССР започна тайно разполагане на ракети SS-20 срещу Европа и Япония. През 1977 г. западногерманският канцлер Хелмут Шмид призова НАТО да отговори. Няколко години по-късно, на фона на резките съветски заплахи, алиансът разположи свои собствени ракети.

Понякога, обаче, Русия успява да избегне ответната реакция, защото Западът има други приоритети или пък е проявил доверчивост и наивност.

През 90-те години Г-7 покани Русия да се присъедини, въпреки че не беше стабилна и просперираща демокрация. Когато Русия нахлу в Грузия през 2008 г., Западът имаше други интереси: НАТО искаше и получи достъп до руските железопътни линии, за да снабдява силите си в Афганистан, а Съединените щати очакваха с нетърпение новия договор START, който щеше да доведе до съкращения на ядрените оръжия.

Западът също е правил грешки, които са донасяли полза на Москва. Инвазията в Залива на прасетата през 1961 г. от обучени от ЦРУ кубински активисти против Кастро смути Съединените щати. Американската инвазия в Ирак през 2003 г., въпреки съпротивата на Русия, помогна за укрепването на нейния авторитет. Сега, след ужасяващата атака на Хамас на 7. октомври миналата година, безусловната подкрепа на САЩ за Израел оставя на Русия свобода за действия в глобалния юг.

Подобно на блокадата на Берлин, войната в Украйна укрепва силата на НАТО. Подобно на нахлуването в Афганистан през 1979, войната в Украйна може да накара Конгреса да накаже Русия. Както и при разполагането на ракетите SS-20, Европа гледа на нахлуването в Украйна като на пряка атака срещу нейните интереси в областта на сигурността. За разлика от войната с Грузия през 2008 г., този път западният натиск върху Русия се засилва, дори на фона на кризата в Газа.

Западната подкрепа за Украйна може да ускори упадъка на Русия или да отслаби нейния имперски режим. Гражданската икономика на РФ е изправена пред недостиг на западен капитал и технологии. Стандартът на живот може скоро да спадне драстично и това ще деморализира руснаците. Ако се върнем назад във времето, именно тези фактори допринесоха и за разпадането на СССР.

----------------

Авторът на анализа Уилям Кортни е бивш посланик на САЩ в Казахстан и Грузия