Гласът на България

Ще бъде ли намагнитен и бай Винету от Банкя-таун?

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Държавният департамент на САЩ разполага с подробна информация с гриф “Секретно”, на която се базира решението му да включи Делян Пеевски в списъка “Магнитски”. Това става ясно от делото, което Пеевски е завел в САЩ, с претенции да му бъдат свалени санкциите. Шансовете му, обаче, никак не са големи. Преди броени дни BIRD първи съобщи за спирането това производство.

Федералният съдия във Вашингтон решава, че трябва да се изчака произнасяне на Върховния съд по казус, който разглежда въпроси с преюдициален характер спрямо пеевското дело. В рамките на 24 часа новината бе отразена и от много други медии.

Впечатление направи и „интерпретацията“ на новината от медия, която по документи няма нищо общо с бившия медиен магнат – а именно, че това била „добра новина“ за Пеевски. Това е абсурдно, но е знак за остатъчното медийно влияние на депутата.

Паралелно с тази новина се развиваше и сюжетът с престрелката между депутата Пеевски и президента Радев, в която двамата взаимно се обвиниха в корупционни практики. Пеевски говори мъгляво за “тъмнина” и “кеш” в президентството, без да посочи доказателства. Радев отвърна с припомняне на международните санкции по закона “Магнитски”, на които Пеевски подложен от САЩ и Великобритания. А за да с наложат такива санкции доказателства има и част от тях се виждат в делото на Пеевски срещу OFAC под формата на 14 “тъмни” страници с гриф “Секретно”.

Доказателствата срещу Пеевски

Тези класифицирани доказателства са на разположение само и единствено на съдията – но не и на Пеевски и неговите адвокати. Доктрината, която регулира тази материя, се нарича executive privilege – т.е. има неща, които са прерогатив само на изпълнителната власт. Следователно съдията, който има високо ниво на достъп до класифицирана информация, има правото да чете секретни материали – но не и да ги предоставя на другата страна.

В крайна сметка, Пеевски няма никакво ниво на достъп, защото е просто един никой – той дори не е американски гражданин. Същото важи и за скъпоплатените му адвокати – те също нямат право на достъп. Това уточнение е важно, защото от година и половина немладият мъж пледира за пълен достъп до доказателствата. Можем само да си представим какво би последвало, ако хипотетично такъв му бе даден – ответни наказателни акции и репресии (от всякакъв вид) срещу хора, които попадат в неговия обсег, особено физически и юридически лица в България.

Пълният обем на предоставени доказателства е около 300 страници, които могат да бъдат достъпени тук. Преглед на явните документи показва, например, извършен пълен професионален финансов анализ на пеевската бизнес империя. Включително има индикатори като кредитен рейтинг на Инт ЕООД (перлата на империята), като рейтингът е в категорията „боклук“ (junk) на което съответства и повишена вероятност за default (фалит). За някои от другите пеевски фирми кредитният рейтинг доближава D (deep junk = дълбок боклук), а изчислената вероятност за фалит доближава 100%. Конкретно става въпрос за Инттрафик ЕООД, както и за Риъл Истейтс Инт ЕООД. Вероятността анализът да е погрешен е близка до нулата, доколкото източникът му е реномираното Bureau van Dijk.

Най-интересното, разбира се, е в четиринайсетте тъмни страници, в които грифа SECRET се повтаря над 20 пъти. Едва ли е нужно да обясняваме, че за да се сложи този гриф, над който е само TOP SECRET, информацията е събрана, проверена и потвърдена от най-мощните служби в света.

Списъкът на криминалните дейности, с които се свързва Пеевски през годините е дълъг – мащабна контрабанда на цигари за Близкия изток и Турция, манипулиране и превземане на цели сектори на обществени поръчки, използване на руско финансиране за овладяване на “Булгартабак” и “Виваком”, рейдърство, подчиняване на правоохранителните институции чрез внедряване на негови “джуджета” и, т.н. Особено внимание трябва да се обърне на синхрона между пеевските интереси към “Дунарит” и атаката с “Новичок” от агенти на ГРУ срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

В своето решение да включи Пеевски в санкционния списък, OFAC цитира примери за “значимата корупция” на Пеевски като търговията с българско гражданство и корупционно кадруване в неназована институция. Това са неща, които могат да се кажат без гриф, защото не засягат американската национална сигурност. Сериозните неща са в “тъмните” страници, които можете да видите в края на публикацията.

Цялото разследване на BIRD може да прочетете ТУК

Банкята е права, каквото и да (г)реши

от Иво Инджев

Банкята, както на бандитски жаргон го наричат негови авери в политическите далавери, се върна към амплоато си на главен разпоредител със съдбата на България. Заговори в първо лице, че щял да даде още един шанс да има правителство. От него да мине.

Знаел какъв ще е резултата ако НАКАРА съпартийците си на днешното събрание да вдигнат ръка кой е за избори. Но не ги НАКАРА . Само се накара на отсъстващите от залата потенциални съуправляващи. За да станат такива, той очаква да приемат ултиматума му за общо управление от 3 години и с премиер Мария Габриел. Която му благодари, че е начело на тази партия.

Очакванията, че водевилът “Ще ходим на избори” в солово изпълнение на Банкята продължава, но и краят на спекулацията с ротацията се очертава.

Метафората, която не веднъж съм използвал за това управление като брак по сметка с потенциал да се окаже по-траен от “брак по любов” между партньорите, беше употребена и от главния жених днес. За целта ни каза какво казвали в така ситуация жените: или брак, или дотук.

Ергенът ги разбира тези неща. Малко като разведения Путлер, който поучава нацията как да създава здрави семейства, за да се ражда достатъчно пушечно месо за специалните му военни излагации.

Пътьом Банкята се опита да се присламчи към третомартенския триумф на рашизма у нас. “Спасихме 3 март”, каза той по повод отстъплението си от тезата за необходимостта от смяна на руzкия ни национален празник. Той я изостави при първото социологическо проучване, което го поставя в нетърпимата за него роля на малцинство по въпроса. Но и се ожали днес, че председателят на Народното събрание Росен Желазков е освиркан на Шипка. Вижда му се несправедливо негов човек да бъде подозиран в “русофобия”. Иска да чува само овации и надуши ли освиркване е готов на отсвири всяка кауза в името на мъжоритарния си комфорт.

Този ще трябва да си го търпим още да ни разиграва и да ни се подиграва. Хванал е попътния евроатлантически вятър и знае, че може да надува бузи колкото си ще и че всеки (здрав разум) ще го предпочете пред (още) по-лошия вариант на Радэв да му бъде връчена отново руската нагайка на едноличното управление чрез служебни правителства.

Скачени са тези два съда. Нормалният човек може да откачи от липсата на алтернатива, но тя няма как да бъде създадена в движение без избори. Надеждата е едно по-продължително евроатлантическо управление да доведе достатъчно много избиратели у нас до убеждението, че такава алтернатива и на двамата трябва да бъде подкрепена. Има ли такъв процес, ще се намерят и лидери да го оглавят, надявам се.

А междувременно, положението отново е изнудваческо: “Банкята е права, каквото и да (г)реши”.