Гласът на България
Национален новинарски портал
В същото време законотворците и управниците ни се правят на разсеяни
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
От 2020 пряката реклама на хазарт е забранена в България, но излъчването ѝ продължава заради вратички в закона. През последните години тя доминира телевизионния ефир, като по данни на GARB в TV реклама на хазартни игри са вложени 193 млн. лв. през 2022 - силна година със световно първенство по футбол, както и 168 млн. лв. през 2023. Ограниченият спад идва
главно от свиване на отношенията на Efbet с bTV. Очаква се рекламата допълнително да се увеличи около европейското първенство през 2024.
Предвид данни на НСИ за общите приходи от реклами на всички телевизионни оператори рекламата на хазарт през 2022 съставлява 62% от тях или мнозинството от всички реклами. Това означава, че българските телевизии не биха могли да съществуват в сегашния си вид без сътрудничество с хазартния бранш.
През 2023 на bTV Медиа Груп се падат почти половината вложения в телевизионни реклами на хазарт или 74 млн. лв. при над 96 млн. през 2022. За сравнение общите приходи на дружеството през 2021 възлизат на 149 млн. лв., като липсват публични отчети за по-скорошен период. Nova Броудкастинг Груп са другият голям играч и следват bTV по приходи от такива реклами. По последните достъпни данни може да се заключи, че до 1/2 от приходите на bTV и до 1/4 от тези на Nova са от реклама на хазарт.
Най-големите рекламодатели през 2023 са Efbet, които рязко намаляват бюджета си спрямо 2022, Winbet, които запазват приблизително същия, и Betano, които пък рязко разширяват рекламата си. На тях се падат 60% от общия обем. По неясна причина Българският спортен тотализатор увеличава рекламата си по телевизията със 73% на годишна база и харчи за такава над 19 млн. лв. през 2023 - най-много при bTV.
В България през 2023 действат 1101 игрални зали и 20 казина с общо над 1 млн. влизания в тях дневно (вкл. от един човек няколко пъти). Оборотът от онлайн залози преминава 1 млрд. лв. годишно според платените такси, а регистърът на хазартно уязвимите лица съдържа над 30 000 души. Вероятно те представляват едва няколко процента от общия брой редовно играещи у нас. Eксперти от бранша предполагат, че един от десет пълнолетни българи прибягва до хазарт. Това сочи към приблизително половин милион граждани, които би трябвало да играят почти ежедневно в повече от един обект. Данните не включват играещите онлайн.
Подобно поведение е ясна индикация за хазартна зависимост - заболяване, категоризирано като такова от здравните власти. Макар то да обхваща голям дял от българите според косвени данни, мерките срещу разпространението му остават недостатъчни. За сравнение през 2020 при заболеваемост от COVID19, съответстваща на под 0,1% от всички граждани, бе наложено затваряне на икономиката и сериозни ограничения в личната свобода на придвижване.
В ръцете на политиците ни е да започнат да разглеждат хазарта като болест от първостепенно значение с мащабите на епидемия.
Какво можем да направим ние, гражданите? В нашите възможности е да упражняваме натиск спрямо властта и личностите, участващи в реклама на хазартния бранш.
До какво, според вас, води интензивната реклама на хазарт в България?
Въпросът е риторичен. Всеки от нас е чувал или дори има познати, които са попаднали в капана на хазартната страст. Идвали ли са да ви искат призори пари назаем, за да си платят натрупаните през нощта дългове? Следващата стъпка са кражбите – първо от роднини и близки, след това – от когото падне. После, когато нещата загрубеят, залагаш лаптопа, колата, семейния апартамент. И накрая идва смъртоносен скок от 10-я етаж, или въже, или самоизпържване с ток…
Кой носи вина за тези самоубийства?
Спите ли спокойно, г-да рекламисти, телевизионери, законотворци, управници?!
---------------------------
Via #землевеж
