Гласът на България

Вълнуващите, пълни с драматични обрати изпълнения на политическата сцена продължават

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Спомняте ли си романа „Как спрях да се страхувам и обикнах бомбата“ на Кърт Вонегът? Да, всеки човек има един праг на чуствителност, до който възприема околния свят относително адекватно: когато го плашат, той трепери, когато го разсмиват, започва да хихика. Но в един момент, когато външните дразнители станат размазващи за психиката, човек се прекършва

и започва да не му пука – от нищо и за нищо.

Очевидно, този момент на прекършване на психиката на българската публика е дошъл. Блъфовете, лупингите и прочие фигури от висшия политически пилотаж на Б. Б. вече дойдоха в повече на всички – и фенове, и опоненти на шмекера от Банкя.

Като един типичен герой на Илф и Петров, на него шмекериите му отиват – той би могъл да събира дарения в полза на децата на лейтенант Шмид, или да копае газови поточета – но всичко това щедрата и благородна публика му прощава, заради безспорния му бандитски чар и талантлива актьорска игра.

И така, вместо да се дразним и да ни излизат киселини от напрежение, по-добре да си налеем по едно, да отворим пакет с пуканки и да се насладим на уникалните изпълнения на Театралната трупа „Сълза и смях“ на маестро Станиславски от Банкя!

А впоследствие един сръчен кино-екип би могъл да сглоби от пресконференциите разтърсващ документален филм с примерно заглавие "20 дни в Банкя-полис" - и така България да се сдобие с дългоочаквания "Оскар"...