Гласът на България

Наборната военна служба се завръща в Европа. А в България?

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Европейските страни бавно, но сигурно осъзнават, че няма да могат да се справят с агресивното руско правителство, без да разширят въоръжените си сили и да увеличат разходите за отбрана. През март балтийските страни призоваха европейските си колеги от НАТО да съживят наборната служба. 10 дни по-късно Германия обяви мащабна реформа на Бундесвера,

която може да включва въвеждането на задължителна военна служба.

Германският министър на отбраната Борис Писториус представи план за трансформация на въоръжените сили, чиято основна разпоредба е създаването на единно оперативно командване. Той ще осигури „единно ръководство във всички операции на Бундесвера“ както в Германия, така и в чужбина, включително в контакт с международни партньори. Ще му бъдат подчинени четири вида войски – сухопътни, военновъздушни, военноморски сили, както и войски за кибернетична и информационна отбрана. Последният, нов вид войски ще се бори с дезинформацията, ще защитава мрежите на Бундесвера от хакерски атаки, ще гарантира използването на електронна война и т.н.

За изпълнението на плана са предвидени 6 месеца.

В същото време ключовото изискване на Министерството на отбраната към военните, каза Писториус, е въоръжените сили да бъдат готови за въвеждането на всеобща наборна повинност. Тя беше отменена през 2011 г., решението за връщането ѝ ще бъде обсъдено с парламента през следващите седмици, отбеляза министърът.

Сега армията набира професионалисти на договор. По време на Студената война около половин милион души са служили в германските въоръжени сили; а в края на миналата година немската армия е наброявала по-малко от 182 000 души.

В интервю за вестник Die Welt в края на 2023 г. Писториус каза, че обмисля различни модели на наборна служба, включително шведския. „Там всички младежи подлежат на наборна служба, но в крайна сметка само част от тях наистина отиват на военна служба. Трябва да се замислим дали това е възможно у нас“, каза министърът. Според военния експерт Томас Виголд, шведският модел е мечтата на всички военни. „Въоръжените сили там нямат нужда от всички, които подлежат на наборна служба. Те избират само тези, които отговарят на техните изисквания“, каза той пред Deutsche Welle.

Заради войната на Владимир Путин в Украйна заплахата за Европа се увеличи. Ясно е, че военните и политиците биха предпочели професионална армия, но задължителната служба ще позволи да се попълнят редиците на резервистите, които са значително намалени след края на Студената война, каза президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс в края на март: „Никой не иска да се бие. Но проблемът е, че никой не иска да стане жертва на инвазия. И никой не иска това, което се случва в Украйна, да се повтори тук“.

Латвия, Литва и Швеция наскоро въведоха отново наборната повинност, а Дания започна да обсъжда въвеждането на задължителна служба за жените през февруари. В Естония, Финландия и Норвегия наборната повинност не беше премахната след края на Студената война.

Какво е положението у нас?

По време на комунизма, когато военната служба бе задължителна за всички младежи, БНА имаше численост над 100 000 души. След демократичните промени бе намален срокът на военната служба. На практика, наборната казарма в България е съществувала от 1881 г. до 1919 г. и от 1938 г. до 31. декември 2007 като военно задължение на всички мъже, граждани на България.

Понастоящем професионалната ни армия наброява малко над 20 000 души, като е зле окомплектована и въоръжена с допотопна съветска бойна техника. Предвид военните сътресения, които се очакват всеки момент да разлюлеят Западните Балкани /сърбите са готови за война с Косово, а също и да предизвикат разпад на Босна/, България е длъжна спешно да върне редовната военна служба, дори под формата на 3-месечни курсове по военно обучение. Да, българските младежи трябва да захвърлят епилаторите и да се запознаят с автоматите, оръдията и танковете – ако не искаме да ги превърнем в евтино пушечно месо в една бъдеща война.

За съжаление, на българските политици и управници им липсва първо почтеност, после далновидност и държавнически качества. В подавляващото си мнозинство те са тарикати, чийто висш политически пилотаж стига до умението как да окрадат максимално и безнаказано държавната хазна. Техните мечти и желания не стигат по-далеч от Барцелона, а основният им стремеж е да не попаднат в затвора. Другите са откровени продажници, марионетки на Кремъл.

И, когато войната почука и на нашата врата, едва тогава ще се опитаме да гасим пожара. С кръвта на нашите деца, за съжаление…