Гласът на България

Българското прокремълско задкулисие пробва „кондицията на Запада“. И се издъни!

Григор ЛИЛОВ

Ако Борисов е искал Даниел Митов да е външен министър, защо се сеща сега, когато вече има назначен министър и този министър управлява? Ако лидерът на ГЕРБ е толкова силен чрез премиера Главчев, защо не го направи по-рано, а на седмия ден от работата на кабинета? Да смениш министър е несравнимо по-трудно, отколкото да си назначиш такъв

в хода на консултациите.

Така че Бойко Борисов подвежда, когато твърди, че ГЕРБ е поискал смяната на Стефан Димитров и часове след това тя се случи. Всъщност с изказването си той изпреварващо обяви новината и:

1. даде алиби пред обществото за смяната на Стефан Димитров;

2. създаде му алиби за неговите непрофесионални действия;

3. защити кабинета и Главчев от още по-голям скандал, който можеше да напусне нашите граници;

4. лидерът на ГЕРБ опитва да натрупа политически дивиденти от министерската смяна.

.

Гафовете на едноседмичния министър бяха многобройни: излизане в отпуск в петък вечерта, като напуска България без да уведоми премиера; отсъствие и изключени контакти с него по време на поредната криза с нападението на Иран върху Израел, но въпреки това негова позиция в Туитър акаунта на Външно от 03:46 минути, която не е обсъждана от правителството и противоречи на политиката на България; опит самоволно да формулира нова позиция на България и за Черноморския регион на Втората конференция по сигурността. И за капак - отказ от среща с помощник-държавния секретар по европейските и евразийските въпроси на САЩ Джеймс О'Брайън (срещата все пак се проведе по разпореждане на премиера, макар и след часове). За последното обстоятелство ще отбележа, че такъв отказ в дипломатическата практика означава само едно: ние не сме дори приятели, камо ли пък съюзници, а сме врагове.

*** бел.: Стефан Димитров отсъстваше от заседанието на кабинета, когато се е обсъждала родната позиция по кризата в Близкия Изток (вместо него е била заместничката му Ирена Димитрова, която не е била определена да го замества за времето на отпуската)

.

Нито Борисов, нито Главчев, нито Радев, нито който и да е всъщност са решаващите фактори за позицията на България в световната геополитика. Още повече, че правителството по форма зависи от президента, по състав - от избора на премиера Главчев, де факто - от политическите конфигурации в хода на консултациите за съставянето му, а по същество - от обръчите в родното Задкулисие и господарите му в Москва, чиито говорители са политиците ни.

С този скандал във всичките му измерения то /Задкулисието/ реши да изпробва "кондицията на Запада" спрямо България и направи опит за промяна за нейния външнополитически курс.

(бел.: при комунизма бащата на Стефан Димитров е съветник на премиерите, а майка му - отговорен служител на външнополитическия отдел на ЦК на БКП)

.

Отговорът беше светкавичен!

Според неофициална, но достоверна информация, НАТО и ЕС от няколко месеца рязко са затегнали процедурите и правилата за допуск до класифицирана информация. Основният акцент е върху Унгария, където протекоха редица смени, а заради изменената политическа обстановка обхватът на това затягане вече засяга Словакия и България.

*** Следователно, първото условие да си министър е да имаш допуск до секретни документи.

*** Без него си НИКОЙ !

*** Българско разрешение може и да получиш, но европейско и натовско - не!

Без тези разрешения практически се блокира дейността на всяко министерство, а следователно и ПАРИТЕ!

.

Отговорът на съюзниците ни продължи със земеделския министър, концентрирайки се върху аферата със "златната митница" на Капитан Андреево и дадените 10 млн. като "компенсация" за сграда с лабораторно оборудване на Таки-Маки.

Като резултат изгря звездата на Георги Щерев - ту честен частник, ту чиновник, започнал стремителната си държавна кариера още при премиера Орешарски и човек от политическо-икономическия кръг "Пловдив" - според мен добре свързан с президентските съветници и един почетен руски консул-олигарх. Така президентът, който е действителният повелител на служебното правителство, отвърна на западния удар.

.

Да довърша: преди месец написах, че България не е Унгария, в която има десетки и десетки милиарди ИСТИНСКИ западни капиталовложения и където западните големи компании работеха добре с Орбан. Нито президента, нито който и да е от партийните ни лидери има какъвто и да е имидж в очите на Републиканската партия, където не без основание ги броят като пребоядисани комунисти, докато случаят с унгарския премиер по редици причини е по-различен. И това засега спасява Орбан от нокаут въпреки редица плесници, които отнесе.

Родните политици нямат никакъв имидж и в редиците на Демократическата партия. Оценката им в Европа е същата като американската. Дипломатическите любезни и хвалебствени фрази от нашите съюзници са онова лицемерие, което действителната политика и отношения плащат като данък на общественото мнение за евро-атлантическата ни принадлежност.

.

Така че "кондицията" на Запада спрямо глупостите, дивотията и руските прокси операции у нас ще е значително по-остра, директна и ако се наложи - и далеч по-значителна спрямо Унгария.

Видяхме го в тези дни.

------------------

Заглавието е от редакцията