Гласът на България

Георги Господинов Lives Matter!

Христо Слави РАЧЕВ

Измина година /от българския „Букър“ – б.р./. В България времето изтича по-бавно. И хората съобразяват по-трудно. Пораснаха купчините непрелистени книги. Във „Възраждане“ заредиха “българския чадър” със сачмата Волгин. Като пазеха да не накапят разперените му уши, намазаха яйцевидната му глава с рицин с надежда да уцели и се забие в слабините на Европа...   

Гледаме как Георги Господинов продължава да бере сочни, зрели плодове от световно признатата си книга. По света ѝ лепят заглавия на различни езици, даже с изрисуван йероглиф китаецът разбира какво означава скривалище за време. Те ли не знаят?! У нас продължава да има време и убежище за завистници. “Колко ли е спечелил автора” – трескаво пресмятат… Каква беда, доносникът вече няма на кого да донася. По-глупавите станаха шпиони, без заплащане. Търсят убежище в русофилията в отминалото свършено време. Това са некрофилни хора, страдалци, тежко контузени от социализма; хроми, които предават сакатлъка си на следващите поколения, през подвързани лъжи в учебници, сини екрани, семейна среда и разбира се по полов път. Днес Зеленски с дрезгав глас направи ход, по-силен от залпов касетъчен заряд MGM -140 ATACMS. Очакваме повече от стотина държави в Швейцария да затропат с крака от гняв, щом чуят за сетен път лъжите на Русия. След тази среща, светът ще се убеди, че е време да сгащи Русия от всички посоки едновременно. Гледам совалките на президента и чорлавото му вице. Незабавно трябва да приберем и другия крак в Европа, преди да ни хързулнат към ледените води на Ладожкото езеро. Сега и веднага! През 1912 г. Арфред Йенсен предложи Пенчо Славейков за Нобелова награда, но от България не пристигна предложение. На българския терен уж нищо ново, но и тук стават чудеса – имаме си Букър, ще си го глозгаме, както кученцето лъсналия до блясък кокал. Ако Господинов беше Гранитски, не си струва да се напише и един ред. Но не е.

26.05.2024

-------------------

Заглавието е от редакцията

Георги Господинов Lives Matter!

Христо Слави РАЧЕВ

Георги Господинов вдигна във въздуха наградата “Букър“. Радев побърза да смотолеви: “Чудесен подарък на светлата дата 24. май за българския народ”. Сподавен смях в шепи, от който изхвръква сопола. А бе, военизирани негодници, а бе, сухари с ароматизирани чорапи, хитреещи миролюбци, полезни полу и пълни идиоти, мизерно платени шпиони… това е най-личната награда, за възможно най-личните заслуги, на интелектуалец написал в самота, с помощта на две ръце и умна глава литературен труд. Дори след превода на Анджела Родел, продължава да звучи добре за изтънчените и преситени от тонове литература, западноевропейски уши. Стрес за всяко издателство е, ще се продава ли една книга или не. Ще се продава! Пускай, печатай, закъсняваме! Поне в двеста държави ще издават и преиздават с твърди, меки и луксозни корици романа "Времеубежище". Знаем, че има написани и други български романи, достойни за международна награда. Но всеки пътен полицай ще ви каже: “Може и други да са превишили скоростта, но сега тебе сме те засекли, господине!”. Така е. От десетки таланти, един достига до върха. Тъй избират и космонавтите. Един ще стъпи на луната.

Браво, брависимо за първия български писател получил най-високата награда за чиста литература!

”Брутален успех” - като нищо, ще изтърси някой глупак от спортните коментатори в желанието си да каже нещо по-така… Всъщност, наблюдаваме българска лавина, която тръгва пред очите ни. Театрали, кинаджии, преводачи, критици, коректори, печатари, страньори, издателства, художници и всякакви гилдии от литературната индустрия, ще трябва да превключат на по-горна предавка. Ще има нужда и от международни адвокати, авторски права. Всяка дума на автора, небесно син поглед и жест, вече ще са думи на световноизвестен писател. Ще се оглеждаме назад и надничаме отдолу, за подтекст и по-голяма дълбочина от вчера. От словото на Господинов ми харесва това: „сега знам, че някъде в югоизточна България мама и тате плачат…” Всички сме мама и тате от село Окоп. Ние, наистина сме те. Вече е лесно да харесваш Георги Господинов. И трудно да го намериш по книжарниците. По нашите ширини, повечето хора страдат от чуждия успех, приемат го като личен провал. Всъщност, това хора ли са?! Останалите да запазят малко тишина. Личното мнение е лошо убежище за завистта, както се е произнесъл светът. Един от нас е стъпил на върха! Медитирайте върху това. Не се срамувайте от сълзите си. Георги Господинов Lives Matter!

Не ме интересува какви каши забъркват днес политическите кашавари. Романът на Георги Господинов е с брилянтен фокус на изказа. Вече ще се чете през увеличителни стъкла, защото физиката на увеличението, ни разкрива нови незабележими неща. Живял съм в това време, лаконичността и кодовете не ме тревожат. Откривам свои перипетии, страхове, гняв и дребни радости. Акварелно и деликатно е нарисувана тъгата по отминалата младост, профукана в безнадеждно време. Книга с огледални ефекти, четеш и виждаш тила си, себе си в несрета. Суетиш се за нещо. Не е лудост да говориш със себе си. Нито да забравяш - важна защитна функция на паметта. Лудост е да говориш с другите, а те да разбират друго. Чия е тази лудост, лична или обществена? Откъде се взе този умствен недоимък?! Накрая не говориш с никого, за нищо…

Да поработим с главите си. Както новото ми приятелче - кълвача. Всеки ден прострелва тишината. Плашливо е, но го издебнах. Чука по 4-5 часа… Каква непостижима фрекфенция и мотивация, само защото бие на кухо!..

26.05.2023