Гласът на България

Литовците ще служат по 9 месеца. И България спешно трябва да върне военната служба!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Сеймът на Литва одобри набора на млади мъже в армията след завършване на училище. Те ще трябва да преминат военна служба в продължение на 9 месеца, в някои случаи периодът може да бъде намален до 6 месеца. За промените в Закона за военната служба гласуваха 85 депутати, трима бяха против, а други 14 се въздържаха, съобщава LRT. Промените ще влязат в сила

през 2026 г. Според проекта, на задължителна военна служба подлежат завършилите училище на възраст от 18 до 22 години. Те ще бъдат тествани за годност за военна служба на 17 години. След получаване на призовката те няма да могат да постъпват във висши учебни заведения, докато не отслужат армията. Бъдещите 17-годишни ще започнат да минават медицински прегледи през 2025 г., а година по-късно ще бъдат включени в проектосписъците.

Министерството на отбраната на Литва предложи повече да не се разглежда обучението в университета като основание за отлагане от армията, но тази инициатива беше отхвърлена. Съгласно законопроекта за младежите, които са постъпили в университета, преди да бъдат включени в годишния списък на наборниците, задължителната военна служба може да бъде отложена веднъж за периода на обучение.

Завършилите висше образование, които са придобили дефицитни или недостъпни в армията специалности, например авиационна, медицинска или инженерна, ще бъдат призовавани на служба за 3 месеца, през които ще преминат необходимото основно военно обучение. Продължителността на алтернативната служба беше удължена от 10 на 12 месеца. Лицата, които желаят да служат като доброволци, могат да го направят до навършване на 39 години.

„Научихме урока, че принципът на всеобщата отбрана трябва да започне с разширяването на нашите въоръжени сили и преминаването към всеобща наборна повинност. Уроците от Украйна ясно ни показват, че цялата страна трябва да може да се бори с много по-голям враг, в противен случай е невъзможно да се устои“, каза депутатът от консерваторите Паулюс Саударгас, коментирайки закона.

На свой ред литовският премиер Ингрида Симоните отбеляза, че реформата установява „принцип, който ще се прилага за всички“. „Няма значение от какво семейство идваш, няма значение кои са родителите ти, няма значение кой си, ти носиш същата отговорност“, обясни тя.

Литва въведе отново наборната военна служба през 2015 г., седем години след премахването ѝ, позовавайки се на влошаващата се геополитическа ситуация. По-рано Сеймът одобри поправки за увеличаване на максималния брой наборници от 4 240 на 7 000 души.

За България е повече от очевидна нуждата от всеобща военна повинност. И ако някои си въобразяват, че Русия ни е голям приятел и никога няма да се наложи да воюваме срещу руснаците, да им припомним 1916 година, когато императорската армия нахлу в Добруджа, подкрепяна от румънци и сърби. Днес най-голямата опасност за нас е шовинистичната великосръбска политика на Белград. Подготвяйки се за анексиране на Република Сръбска /понастоящем в състава на Босна и Херцеговина/, на Косово, Черна гора и Северна Македония, сръбският мегаломан Вучич отделя специално внимание на своята армия като основен инструмент в тези планове. Затова България не бива да се почесва, а да започне спешни мерки за укрепване на нашата войска. Като се започне с връщане на задължителната казарма. И с ударни темпове се продължи модернизацията на БА с модерно западно въоръжение.