Гласът на България

Има ли шансове да оцелее руското неофеодално общество?

Елена ПАНФИЛОВА

С този текст на Елена Панфилова започваме разговор за руския неофеодализъм и неокрепостничество, които, ако се вгледаме внимателно, включват всички, дори и най-идиотските на пръв поглед нововъведения и закони в РФ. Авторката се спира на това какво се опитват да направят с образованието старците от Кремъл. Предстои разказ за икономическите форми на съвременното

крепостничество, политиката на оглупяване на нацията, реорганизацията на социалната сфера, борбата за „роби“ между „генерал-губернаторите“, ролята на Руската православна църква в това, изкуственото създаване на социално неравенство между различни категории от населението и дори различните региони. За това как се създава система, от която ще бъде невъзможно да се измъкнат поколения руснаци, а тези, които успеят, ще дължат всичко на новата аристокрация.

Понякога отделни странни инициативи на властите изглеждат точно така: изолирани и неочаквани, изскачащи сякаш от табакера със всеобщи странности, без да предизвикват никаква реакция освен повдигане на рамене. Но понякога те, тези отделни и странни идеи, внезапно се изсипват върху главата на обществото в такъв синхрон, че неволно възниква мисълта, че всичко това не е без причина, че това не са изолирани идеи за власт, а нещо, което представлява системно действие, което има, макар и скрита за момента, цел и целенасоченост.

 #   #   #

Нека да разгледаме директно хронологията на появата някои странни /шантави/ идеи, избълвани от Кремъл буквално в последно време:

„Фактът, че имаме 11 години /в училище/, е излишен лукс. Трябва да се компресират нещата, за да може да се влезе в сферата на професионалното обучение по-рано...” - помощник на президента Владимир Медински за необходимостта от съкращаване на периода на училищното обучение.

„Премахване на английския език от списъка с предмети за прием във висши училища в областта на икономиката и управлението като приемен изпит“ - проект на списък с приемни изпити (ИТ) за прием във ВУЗ от МОН относно постепенното премахване на английския език от училищните програми.

„Днес най-важната задача в образователната система е развитието на възпитателното дело. Трябва да отглеждаме деца, които обичат родината си и са готови да работят за нейното благо. Приехме закон за задължителното поставяне на руския флаг не само в училищата, но и във всички образователни организации, правилата за дисциплина в класните стаи станаха задължителни“ - председателят на комисията по образование на Държавната дума Олга Казакова за най-важното сега в училище.

„Тази година стартираме мащабна програма за реорганизация на средното ни техническо образование. Ние ще увеличим приема на бюджетни места наполовина, така че всички московчани, завършили 9. клас, да могат да получат безплатни места в нашите колежи и съответно да получат работни специалности“, кметът на Москва Сергей Собянин за приоритетите на московското образование.

„Тази [теорията на Дарвин] не е вярна, тя противоречи на религиозното съзнание, всички религии са признали това. Кой друг трябва да признае това, за да го премахне от учебниците и да не го вкарва в съзнанието на нашите деца?“ – помощник на министър-председателя, бивш кмет на Грозни и бивш министър-председател на Чечня Муслим Хучиев за изключването на Дарвиновата теория от училищната програма.

„Вярвам, че социалните науки в сегашния си вид са безполезни. Начинът, по който се поднасяг сега, няма да бъде полезен в живота“, отново Владимир Медински за изключването на социалните науки от училищната програма за 6-9 клас.

„Това е напълно порочна практика, която се е развила в обществото: убеждението, че жената трябва да получи образование, след това да направи кариера, след това да си осигури финансова база и едва след това... да се погрижи за раждането... Ситуацията трябва бъде преразгледана. Посланието трябва да е различно. Колкото по-бързо роди, толкова по-добре за здравето ѝ“, каза министърът на здравеопазването Михаил Мурашко.

„Федералният проект „Професионалност“ <развитие на системата за средно специално професионално образование> се планира да бъде разширен до 2026 г. до 1,5 хиляди участващи колежи във всички региони на Русия“, вицепремиерът на Русия Татяна Голикова относно разширяването на специалната образователна система.

„Трябва да раждаме, раждаме и пак да раждаме. Можеш да родиш на осемнадесет или на деветнадесет... Бабите и дядовците трябва да помагат и това е задължително. Трябва да създаваме семейства в институции - това са най-добрите семейства, студентски, които след това преминават през живота заедно", депутатът от Държавната дума Жана Рябцева за стимулиране на ранното раждане.

„До 2027 г. броят на учителите и магистрите в сегмента на средното професионално образование ще се увеличи със 7% спрямо текущата година и ще достигне 173 600 учители“ - Национален доклад за изпълнението на държавната политика в областта на образованието до Федералното събрание за развитието на средното специално образование.

„Целта на курса е запознаване на младите хора с традиционната за нашето Отечество система от семейни ценности и формиране на просемейни ценностни и смислови нагласи: брак, големи семейства, целомъдрие“ - това е от работната програма на „Семеен курс“, въведен в редица училища в страната от септември 2024 г.

„Уважаеми Владимир Владимирович, Вашата инструкция за подготовка на 1 милион квалифицирани специалисти за ключови сектори на икономиката до 2028 г. ще бъде изпълнена. Вече виждаме, че ще подготвим 1 милион 350 хиляди, а до 2030 г. - около два милиона. И ние си поставяме за цел да доведем заетостта на завършилите до 85%“ - руският министър на образованието Сергей Кравцов по време на откриването от президента Путин на първата база за практическо обучение на московските колежи, създадена на територията на индустриалния парк Руднево на 2. октомври 2024 г.

...Трябва да се извиним за такова изобилие от цитати и послания, които повече от лаконично показват как властта внезапно мощно и масово се нахвърли върху младото поколение в опит да преформатира това, което трябваше да бъде внушено на това поколение от детството. Трябва, но няма да го направим, тъй като изключихме от споменаването и актуализираните стандарти за преподаване на литература, където хуманистични автори като Владимир Короленко и Нарине Абгарян бяха премахнати от програмата, от новите програмни изисквания за уроците по обществени науки, където децата ще разказват за такива нови руски „герои“ като „доброволците“ от Донбас Владимир Жога (баща му Артем Жога през декември 2023 г. поиска от Владимир Путин да се кандидатира за нов президентски мандат и наскоро беше назначен за представител на президента в Уралския федерален окръг) и Арсен Павлов (Моторола), както и Дария Дугина и патриотичният диригент Владимир Гергиев. Тук не включихме подробно описание на иновациите в уроците по труд в училище (програмите са значително разширени и усъвършенствани по отношение на овладяването на преки умения и способности) и предмета, който доскоро се наричаше „Основи на безопасността на живота“, но ще сега се превръщат в „Основи на безопасността на живота и отбраната на родината“ (той включваше модула „Военно обучение. Основи на военните знания“). И така е ясно накъде отива всичко.

Ако се издигнете над целия този набор от инициативи, можете ясно да видите картината на очакванията на властите за това, с което младият руснак трябва да влезе от училище в зряла възраст:

по-малко хуманитарно-научно-чужди, повече военни, професионално-трудови, патриотични и силно патриархални, а и да са готови да се женят и раждат веднага след получаване на свидетелство за средно образование.

Защо правителството се нуждае от това? Какво общество иска да изгради с този подход? Отговорът изглежда е на повърхността, но нека се опитаме да го разберем по-конкретно.

Ново крепостничество

Много анализатори и експерти, прочели тази поредица от съобщения за свиването на програмите, съдържанието и достъпността на общото средно образование, за явен и активен колапс към изграждането на система, която изглежда така, че „момчетата да ходят в ПТУ и при машините, и оттам в армията, а момичетата - в родилния дом“, първото нещо, което те предположиха, беше, че основните причини за тази мощна социална промяна се крият в две проблемни области на руската политика: набиране на пушечно месо за редиците на въоръжените сили и решаване на демографските проблеми.

Изглежда, наистина се очаква рязка промяна в образователната система, когато по-голямата част от учениците в цялата страна ще получат само основно общо образование. В което ще има все по-малко провокиране на размисъл и повече доктрини и линейност, без да оставя място за фантазия и ненужни мисли за това, което се случва наоколо. А след абитуриентския бал всеки ще отиде да запълни работните места в една индустриална милитаризирана икономика, която изисква все повече и повече фрезисти, стругари, леяри, които да произвеждат както ракети, снаряди и дронове, така и основни потребителски стоки местно производство, които трябва да заменят всичко вносно, което е напуснало пазара в резултат на санкциите.

В същото време, изглежда, се поставя задачата тези седемнадесет-осемнадесет годишни стругари и механици, без да прекъсват обучението и производството си, да създадат млади семейства с връстници, да родят първородни деца и да отидат в армията. Държавата ще ги обсипе с пари под формата на различни помощи, плащания и преференциални ипотеки - плюс, както каза, ще привлече баби и дядовци да помагат и това ще доведе до такъв идеален цикъл на запушване на човешки дупки в производството, армията и демографията.

Може да се предположи, че това са просто съвпадения и спекулации. Но, първо - никога няма толкова много съвпадения, и, второ - в случая с нашата държава най-невероятните спекулации по правило се оказват реалност с времето. Днес виждаме картина, която не оставя съмнение, че са се заели сериозно с въпроса. Ето какви проблеми възникнаха още тази година в цялата страна с приема на учениците в десети клас, защото изведнъж се появиха допълнителни тестове, а на тези, които не ги издържаха, любезно, но упорито им предлагаха да влязат в колеж, и все по-настойчиви разговори и предложения за въвеждане на задължително разпределение и задържане от две до три години за висшисти. Това е и мястото, където единствената останала ипотека е за млади семейства в регионите, където се намират същите тези индустрии.

Всичко е вплетено в ясен план, според който младите хора ще бъдат нормативно, административно и финансово тласкани да се присъединят към броя на жителите на индустриалната провинция, работещи в индустриалното производство и произвеждащи нещо желязно и деца. И тези деца (според начина, по който се изгражда новата образователна система) ще имат възможност само да повторят пътя на родителите си: техникум - металорежещи машини – армия. И така държавата не само и не толкова ще решава веднага проблеми в производството, на фронта и в демографията, но ще извърши широкомащабна социална реорганизация, на практика поробваща по-ниската производителна класа.

И да, всичко това ще има безусловен класов принцип, тъй като пътят към завършеното средно образование, към следващото от него висше образование, както и към възможността да се чете не само това, което остава в скопената програма по литература и обществознание, ще получат само онези, които в момента са родени в големите градове в семейства, които могат малко повече от всички останали.

Висшето образование, ако създадената система пусне корени, ще се превърне в нещо, което се получава не за таланти и заслуги, а в зависимост от това дали възможностите и положението на семейството в обществото могат да го осигурят на детето. Тоест изключително кастова и класова възможност. Това, което е изключително важно и любопитно: тези висши класи с големи възможности са преминали през кастообразуване и вид поробване малко по-рано от обществото като цяло.

Дълга реконструкция

Ако погледнете внимателно последните 20 години от живота на Русия, можете ясно да видите колко бавно, постепенно се трансформира структурата на вътрешните елити, точно както при Сурков с неговата „дълга държава“ - бавно, така че резултатът от определени действия и решения да не може да се види в момента, едно класово общество се оформяше на принципи, които изглеждаха ужасно далеч от 21. век.

Тези принципи напомнят по-скоро времето преди Петър Велики, когато на елитите се дава много, но не по-малко се иска от тях. Днешните руски власти очертаха как трябва да изглежда управляващата и управляваната класа в страната.

От останките на олигарсите и висшата бюрокрация се създаде нова аристокрация с всички класови предимства и привилегии, които съпътстват нейното положение.

Тази аристокрация живее в свят на собствени закони, собствена финансова система, свой начин на живот, които по никакъв начин не се пресичат с написаното в правилата, наредбите и законите за обикновените хора, за останалата част от населението.

Подборът за това „висше общество“ беше внимателен и строг: онези, които не отговаряха на критериите, които се определят от триъгълника „безусловна лоялност – богатство – готовност за служба“, излетяха бързо и в една посока – едни в затвора, а някои - в чужбина. Но никоя аристокрация не би оцеляла и издържала изпитанието на събитията от последните две и половина военни години, ако не беше паралелната, но малко по-ниска под-класа на новата руска „аристокрация“ – едната отговаряща за сигурността, другата - за икономиката. На тези двата му крака, където единият отговаря за реда, а вторият да има какво да яде народът, стои цялата стабилност на днешна Русия. Тук всичко е по-просто, без триъгълници, само един прост ред „лоялност – верноподаничество“.

Инструментализация

на неофеодализма

Фактът, че според теорията за цикличността на историята - принципите, правилата, основите и кодексите на отминалите времена могат да се върнат в нова форма, е описан от Николай Бердяев в неговия труд „Новото средновековие“, от Владимир Шлапентох в книгата „Съвременна Русия като феодално общество“ и много други. Така Бердяев твърди, че „живеем в епоха, когато свободното връщане към йерархичните принципи е неизбежно навсякъде. Само йерархичните принципи свидетелстват за космическата хармония на Вселената”, че в обществото на новото Средновековие ще има нова аристокрация и „градът трябва да се приближи до селото...”.

Ако се вгледате внимателно в това как се оказа структурирано съвременното вътрешно руско общество и в каква посока го движат последните правителствени инициативи, е невъзможно да не се отбележат такива очевидни неофеодални елементи като:

персонализация на властта, ясно движеща се към абсолютизъм;

институционализиране на личните и семейни връзки, с формиране на подходяща идеология и правна система;

произтичащото от това формиране на наследствен елит, аристокрация и обслужващо благородничество, представлявано от длъжностни лица, сили за сигурност и държавно предприемачество, с консолидиране на феодалната култура на тяхното взаимодействие, където борбата на групи и кланове замества политическата и икономическа конкуренция;

консолидиране и пропагандиране на архаизацията и патернализацията на социалната, културната и образователната сфера;

и накрая социалното и икономическо поробване на гражданите чрез икономически и регулаторни стимули за привързване към определен начин на живот и дейности.

Това, което през цялото това време изглеждаше само като фон за това, което в действията на властите привлича най-голямо внимание: военни действия в Украйна, заплахи към колективния Запад, размахване на ядрената палка, проникване на държавата в социалния живот, изместването на нормалната икономическа конкуренция, идеологически салта с хлъзгане към абсолютен контрол – всичко това се оказа крайната цел на Кремълската власт. Подобна дейност, където основната цел е изграждането и ефективната експлоатация на общество с неофеодална структура, която се приближава до структурата на абсолютната монархия, очевидно е била целенасочена.

Гражданите при такава система наистина престават да бъдат граждани (данъците се удържат автоматично, изборите се превърнаха в гласуване, свободното обществено участие не се насърчава и дори се наказва - не са останали признаци на гражданство), а се плъзгат обратно към едно преформатирано от властта крепостно население, изпълняващо безропотно възложените му функции.

За да просъществува дълго тази неофеодална Русия кремълските старци трябва да преодолеят няколко препятствия:

Първо, феодализмът, дори да е нео, е много, много скъп и неособено ефективен. Не само цялата тази аристокрация и служещото благородничество трябва да се поддържат в състояние на ситост, но и крепостните, за да работят, да воюват, да раждат и да не „скърцат“, трябва да им бъдат запушени устите с някакви справедливи сума. А парите няма как да са в изобилие при сегашния икономически климат.

Второ, такава социална система има навика да се самоизяжда отвътре от самите принципи на своята основополагаща корупция, шуробаджанащина и междукланови напрежения. Бидейки зависима от един-единствен източник на правна воля, един единствен арбитър, който просто физически не може да покрие безбройните противоположни интереси в пространството от осем часови зони, системата неизбежно ще бъде пробита от конфликти и появата на нови млади феодали, които искат повече и повече - и рано или късно неофеодалната система ще започне да губи стабилност.

И трето, дори от гледна точка на цикличния характер на историята, дори и да вярвате в нейната линейност, никой никога не се е опитвал да създаде такава социална система, когато отдясно има почти неконтролиран, свободен поток на информацията и социалните мрежи, отляво има изкуствен интелект, който набира сили, отзад - милиони граждани, макар и мълчаливи засега, но наскоро вкусили различни свободи, отпред - същото добро старо любопитство на по-младите поколения, които както и да ги набутваш в прокрустовото ложе на образователните програми и декрети, винаги ще иска да чете забраненото – и да действа по различен начин от този, който му внушават от Кремъл.

----------------------

Елена ПАНФИЛОВА е колумнист на руския опозиционен вестник „Новая газета“