Гласът на България

За съжаление, днес светът не разполага нито с Рузвелт, нито с Чърчил. Но чембърлейновци – колкото искаш

Огнян МИНЧЕВ

Ниал Фъргюсън - един от водещите съвременни историци - дава аргументиран отговор на „реализма“ на Джон Миършаймър, професор от Чикагския университет, който води усърдна кампания срещу политиката на Вашингтон в подкрепа на Украйна и на Израел. Миършаймър - който се счита за "гуру" на реализма в съвременната теория на международните отношения - е адвокат

на нещо твърде просто и ясно: Америка трябва да се съсредоточи върху своите отношения (вкл. съперничество) с Китай и да се изтегли от своето партньорство с Европа. За Миършаймър разширяването на НАТО с Източна Европа е грешка, а подкрепата за Украйна - още по-погрешна политика от гл.т. на "реализма".

За разлика от позитивиста Миършаймър, Фъргюсън е ерудиран историк с дълбоки познания за европейската история и неговият реализъм е задълбочен и компетентен, за разлика от фантазиращия "реализъм" на Миършаймър. След рухването на съветския комунизъм Америка и Европа предприеха активни и дългосрочни политики за подкрепа на постсъветсклото развитие на Русия, за да не се допусне ново тоталитарно израждане на Москва по аналогия с победена Германия след Първата световна война. Русия от 90-те наистина приличаше на Ваймарска Германия, но вместо да я натовари с репарации, Западът организира мащабна подкрепа на руските реформи - финансова, политическа и стратегическа. За съжаление, под управлението на Елцин "Ваймарска Русия" бързо деградира до примитивен олигархичен модел на "велика криминална революция" в преразпределението на огромните богатства на страната. "Световни експерти" - неолиберали като Джефри Сакс - легитимираха идеологически големия грабеж. Русия от края на 90-те може да бъде сравнявана с Германия от края на 20-те по много линии.

Идването на Хитлер на власт доведе до бърза експанзия на нацистката диктатура поради принципната безпомощност на Париж и Лондон да защитят собствената си конструкция на европейски порядък от Версай 1919-та. Идването на Путин на власт бе в известна степен обещаващо стабилизиране на Русия без ексцесите на исторически познатите ни форми на диктатура от 20 век. Сериозните промени настъпиха след речта на Путин в Мюнхен през 2007 г., когато той на практика обяви своята ревизионистична геополитическа програма за противопоставяне на Запада. Последва агресията срещу Грузия, а през 2014 г. - срещу Украйна в Крим и Донбас. Вместо да разчетат в това поведение на Кремъл ясната аналогия с претенциите на Хитлер за Австрия и Судетите, Америка и Европа постлаха червен килим пред нарастналите имперски апетити на Путин. Барак Обама предложи re-set - карт бланш за добри отношения без ангажименти за Москва. Ангела Меркел прокара устойчива европейска политика на зависимост от Москва в енергетиката и безоблачни отношения независмо от поведението на Кремъл.

Който познава историята на Руската империя знае, че всеки безпричинен подарък, поднесен на Кремъл се завръща с болезнен рикошет върху дарителя. Резултатът от две десетилетия ухажване на Путин, придружено с безпричинни стратегически подаръци бе рикошетът от 24 февруари 2022 г. В тази нова епоха на възроден имперски тоталитаризъм единственото важно, смислено действие на Запада с дългосрочен характер от 90-те години бе стратегията за разширяване на НАТО и ЕС. Без това разширяване, днес Европа щеше да пътува с още по-голяма скорост към реалностите от преди 1989 г. Но все още не е късно. Фъргюсън изрично подчертава аналогията - съюзът на Русия с Китай, Иран и Северна Корея не е ситуационен съюз. Той е нова геополитическа ос на диктатурите, напълно сравнима с Тристранния пакт между Рим, Берлин и Токио... Когато Хитлер тръгна да завладява Европа, Западът (включително Америка) се събуди на прага на своето дългосрочно геополитическо поражение - Европа бе вече окупирана, а Пърл Харбър показа, че конфликтът не е само европейски. Тогава на сцената излезе Чърчил. Заедно с Рузвелт.

Днес ние Чърчил нямаме. Нито Рузвелт. Но дал Бог Чембърлейновци - дълга поредица, чийто край не се вижда... И диктатори, жадни за световна власт...

---------------

Заглавието е от редакцията