Гласът на България

Великосръбски националист и личен слуга на Путин. ЕС блокира присъединяването на Сърбия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

По случай 70-годишнината на Емир Кустурица германското издание "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) публикува текст, озаглавен „Черни лъжи, бяла светлина“. За рождения ден на режисьора си спомни и "Нойе Цюрхер Цайтунг" - в текста "Симпатия към диктаторите"...  „Има много неща, които говорят против Емир Кустурица“, пише журналистът от ФАЦ

Андреас Килб по повод 70-ия рожден ден на режисьора. „Той е отдаден на великосръбския национализъм от дълго време, още от края на войната в Босна. Той пише възхвали за осъдения сръбски военнопрестъпник Радован Караджич и бившия руски министър на отбраната Шойгу. Миналата година получи орден от руското Министерство на културата, а през април тази година посети лично Владимир Путин в Кремъл“.

В Москва Кустурица благодари на владетеля на Русия за неговата „историческа справедливост“ към всички славяни и сравни агресивното нападение срещу Украйна с борбата на сърбите срещу Хърватия“. Путин от своя страна оцени идеите на Кустурица за историята като „интересни и продуктивни“. Германският журналист припомня, че Кустурица е печелил два пъти „Златна палма“, изброява филмовото му творчество и след това оценява, че след филма „Ъндърграунд“ (1995), в който той "превърна провала на Югославия в живописна приказка за желанието за власт и предателството на приятели“, последва „идеологически поврат в творчеството на Кустурица“. „Оттогава той застана на страната на онези политици и творци, които превърнаха носталгията по югославското минало в разказ, за ​​да оправдаят сръбските претенции за власт. Алегории, тиради на омраза и фалшив фолклор – това се отразяваше и във филмите му“, оценява Килб. В същото време, според журналиста, „Кустурица не може да бъде обвинен в липса на последователност: той се отказа от космополитизма на родното си Сараево и вместо това разшири дървените фонове на филма „Животът е чудо“ (2005) в селище, където улиците са кръстени на неговите идоли Фелини, Марадона, Ингмар Бергман, Иво Андрич и Че Гевара, до мястото, където се чества древният сръбски светец свети Сава. През 2005 г. приема православната вяра и новото име Неманя. На стогодишнината от убийството в Сараево той целуна статуята на извършителя Гаврило Принцип.

„Единственият политически ангажимент, за който съжалява, е подкрепата му за Слободан Милошевич. В своята автобиография, публикувана през 2011 г., той се дистанцира от осъдения президент на Република Сърбия в измислен разговор с майка му. Книгата е озаглавена „Смъртта е непотвърден слух“, подчертава Андреас Кибл.

„Все още звучи странно, когато Емир Кустурица казва, че е сръбски режисьор. За хората, които като Кустурица идват от Босна и Херцеговина, това е все едно швейцарецът Макс Фриш (писател и архитект, бел.ред.) един ден да бъде наречен германец. Разбира се, всеки има право да бъде какъвто иска и да бъде приеман и уважаван като такъв, но това не намалява раздразнението“, пише Армина Галияш от Центъра за изследвания в Югоизточна Европа на Австрийския университет в Грац за швейцарския вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг" по повод рождения ден на Кустурица. „Може би за мнозина щеше да е по-лесно да приемат напускането на Кустурица, ако той беше избрал да стане французин или американец. Живял е и работил и в двете страни. Но Кустурица застана на страната на Милошевич и онези, които унищожиха родното му място. Защо?", пита Галияш.

Авторката на статията се опитва да отговори на този въпрос чрез описанията на филмите на Кустурица, преди всичко на филма „Ъндърграунд“, за който той спечели втората Златна палма в Кан през 1995 г. и за който се твърди, че е заснет „с финансовата подкрепа на националистическото ръководство в Сърбия, с което Кустурица се сближи“.

"Това е завладяваща, цветна картина, пълна с балкански клишета: силни мъже, които се напиват, бият се и искат една и съща жена. Но мъже, които знаят точно кое е правилно и кое - не. Кустурица превръща Югославия в голяма изба, в която напрежението между измамените хора непрекъснато се увеличава и накрая яростно избухва на повърхността. Конфликтите изглеждат почти естествени, сякаш войните на Балканите трябваше да се повтарят на редовни интервали без ясна причина," пише Армина Галияш.

В същото време "движещата роля на Сърбия се игнорира". От една страна, сърбите може да изглеждат непокорни и упорити, но в крайна сметка имат непогрешим морален компас, според бошняка /сръбскоговорящ помак/ Кустурица. От другата страна обаче има заблудени и корумпирани предатели, подведени от Запада. Тези неща се основават на използването на документални поредици, показващи германската бомбардировка на Белград през 1941 г. За разлика от тях се появяват ликуващи хървати, които приветстват пристигането на нацистите. Това се вписва в политическия наратив на Милошевич, според който хървати, словенци и бошняци са фашисти – наследници на своите нацистки предци“, пише Галияш за швейцарския вестник. И продължава: По същия начин, и това е последният обрат засега, Кустурица сега играе за Путин. А човекът в Кремъл твърди, че води война срещу фашистите в Украйна, цитирайки историята на Втората световна война.

През април Кустурица посети Путин, за да изпроси милиони за голям филмов проект: „Руски триптих“, базиран на произведения на Достоевски, Гогол и Толстой. Режисьорът благодари на домакина в Кремъл за желанието да възстанови „историческата справедливост“ за славяните и описа войната в Украйна като „борба за нас, славяните“ - сякаш украинците не са славяни“, пише авторът.

„Емир Кустурица навърши 70 години. Желателно е вместо „Руския триптих“ той да даде на публиката друг топъл, хумористичен филм за хората от родината му. Остава да се надяваме, че ще се помири със своя град Сараево. И градът с него“, завършва Армина Галияш.

Междувременно, ЕС блокира присъединяването на Сърбия. Предложението на Унгария за преминаване към следващ етап на преговорите за присъединяване със Сърбия беше отхвърлено от голяма група държави от Европейския съюз, предаде "Евронюз", което прави невъзможно постигането на необходимото единодушие. Дебатът се проведе по време на среща на посланиците при закрити врата. Хърватия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Швеция бяха сред тези, които се противопоставиха на този ход, сочейки с пръст лошия опит на Белград в областта на основните човешки права, обтегнатите отношения със съседно Косово и особено продължаващия отказ да се наложат санкции на Русия.

-------------------------

По материали на БГНЕС